Читателски коментари

Щом се придвижват с карети, значи иде реч за края на 19 или началото на 20 век. Което пък е несъвместимо с измисления " дипломатически скандал" заради откраднат исторически артефакти. Англия краде исторшя и пушек се вдига, особено от протекторатите си

Първата книга наистина е много добра. Стилът, езикът, малките детайли… обрисуването на едно постапокалиптично бъдеще. В същото време Джан се развива, трупа нови знания, израства от малкото момиченце от Минерва. Но за мен най-якото в книгата е социопата-психар Майлоу, неговият образ изнася половината книга на гърба си. Втора книга също е доста добра, макар че лекичко отстъпва. В трета обаче авторът е дал доста назад, явно не е знаел как да свърши. В един момент се събират мноог сюжетни линии и финалът е доста неочакван.

,, Защото войната продължаваше вече четири години и през август 1914 вече нямаше оптимисти. ,,

Да седнеш да пишеш книга за толкова известно и значимо събитие катои Първата световна война и да не се поинтерисуваш поне кога е започнала … Има ли смисъл да продължавам да чета , след като още на първата страница се натъквам на такава огромна глупост ?

Безброй пъти съм чела тетралогията тук, в Читанка! Отварям сега, за да чета пак, защото и моите корени са от оня край и — „Изненадаааа!“ — забранил бил някой си! Как може!!!!? Добре, че я имам на хартиен носител! Просто думи нямам!

Това ми е една от любимите книги. Четях я и като виждах края, чак ме беше яд, че свършва. Историята е много завладяваща.

Този автобиографичен разказ е предаден с умението и рутината на художника. Няма нужда от червена боя да се предаде цветът на кръвта, няма нужда от боя да се предаде цветът на алените пера, от гребена на петела. Предадени с думи, повествованието, е по — силно от визуалното възприятие. Наистина шедьовър както като писател, така и като лекар, забележете — не просто млад, а току що завършил и разпределен да работи в селски здравен участък. Изненадващо и обидно е за толкова години да има само няколко коментара, илюзия е да вярвам, че много хора са го чели, а би трябвало. Това четиво би трябвало да се изучава в медицинските университети в България, в часовете по история на медицината, ако все още има такива. Колко от българските студенти, завършили току що имат подготовка при такава и други подобни ситуации да се справят, да спасят човек?! Тук са ми особено понятни и близки мислите на младия лекар, мисли които не го описват като герой, а като обикновен човек и това е самата реалност. Признавам, докато четях ми премаляваше, а когато на сцената се появи червеният петел вече плачех сподавено. Булгаков — Велик Човек с главно Ч. Жалко, че така млад е умрял, но пък това което е оставил след себе си, дори само този червен петел и неговата стопанка може да осветлява пътя на хиляди, стига да имат очи да го видят, сърце да го последват. Препоръчвам е силно казано, но все пак — прочетете и Виелица — написана на един по-късен етап и пак прави разрез на душата на лекаря, описва неговото ежедневие. Колко сме далече от всичко това, омотани от клинични пътеки и търговски дружества. Впрочем силно впечатление ми направи оборудването и литературата, сградния фонд в „изостанала“ Русия.

Нищо особено..не я препоръчвам

Дълбока, богата, емоционална, смирена, човечна. От книгите, към които се завръщаш..

За първи път чета подобна книга. Интересна е, но малко досадна на моменти. Пиенето на кръв и ловуването ми бяха гнусни да ги чета. Ще изгледам и сериала.

Анотацията ми звучи като Гладиаторите на Есмералда (Victim Prime) на Шекли.

Книга за ролята на семейството и влиянието му за бъдещия живота на децата . Любовта и надеждата , че доброто предстои .

Нарушени т. 2, 4 и 5 от правилата.

Свежо криминале, което се чете на един дъх.

Кели е бивше ченге, което се забърква в разследване на старо изнасилване. Следват камара трупове и куп неочаквани обрати, защото — „така го правят в Чикаго“.

Има по малко за всеки — свежи лафове, малко мелодрама, готни мадами, както си е по каноните на жанра.

На български са излезли още четири книги от тази поредица, но тя не е добре рекламирана и вероятно е пропусната от много почитатели на добрия криминален роман.

Хубава е!

Стандартен сюжет, твърде много диалози, при това хаотични на моменти. За мен лично доста по-слаба от други нейни книги.

Не съм запознат с номенклатурата на НАТО, „май френд“. Скачал съм с доста американски парашути — от Parafoli през 80-те, та до съвременните Troll за B.A.S.E. jumping. Ако ми посочиш марка и модел, ще ти кажа дали имам опит с него. Но след като дори съветските УП-9 и УТ-15 от 50-те години имаха отцепки, не виждам как НАТО-вските десантчици ще режат върви и колани при частично неразтваряне.

Нарушени точки 2, 4 и 5 от правилата.

Интересна гледна точка… За мен, като човек, служил в парашутно-десантни войски по времето на активна служба на Марчинко, написаното изглежда точно като сценарий за холивудски бълвоч. И нарушава повече физични закони от най-евтините китайски кунг-фу екшъни. Но, както казал котарака — въпрос на вкус ;)

Бях приятно изненадана от разказите.Особенно много ми хареса началото на вторият" Заточеници в храма".

Още началото на книгата ме шашна!! Цялата сценка на официалната вечеря у лорда е абсурдна! Как една неомъжена английска лейди, според авторката и домакиня на официална вечеря, ще обсъжда интимния си живот на масата пред още 40 човека. Само намекът,че подозира какво става в спалнята би и съсипал репутацията немедленно и завинаги, какво остава да се кара на висок глас със съпругата на( почетния?) гост коя да прави секс с него или пък да брои хапките на някого на масата и да ги коментира на висок глас!! Това даже в столовата на военната база на американската армия едва ли е прието да се случва, какво остава в предвикторианска Англия!

След тая глупост, по- нататък нищо не можа да ме стресне в това писание. Книгата е тотална плява!