Интересна книга, но малко незавършена, с отворен финал. По принцип Маринина ми е от любимите автори, но тази книга е в по-различен стил. По-философска някак си.
Много силен роман на Маринина!
Аз съм твърд почитател на творчеството ѝ, прочел съм доста от кримките ѝ от серията за Каменская, както и няколко самостоятелни нейни творби, но в тази книга виждам отчетливо разгърнат талантът ѝ на разказвач, както и на тънък психолог.
Сюжетът е чудесно изпипан, допадна ми похватът роман в романа, а героите са истинско съкровище — реални, живи хора ще речеш!
Дори не успя да ме подразни модерното религиозно хапче, вплетено в историята. :) Вероятно е има доста истина в мнението ми — за хора, дето са много тежко забравени от бога си, руснаците прекалено се надяват на него…
Препоръчвам с две ръце!
Цитат:
„Послушната личност не може да създаде нищо. Такъв човек пораства като перфектен изпълнител, но никога не става творец.“
Вземи го научи тоя пълен член кога се ползва бе, моето момче!
Що се отнася до произведението — да обясняваш колко добре пишела „руската Агата Кристи“ е като да застанеш на плажа в горещ летен ден и да тръгнеш да разправяш на околните колко прекрасно грее слънцето. Не че не е вярно, но е леко излишно…
Единственото излишно нещо е злобния ви коментар. Аре, у лево!
Имам чувството, че романът не е дело на познатата Маринина, а на заигравка на изкуствения интелект )))
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.