Христо Радевски
Кино в къщи

Имаме си в къщи кино.

Без проверка, без билети.

Щракнеш копчето и ето —

след картината картина.

 

И менят се на екрана

ту природа,

ту строежи,

ту из Африка метежи,

ту митинги във Хавана.

 

Виж —

в Москва пристигат гости

с мощните аероплани.

И стопаните засмяни

срещат ги с усмивки прости.

 

А в Америка пък стрелят

срещу люде чернокожи.

Обявяват ги за лоши,

че не се родили бели.

 

Гледаме я възмутени —

тази кървава разправа.

Но след малко притъмнява

и картината се сменя.

 

Стадион.

И два отбора.

Почнаха футболна схватка.

Между мен и между батка

тутакси започна спора.

 

Имаме си с батка стари

спорове и вкус различен.

Аз „Локомотив“ обичам,

батко пък заклет левскар е.

 

Ала тука влезе мама.

Каза:

        — Време е да спите.

Утре рано ще вървите

на училище и двама.