Читателски коментари (за „Хайка за вълци “ от Ивайло Петров)

Това, че този подценяван шедьовър няма коментари е показателно. Не сме излезли от тез пусти 45 години..Сега ще ревнат почитателите на соц планъорките като Боги Плагиата Райнов и Крум Велков

Страхотен роман. Съжалявам само че не го прочетох по-рано.

За мен пряко тази книга ми остави някаква следа. Натъжаваше ме, докато я четох, разтрои ме, след като прочетох последната страница.

Шедьовър

Вълци, толкова много вълци бродят сред хората…

Чакат удобен момент или с години давят жертвите си, уверени в собственото си превъзходство и право. А когато настъпят вълчите времена, започват кървава вакханлия без край.

Но един ден разбират, че има хайка организирана и докато чакат жертвите да преминат, удобно разположени на пусията, сами не разбират как са се превърнали в дивеч и когато пропукат пушките, за тях вече е късно, справедливостта е въздадена.

Петров майсторски е описал микрокосмосът на българското село, в едни превратни и тежки за него години, от които никога не успява да се съвземе. През погледа на героите му успяваме да навлезем дълбоко в бездната и аз лично се почувствах съпричастен към случилото се както никога досега, Книгата само щеше да спечели, ако бе писана след 1989 година, но и така си остава знакова и една от най-добрите в литературата ни за посочения период.

Вътрешният мир на добруджанци е точно, богато и целенасочено предаден, историите са много интересни и оплетени, романът не омръзва нито за миг! Отлично е предадена развалата на вековните устои на българите, принудителното отнемане на земята и поминъка им и де факто насилственото им преселение към градовете, където са принудени да робуват в новоизграждащата се по съветски образец безсмислена и икономически неоправдана тежка индустрия, съсипала трайно природата ни и здравето на поколения българи!

Цитат:

„Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят.“

P.S. Това е книга, за която ще мисля дълго и вероятно ще препрочета няколко пъти. Най ми легна на сърцето историята за Киро Джелебов и неговото семейство. Когато и да се прочете за първи път — няма да е късно!