Читателски коментари (за „Повелителят на мухите “ от Уилям Голдинг)

Покъртителна история, толкова по-покъртителна, колкото по-измислена изглежда. Книга, която според мен не бива да се пропуска.

Задължително четиво!

Страхотна! Една от най-добрите книги, които съм чела!

Заради малкия на бой коментари се свеня да редя и аз думи тук — изключителна!

Ако изчезнат придобивките на цивилизацията градена хиляди години, на бял свят излизат най-долните човешки страсти. Трудно се става човек, но да станеш дивак, е достатъчно да ожаднееш, огладнееш и да разбереш, че си безнаказан. Най-вероятно нещо такова ни очаква евентуално при бъдещ апокалипсис. Дано не става.

Да…и когато у някого е заложена известна доза агресия, известен стремеж към надмощие, колко лесно те се превръщат в кръвожадна жестокост. Почти ми настръхна косата, докато четях. Наклонности, превърнати в ужасяваща проява. И е изумително, че на подобно място, при подобни обстоятелства, здравият разум (или остатъците от него) е безсилен срещу първичните инстинкти, срещу страстта да убиеш, да нараниш, да се наложиш със сила. Изумително е колко опияняващи са тези наклонности, като зараза, с която не можеш да се бориш.

Завършекът е наистина покъртителен — контрастът между неведението и донякъде нехайното предположение, че децата играят на война и между реално случващото се, на границата между Живота и Смъртта. Препоръчвам горещо книгата на всеки!

Идеята е много добра, но честно казано очаквах повече. Според мен има автори, които биха могли да разкажат историята по-добре. От друга страна докато четях книгата и ме беше налегнало едно ужасно чувство, което идва да покаже, че е предала тягостното настроение.

Тази книга ме изуми истински и още ме хвърля в размисли като се сетя за нея. Радвам се че успях да я намеря и да я прочета, хареса ми и това, че определено те изненадва, шокира и те кара да се замислиш за много неща.Според мен това е задължително четиво за всички, особено за тези, които се интересуват от човешката психология.

Ето защо хората трябва да умеем да владеем емоците си, инстинктите си.. И се доказва за пореден път, че в първичността на хората убива човешкото. Сякаш човек се ражда лош, обречен цял живот да търси доброто ….

Книгата в началото беше малко скучна, но края е …нямам думи.

Смятам, че книгата можеше да се разкаже по- добре, но историята е наистина много интересна. Кара те да се замислиш, дори лично докато четях чувствах безнадежност и безсмислие в съществуването ми, което говори, че книгата е много добра, но, лично според мен, за шедьовър трябвало е да се преразкаже по- добре

Историята на пръв поглед е трудна за вярване. И след това осъзнаваш, че тя е абсолютно реалистична… Въпреки това, далеч не най-вълнуващата книга, която съм чел. Основната ѝ ценност, по мое мнение, че хвърля светлина върху начина, по който в праисторическите времена е възникнала обществената йерархия и религията.

Зловеща, именно заради реалистичността си. Накрая просто ти горчи и ти се ще да я беше пропуснал.

Внушенията са добри

, проникновенията — ценни, но книгата ми е скучна, написана като че ли с чук и длето, не с писалка и хартия. Не ми е сред любимите, определено.

Единствено не ми хареса това, че всичко интересно в тази книга е събрано в последните 2 глави..

Много е важно, на каква възраст се чете тази книга — според мен, между навършени десет и петнайсет години, тя би могла да е светопроменящо четиво, с огромно значение за изграждане на човешкото у човека!

Идеята е интересна. Но да пишеш четимо изглежда е повече от трудно. И май четимо пишещите писатели (с малки изключения) не се числят към класиците. И сигурно е за хубаво.

Преводът има някои съществени и необясними за мен грешки. Това е само от първите 20 страници:

„He was old enough, twelve years and a few months…“ — „Беше достатъчно възрастен — на четиринадесет години и няколко месеца…“

„He turned quickly, his black cloak circling.“ — „То се извъртя тъй рязко, че червената му пелерина описа дъга.“

Ако имате възможност, прочетете друг превод (ако изобщо има такъв).