Христо Радевски
Сбъднат сън

Сънувам, че съм партизанин.

И нашият отряд

върви през дебри и поляни

и ден и нощ,

        и в пек и в хлад.

 

И сред хълмищата гористи,

когато всички спят,

ограждат ни жандармеристи,

но ний пробиваме си път.

 

И атакуваме селата,

и срещат ни с цветя

и хляб жените и децата,

а ний сме с песни на уста.

 

И в боя някой мъртъв падне,

простене друг ранен

и битките са безпощадни,

и в поход сме и нощ, и ден.

 

Но най-подир врагът разбит е.

И екнаха тогаз

на нашта свобода тръбите.

Настана весел ден за нас.

 

… Събудих се —

                звучаха плавно

мелодии навън.

Как хубаво е, че отдавна

е сбъднат тоя чуден сън.