Анри Пози
Войната се връща… (1)

„Je suis d’une race gui n’a jamais admis l’injustice et l’oppression pour elle et pour les autres.“

Henri Pozzi

(Из писмото на г-н Пози до „Млада България“, с което разреши превода)

Библиотека „Млада България“ изказва на г-н Анри Пози най-гореща признателност за готовността, с която се отзова на молбата ни да разреши превода на „La guerre revient…“, който излиза като №2 на същата библиотека.

Изказваме благодарността си и за специалния апел към българския народ, който г-н Пози има любезността да приготви за настоящия превод.

Същата библиотека, в желанието си да държи българското общество в течение на политико-икономическите проблеми, тъй както те се разглеждат в чужбина, ще дава в бъдеще преводи на всички ценни трудове, които пряко или косвено засягат нацията ни.

* * *

Ние схващаме развитието на националната история само като резултат на сбор от предпоставки, една от които е била и ще бъде съдбата на заробените ни братя.

И когато в настоящето с бързина се подготвят събитията на близкото ни бъдеще, което пък може да бъде решаващо за по-далечната политическа неизвестност; когато увлечението, с което се протяга братска ръка на държавата, която брои най-голяма част от народностните ни малцинства, застрашава да изгуби основата на чистия реализъм — въпросът за националните ни малцинства все повече се измества към фокуса.

Навременно е да се използват всички проводници за истинското изясняване на малцинствения ни въпрос, да се оформи в съзнанието на всеки българин правилно и практично отношение към външнополитическите ни проблеми и да се измести болнавият политически сантиментализъм, който е причинявал най-големите ни национални нещастия.

Г-н Анри Пози направи на Балканите и Централна Европа широка анкета, резултатите от която наскоро ни поднесе с труда си „Войната се връща…“ („La guerre revient…“). Една част от тази книга, която засяга анкетата в Македония и България, ние поднасяме в превод на българските читатели.

Г-н Анри Пози е френски журналист с несъмнена величина и влияние, който от дълги години ратува за югославската кауза. Той „обича Сърбия и й го е доказал достатъчно в течение на 20 години“.

Затова никой не може да окачестви анкетата му като пристрастна защита на българската кауза.

Г-н Пози е имал възможността да проникне там, където стоновете на всичко, що носи български дух, не стихват; където е поругана паметта и се кощунства с костите на загиналите за човешките права на брата-роб; където с невъобразими изтезания не можаха да убият националното му съзнание…

Това ни разказва г-н Пози.