Христо Радевски
Войници

Бати Злати рече:

— Хайде

да играем на войска!

Строй се, мирно, момко млади!

Стъпвай смело!

Ха така!

 

И в голямата ни стая

почнах аз да удрям крак.

С маршировките си смаях

близките съседи чак.

 

— Леви!

Десни!

Леви!

Десни!

Марш, напред!

За бой със щик!

Ох, съвсем не било лесно

да си примерен войник!

 

Марширувах час и нещо

в строен, боен, бодър ход.

Стана в стаята горещо —

целият потънах в пот!

 

А пък бати — командира —

до стената се засмял.

Гледа ме и се подпира

като някой генерал.

 

— Хайде —

рече, —

стига вече!…

Браво!

Ти си бил юнак!

Отдъхни сега добре, че

след това ще почнем пак!

 

— Че да почнем! —

му извиках. —

Без да губим нито час!

Ама ти да си войникът,

командирът да съм аз!