Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Христо Радевски

Стихотворения за деца

 

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Георги Анастасов

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Лиляна Диева

Коректор: Добрина Имова

 

Формат 32/70/108; тираж 4113 екз.; печатни коли 26; издателски коли 18,20; л.г. VII/44; изд. №4193; поръчка №97/1977 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 20.V.1977 г.; излиза от печат на 30.XI.1977 год.

Код 15 9537315511/6056-29-77

Цена 1,32 лв.

 

Издателство „Български писател“, София, 1977

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне

Имал чичо Сава

пет кила стомана.

И веднъж я дава

на ковача Станя.

 

— Брадвичка резлива

изкови ми!

                Нека

хем да е красива,

хем да ми е лека.

 

— Брадва ли?

                Веднага!

Брадва — чудесия!

Много ми приляга

тази майстория!

 

Прашното духало

почна да надува.

Беше то замряло,

в миг се разлудува.

 

И задуха силно,

сякаш вее буря.

Синкав плам обилно

лумна от кюмюра.

 

И чукът заблъска

жежката стомана,

рой искри запръска.

Беше утрин ранна.

 

Пладне мина вече,

иде икиндия.

Покажи, човече,

свойта майстория!

 

Ето падна здрачът,

вънка притъмнява.

Сили се ковачът —

брадвата не става.

 

— Брадвата резлива,

чичо, май не стана.

Нещо я не бива

твоята стомана.

 

Не е тя отлична

и затуй не става!

Виж —

        тесла прилична

мога да направя.

 

Рече чичо Сава:

— Щом не става брадва,

ха с тесла тогава

пък да ме зарадваш!

 

Удря пак ковачът,

и не си играе,

рой искри изскачат,

не шега —

                тесла е!

 

Но нощта минава,

сипва се зората,

вижда се —

                не става,

не върви теслата.

 

И трудът нахалост,

и парчето вече

твърде изтъняло.

И ковачът рече:

 

— Лесно се стопява

пустата стомана!

За тесла не става,

че е чуждестранна.

 

Но ще ти направя

нож с красива дръжка.

Той окуражава,

дава сила мъжка.

 

Почна пак да чука

тънката стомана.

Чука, та се пука,

но и нож не стана!

 

Поизтри с ръкава

от чело потта си

и на чича Сава

промълви тогава:

 

— То за ножа трудно

е да се надявам,

но губерка чудна

ти измайсторявам!

 

Ще я вдяваш лесно,

с нея ще се хвалиш,

кърпи тя чудесно

скъсани чували.

 

Няма що да стори

тука чичо Сава.

Мрачно отговори:

— Чукай де!

                Да става!

 

Почна пак ковачът,

дига шум за двама,

пак искри изскачат,

а губерка няма!

 

Но с дланта си плеска

чѐлото тогава:

— Че губерка днеска

кой употребява?

 

Тях за показ само

ги в музей поставят.

А пък аз голямо

„цвър“ ще ти направя.

 

От жарта издига

късчето с клещите,

мигом потопи го

в хладкото корито.

 

Шумно „цвър“ се чува

посред облак па̀ра.

Майсторът ликува —

здраво го докара!

 

Каза чичо Сава:

— Чест на теб и слава!

 

Много скитах, братче,

по земята грешна,

като теб ковачи

никъде не срещнах!

Край