Христо Радевски
Юрдан Многопатилия

Вий сега отвисоко ме гледате

и си мислите:

                                „Ех, дете!

Да пасе там на село говедата

и уроците си да чете!“

 

Ала вие навярно не знаете

за какво си мечтая аз.

Че са тесни за мене стаите

и са нищо уроците в клас.

 

Аз си мисля, че имам флотилия,

че Колумб съм —

                                голям и брадат

— и откривам например Бразилия

или някакъв свят непознат.

 

Или мисля: нападат България,

а пък аз съм безстрашен пилот,

в бой се хвърлям сред гръм и пожарища

и спасявам своя народ.

 

Или в къщи пък, в труд продължителен

правя опити, мисля, чета —

и откривам цера изцерителен

против рака и старостта…

 

Ех, сега ме наричайте „Данката“,

но помнете — ще дойде ден,

ще ми турят портрета в читанките

и децата ще думат за мен:

 

— Ето, тоз е Юрдан Многопатилия.

Той сега за това е велик,

че на младост е бил любознателен

и смелчаг, и добър ученик!