Христо Радевски
Стрина Павлина туристка

Стрина Павлина

туристка голяма е.

Друга такава в

България няма.

 

Излет да прави

до Витоша рече:

седмица в стягане

само изтече.

 

Купи си кремове,

пудри,

помада,

менти различни

за лека прохлада.

 

Купи си хлебчета —

черни и бели,

банички разни,

салами, сардели.

 

От магазините

в къщи занесе

двайсет пакетчета

с деликатеси.

 

Цяла аптека

приготви горкана!

— Всичко —

си рече тя —

става в балкана.

 

Взе си чаршафи,

дюшеци,

юргани,

а за забава —

дестина романи.

 

Седмица готви се

стрина Павлина,

най-после в десет

пред пладне замина.

 

Ето до Княжево

стигна с трамвая,

с автомобил

отлетя до Владая.

 

Взе там под наем

тя хранена коня;

яхна го,

качи се

чак на „Фонфона“!

 

Стрина Павлина

туристка голяма е.

Друга такава

в България няма.

 

Щом на „Фонфона“

от коня слезе,

сложи голяма,

богата трапеза.

 

Яде, що яде —

два часа и нещо, —

стана й тежко

и много горещо.

 

И сред съседната

гъста полянка

тя се опъна

на хладната сянка.

 

Колко с спала —

това не с важно…

Щом като мръкна

и стана влажно,

 

трепна, събуди се

стрина Павлина и

до разчекване чак

се прозина.

 

Яде пак два часа

и половина

и за Владая

обратно замина…

 

С автомобил

отлетя от Владая,

после от Княжево

пак с трамвая.

 

Стигна си в София

здрава и жива,

но от умора

цял месец почива…

 

Стрина Павлина

туристка голяма е.

Друга такава

в България няма!