Христо Радевски
Пролетта е труд

Пролетта — какво е тя?

Само слънце и цветя ли?

Само облаците бяли,

в път далечен полетяли

в синята си висота?

 

Още нещо пролетта е,

труд упорен още тя е.

И под тая синева

на небето, дето грее —

вижте малката трева,

как расте и зеленее.

Бърза тя да облече

в дреха свилена земята.

Сякаш веселия вятър

на невидим стан тъче.

 

И потокът зашумял

отдалече, от баира,

дето цяла зима спал,

сякаш силите си сбира,

в пътя, който извървя,

и отива

да полива

долу селските нивя.

 

А когато над града

и далече над рида,

над полето дъжд заръси,

туй труда е на дъжда.

Той дошъл е тук с труда си

да полей полята жадни,

да измие всички листи,

улиците да изчисти —

да са светли и прохладни.

 

Труд усилен пролетта е

и почивка тя не знае.

 

Погледнете как блести

всяка утрина росата.

Туй потта е на земята,

в нощен труд се тя топи.

 

Сутрин рано, рано, рано

почват птиците концерт.

 

Пей авлига замечтана

и се чува там гласа на

славея и коса чер.

Тая песенна магия

е магия на труда.

С колко труд и майстория

си изграждат те гнезда!

 

… Иде тука пролетта

с песни, слънце и цветя,

с работа неизмерима.

Иде и се труди тя —

за да дойде, за да има

весело, богато

лято.