Михаил Лермонтов
Герой на нашето време (1)

Предговорът във всяка книга е първото и заедно с това последното нещо; то служи или за обясняване целта на съчинението, или за оправдание и отговор на критиките. Но обикновено читателите не ги е еня за нравствената цел и нападките в списанията и затова не четат предговорите. А жалко, че е така, особено у нас. Нашите читатели са още толкова млади и простодушни, че не разбират баснята, ако на края й не намират нравоучението. Те не долавят шегата, не чувствуват иронията; просто са лошо възпитани. Още не знаят, че в доброто общество и в добрата книга явната ругатня не може да има място; че съвременната образованост е изнамерила оръдие много, по-остро, почти невидимо и въпреки това смъртоносно, което под булото на ласкателството нанася неотразим и верен удар. Нашите читатели приличат на оня провинциалист, който, ако подслуша разговора между двама дипломати, принадлежащи към враждуващи царски дворове, ще остане уверен, че всеки от тях мами своето правителство в полза на взаимната, най-нежна дружба.

Тази книга неотдавна изпита върху себе си нещастната доверчивост на някои читатели и дори списания към буквалното значение на думата. Някои ужасно се обидиха, и то не на шега, че им дават за пример такъв безнравствен човек като Герой на Нашето Време; други пък твърде тънко забелязваха, че съчинителят е нарисувал своя портрет и портретите на своите познати… Стара и жалка шега! Но явно е, Русия така е сътворена, че всичко в нея се обновява, с изключение на подобни нелепости. И най-вълшебната от вълшебните приказки у нас едва ли ще избегне упрека в опит за оскърбяване на личността.

Герой на Нашето Време, уважаеми господа, е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Вие пак ще ми кажете, че човек не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, много по-ужасни и уродливи, защо тогава този характер, дори като измислица, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали?

Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им се развали от това: трябват горчиви лекарства, остри истини. Но да не си помислите, че авторът на тази книга е имал някога гордата мечта да унищожи хорските пороци. Избави го, боже, от такова невежество! Нему просто беше весело да рисува съвременния човек, както той го разбира, и за негово и ваше нещастие твърде често го е срещал. Достатъчно е, че болестта е открита, а как ще се излекува — това вече господ знае!