Христо Радевски
На разходка

Тръгнах на разходка с дяда.

Беше есен, топъл ден.

Да съм с дяда е наслада

и поука е за мен.

Много помни, много знае

дядо — слушам го в захлас, —

откъде е, откога е

този паметник и тая

къща хубава пред нас.

Де е бил обесен Левски

и в какъв е било ден.

Храмът „Александър Невски“

за какво е построен…

 

„Ето тука — каза дядо —

бе убит един герой.

Бе момче тогава младо

и другар ми беше той.

А оттатък — зад пазара —

правехме митинг. Тогаз

детективи и стражари

стреляха по нас…“

 

Ка̀чихме се на трамвая.

И трамваят полетял

много бързо стигна края.

Беше крайният квартал.

Къщи стройни и високи

и алеи между тях.

Но из улиците строги

стара къща не видях.

Каза дядо:

                „Виж, това е

нов квартал, сега строен.

Планировката му май е,

ти когато си роден.

Всичко днес се обновява —

каза — в нашата страна…“

 

Пролет бе. Ветрец повява.

Слънце бе и ведрина.