Христо Радевски

(автор и преводач)

Басни

Сваляне на всички:

Поеми

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Христо Радевски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Христо Радевски
български поет
Роден
Починал
14 февруари 1996 г. (92 г.)
Политика
Депутат II НС   III НС   VII НС   [1]
Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Димитровска награда“ (1950)

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.[2]

Биография

Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). [3] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).

Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ и сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участвува в нелегално комунистическо движение .На 01.02.1964 г.на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26.08.1928 г.,   по времето, когато работи в редакцията на „Новини“ той е във връзка с обществената  безопасност, но случаят се замълчава. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. [4]

Най-представителната стихосбирка на поета „Въздух не достигаше“ излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.[5]

Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946-1948). Главен секретар на СБП (1949-1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.

Награди

  • Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950)
  • Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. (1953)
  • Орден „НРБ“ I ст. (1963)
  • Звание „Народен деятел на културата“ (1969)
  • Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“(1973) [6]

Източници

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420
  2. Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 9789549114263, стр. 86.
  3. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.
  4. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
  5. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
  6. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.

Външни препратки