Христо Радевски
На ски

Стърчат дървесата заскрѐжени,

и сняг е застелил земята.

Един е единствен копнежа ми —

да ида на ски в планината!

 

Там, дето са звънки просторите

и въздухът светъл и чист е,

и гордо се дигат там борите

с зелените ѝглести листи.

 

Белеят се склонове ширнати

и в сняг са скали и пътеки.

Ех, само веднъж да се тирна там

със ските и тънките щеки!

 

Да пее в ушите ми вятърът,

в лицето ми сняг да навява,

да плавам — под мен планината

в омая да се олюлява!

 

Обветрен да сляза в хижата

и щом се покажа на прага —

скиорите да се раздвижат там:

„Бре, кой ли е този мъжага!…“