Читателски коментари (за „Войната се връща… “ от Анри Пози)

Книга, която всеки българин трябва да прочете. И да не забравя миналото на своя изстрадал народ.

Боя се обаче, че идните поколения, потопени в бездната на своята безпътица и неграмотност, ще забравят тежките истини от нашето минало.

Еми, благодаря Ви за това, че направихте тази книга достъпна за читателите на сайта.

Поклон и пред светлата памет на автора.

Имам я от няколко години, но я завърших едва днес, съзнателно отлагайки научаването на знанията и събитията, които намерих в нея.

Френският журналист и разузнавач Анри Пози описва пътуванията си в поробените след Първата световна война Словения, Хърватска, Македония, Словакия, както и части от Унгария през 1932 година. Отявлен приятел на сърбите е, но и на него му идват в повече фактите, на които се натъква при обиколките си.

Книгата е разделена на три части — в първата е описано положението на Хърватска и Словения, окупирани и изнемогващи под сръбския ботуш, във втората част е описана ужасяващата съдба на българското население имало нещастието да остане в Македония под сръбско иго и в третата част, която е и най-кратка, се описва положението на унгарците в Сърбия и Румъния, както и на словаците попаднали под чешка тирания.

Ще се занимая по-подробно с втората част, която най ме заинтересува като българин.

Авторът е потресен от нивото на корупция, разцъфтелия верикосръбски шовинизъм и наглите нарушения на договорите подписани след края на Великата война. Диктатурата на сърбите в Югославия е кървава и безпардонна, а насилието над поробените от тях народи е сравнимо само с геноцид.

Опитите за принудителна сърбизация на Македония продължава усилено и след Втората световна война, за да се стигне до сегашното гротескно положение, в което там да преобладават сърбоманите и многобройни отявлени безродници, забравили род и Родина.

Всичко това се случва пред погледите на незаинтересованата западна общественост и с усърдна руска и френска помощ. Както и с помощта на безродните комунисти завзели властта в България след преврат и при окупацията ни от СССР през 1944 година.

Оказва се, че Югославия е кредитирана със стотици милиони от Франция след ПСВ, въоръжавана е и оставена да крои планове за Велика Сърбия, с идеята че в една нова война, французите пак ще застанат на тяхна страна безрезервно. Сръбската пропагандна машина работи на пълни обороти, подкупи и лъжи изплитат изкусна мрежа и в нея попадат с малки изключения почти всички западни журналисти и общественици с интерес към региона.

Зверствата на окупаторите в Македония не бих желал да представя тук, но косата ми настръхна, четейки описанията авторови.

От днес не желая повече да чувам нищо за славянска солидарност, братски сръбски народ и каквото и да било подобно. Тези думи са чисто предателство спрямо загиналите, инквизираните и малтретирани и до днес наши сънародници.

В беса си безмерен, тези зверове в човешки кожи унищожават всички доказателства за българското в Македония — разрушени са и изгорени манастири и църкви с уникални библиотеки в тях, всичко по-ценно е плячкосано и отнесено в музеите на Белград, българските свещеници и учители са уволнени, прогонени, избити и заменени със сръбски такива. Насилието над българската интелигенция и общественици, както и спрямо обикновенните хора няма край!

Забранено е на сънародниците ни да разговарят на български — нарушилите този закон са малтретирани и често пребивани до смърт пред погледите на останалите роби. Няма изключение и за децата, жестоко са тормозени психически и физически и в училище, мястото което трябва уж да ги просвети.

За пет години над 500 000 българи от Македония емигрират в България (направо бягат, изоставили земи, къщи и добитък) и се спасяват, сред тях е и моят прадядо Васил, родом от селата над Крива паланка. Останалите са оградени с желязна ограда и бодлива тел от сърбите и не могат да напуснат Македония, даже и да го желаят. Тези заграждения пречат и на бойците от четите на ВМРО да проникват през границата с България и поне частично да отмъстят на поробителите за техните човеконенавистни зверства.

Побоите, издевателствата, мъченията, убийствата без причини и безследното изчезване на българи са всекидневна практика на сърбите — изедници!

Не се посвеняват и да осквернят и гробищата, където всички надгробни камъни с български имена са потрошени и унищожени. Войнишките гробища на героите ни, паднали във войните за национално обединение са осквернени, а в последствие са правени опити и да бъдат тотално заличени.

Изводът направен от Пози е абсолютно пророчески и логичен — ще има нова война и то още по-голяма и жестока. За съжаление, макар и осмян от съвременниците си, той се оказва прав. И най-лошото е, че тази война запазва статуквото и това позволява зверствата и геноцида да продължат.

Вече ми е много лесно да разбера и кървавия, но неизбежен разпад на Югославия, напълно е логично, с оглед на историческите събития. И не мога да съжалявам за случилото се в края на миналия век.

Книгата на Пози би трябвало да се изучава в българските гимназии, но едва ли това някога ще се случи. И до днес има в страната ни безродници, които за пари обслужват сръбските интереси. На тези същите наши душмани, които продължават да асимилират насилствено и да тормозят братята ни, имали нещастието да останат в Западните покрайнини.

Ето и два цитата от книгата:

„Сега вече знам — няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!“

Срази ме вражески куршум,

Сърцето ми заспива.

Далеч от родна хижа, друм

И плодоносна нива.

Кръвта ми багри чужда пръст

И знам — след миг ще свърша,

Ей гарвани на орляк гъст

Се вият — чакат мърша.

А аз си мислех, слушайки го, че народ, чиито момичета пеят така, е наистина достоен за свободата…

P.S. Текстът на песента е от Любомир Весов (30.08.1892 — 5.11.1922), български революционер, паднал за свободата на Македония и обединението на българските земи.

Коментарите са изтрити поради нарушение на т. 2 от правилата.