След заинтригуващите първи неколко десетки страници книгата и цялата поредица се превръщат в разочарование.
Авторът се опитва да поддържа напрежението като не разкрива конкретните планове на двете страни, но от този опит за тайнственост се ражда само досада.
На мястото, където всяка уважаваща себеси военна фантастика има изпълнено с адреналин действие, Тили е натъпкал умопомрачителни описания. Нещата се точат почти без никакво действие.
Героят очевидно е пийонка и на двете страни, в резултат на което и сам не знае какво и защо постъпва по един или друг начин, с което не става симпатичен на никого, най-вече на мен.
Обществта, описани в книгите, са изпълнени с противоречия. Най-вече това се получава, защото авторът не се е постарал да изучи реалните прототипи, които се опитва да възпроизведе.
Като цяло определям поредицата като губене на време.
Почти докрая на книгата съм. Може би @gost е прав, но авторът не е пълен невежа-това ми направи впечатление в момента, в който племето изгори провалилия се.
Ако възприема книгите не като средство за печелене на пари на авторите им, ми се иска да кажа, че огромна част от книгите си струват, в един или друг аспект.
Проблемът на литературата е, че веднъж прокарани пътечки, дори и да са „реалистични, истински“, биват използвани многократно. Типичния утъпкън път на двуполюсния модел наистина тук е представен вяло (благодаря на коментатора преди мен, замислих се над това заради неговия коментар).
Ужаси ме, но и едновременно ме поразвесели (което означава, че обсъжданията за книгите могат да бъдат безкрайни, следователно това ми писание е съградено от мойте лични „впечатления“) имената на главните участиници в книгата. Не знам дали е новаторско, но в един момент писва, защото съм приел, че идеята им е да поразвеселят читателя, на пръв поглед.
Както казах по-горе всяка книга за мен си заслужава, независимо дали е правена с идеята за пари или не. Във всяка има нещо, което да бъде открито или просто осмислено. Както и при хората…
Заради мигът на просвещението на 199 страница- 5 :)
Към коментар 1 от gost.
Жанрът на книгата не е военна фантастика , "… всяка уважаваща себе си военна фантастика има изпълнено с адреналин действие…" , а пост-апокалиптична фантастика.
Второ - " Обществата, описани в книгите, са изпълнени с противоречия. Най-вече това се получава, защото авторът не се е постарал да изучи реалните прототипи, които се опитва да възпроизведе."
Авторът не възпроизвежда никакви „реални прототипи“ , а описва едни възможни бъдещи общества, които са вид хибриди ,между съществували в миналото общества.
Трето, но не на последно място :" Авторът се опитва да поддържа напрежението като не разкрива конкретните планове на двете страни, но от този опит за тайнственост се ражда само досада."
Значи, ако авторът беше разкрил плановете на страните още в първите няколко десетки страници (между другото - те са повече от две страни), напрежението щеше да е добре поддържано и нямаше да се роди досада в писалия коментар 1?
Жалко , че коментиралия gost не е прочут писател, за да научи П. Тили и други подобни нему писатели, как се пишат правилно книги, поддържащи напрежението и не раждащи досада!
Жалко е, че за пореден път Бард не доиздадоха интересна поредица.
На повърхностните мнения на дилетанти за тази книга не заслужава да се отделя внимание!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.