Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"
Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!
„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.
В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.
Цитат:
„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“
P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!
С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!
Корицата естествено е безумно зле…
Страхотен роман! Признавам си, че не бях и чувал, че има такъв български писател. Заглавието също извън контекста на романа е меко казано подвеждащо и в комплект с корицата със сигурност няма да привлече много хора. Но книгата е невероятна! Увлекателна, прекрасно написана, образите са изумително ярки и плътни. Димитър Кирков е изключително дълбок психолог и при все това книгата не е трудна за четене — просто всяка дума си е на мястото и всяка е в десятката. Чете се на един дъх. Признавам си — докосна ме тази творба и надали ще има човек, който ще съжалява, че я е прочел. Ето това е истинска нова българска класика!
Чудесна книга! Не познавах автора, но съм възхитена. Напълно съм съгласна с отбелязаното в предишните коментари относно отлично изградените образи и прекрасния български език.
Това е втората част на трилогията „Лабиринт“: „Хълмът“, „Любов в ада“ и „Камъчета от мозайката“….Действително авторът борави блестящо с българския език, като умело пресъздава духа на родния си град Пловдив.
Просто не мога да повярвам, че човек няма откъде да научи, че има толкова стойностни съвременни български писатели. Зачетох книгата на шега, а се оказа просто възхитителна. Благодаря на domino1, за информацията, започвам да търся и останалите части!
Извинявам се, усетих се, че третата част от трилогията на Димитър Кирков се казва „Лабиринт“, а не „Камъчета от мозайката“ (последната е с автор Георги Гешев, също е много хубава).
А ето тук може да прочетете повече за и от Димитър Кирков, да е светла паметта му…
https://dimkirkov.wordpress.com
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.