Пазители от Дийн Кунц
Току-що прочетох книгата и смея да твърдя, че е уникална. В началото отне малко повече време да набере инерция, но след пета глава бях без думи. Може би вече е любимата ми книга — толкова е добра! Образът на кучето е най-добре представеният от всички книги и филми за кучета и ми харесва, че всеки персонаж има своята история, развитие, трансформация и арка. Злодеят е перфектно написан и бих казал, че е многопластов, като въпреки ужасните убийства започнах да му съчувствам и ми стана жал. Финалът е толкова силен и емоционален, че го прочетох още веднъж. Донякъде историята ми напомни на „Терминатор 2“ , където имаше подобни послания, голямо развитие на персонажите и огромна заплаха в лицето на уникален злодей. Има толкова много теми за размисъл, че всеки може да намери нещо за себе си и да вземе поука. Оценката ми е 10/10 и се надявам да направят читава екранизация.
Освободителят от Виктор Суворов
Десетки години Суворов и съгражданите му са управлявани от врагове — болшевиките са доказани врагове на нормалното, масови убийци и крадци. Няма как и да е било иначе, жестокия режим на съветите разчита да векува благодарение на животинския страх, безправието и изцапаните с кървища ръце на палачите!
„Освободителят“ не е хомогенна книга. В нея авторът е записал различни свои и чужди преживявания, свързани с живота в СССР, с безумната му военна машина и с инвазията, в решилата да се отърве от болшевиките Чехословакия.
Четеш и се чудиш, колко дълго може да издържи един прогнил и основан на страх и терор строй? Оказва се достатъчно дълго, та пипалата, корумпирането и отровите му да действат безотказно и до днес…
Рашистката армия днес е копие на болшевишката — непрофесионална, неподготвена и некадърна. Но готова да зарине с труповете на войниците си света…
Чете се бързо и лекува носталгията по това време почти безотказно.
Цитати:
„Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос изцяло и това напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на СССР ще стане последна година от съществуването на Израел.“
Дет се вика, въобще не са антисемити рашистите!
„На войниците съвсем не им беше ясно защо е нужно да се смъква такава красива страна до състоянието на нищета, в което живеем ние.“
Историята се повтаря, асвабадителите не разбират, защо трябва да премачкат Чехословакия. И са заточени на китайската граница…
Човекът, който не беше убиец от Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Скандинавските трилъри са книгите които винаги бих избрал пред всички останали. Удоволствието което изпитвам докато чета е безценно. Не мисля, че някога бих изневерил на този жанр. Благодарение на Камила Лекберг се влюбих в скандинавската, шведската литература. Ларш Кеплер затвърди позицията която вече си бях изградил, Юрт и Рузенфелд подпечатаха първото място. Несъмнено ми предстой, живот и здраве, да се запозная и с други автори от този район на света. Преди това обаче съм решен да стигна до края на поредицата.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ БЕШЕ УБИЕЦ:
Преди няколко дни завърших историята но едва сега ми се откри възможност да напиша коментар.
С няколко думи: ФЕНОМЕНАЛНО, УБИЙСТВЕНО, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО, трилър който се нареди сред любимите ми!
Колкото по- напред вървях толкова повече напрежението се усилваше! Много силен финал на който не издържах и сълзите запонаха да се стичат. Такъв съм си, чувствителен, човек който съпреживява дадената история!
Вече съм около средата на втората книга, предстоят два почивни дни на слънчево време, на разходки и на четене.
Свирепия от Ричард Марчинко, Джон Вайсман
Написано е още в началото:
„За да се избегне компрометирането на специални операции, източници и методи, някои имена, местоположения и периоди от време са променени. Не са спазени и тактически подробности и хронологични последователности, за да не бъдат издадени начините за водене на най-съвременната война със специални методи.“
И като се казва „най-съвременната война“ — следва да се има предвид активните години на служба на Марчинко, т.е. 1958 — 1989.
Относно произведението — „пиперливия“ стил е по-скоро съвсем нарочен, и за целта е много вероятно да са променени редица технически подробности като например описаните в предишния коментар. Лично според мен по-голям принос за тези произведения има Вайсман. Марчинко има няколко книги от поредицата, които е писал сам, и пак лично мнение — не стават за четене.
Като фен на поредицата, която разбира се по разбираеми причини, които са ясно описани в самите произведения, ми е ясно, че това е само роман и нищо повече. Не се очаква в тези произведения да е описано точно и подробно с технически термини как се борави с оръжие, нито как се управлява самолет. Т.е. тези произведения не са наръчници, а са за забавление.
Разбира се феновете на холивудските бълвочи в които човек с юмручен удар може да отмести друг човек на 10 метра например (и този другия да оживее), както и други подобни щуротии, които нарушават поне половината закони на физиката — имат пълното право да НЕ четат „Свирепия“.
Благодаря.
Антиистория славянобългарска от Георги Константинов Георгиев
Преди 5–6 години четох тази книга и не помня нищо от нея! Това мисля е достатъчно да се каже за това четиво.
Сега прочетох коментарите и биографията на автора.
Извадка от биографията:
… това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов… край на цитата!
Рубинени залези от Кристин Хана
Разтърсваща! Интригуваща! Много силна книга, умело написана за истински важните неща в живота!
Ябълково вълшебство от Сара Адисън Алън
И тази книга е добра, уютна и вкусна :)
Кръвен обет от Браян Маклелан
Преводът на този Григоров е катастрофа и убива текста!
История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов
… историята е преди всичко манипулация!
Историята се диктува от силните на деня и в едни години „истината“ е една, в други години е съвсем различна!
Който владее настояшето, диктува миналото и определя бъдещето…
Но е добре, че много хора още могат да четат. Сега остава да се научат и да мислят…!
Градина на желанията от Сара Адисън Алън
Историята тече сладко и гладко, като мъркане на котенце, хареса ми! :)
Тайко от Ейджи Йошикава
Първата част на този монументален епос ми бе интересна — издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и генерал Тойотоми Хидейоши известен още като Маймунката, заради сбръчканото си и старческо лице още от дете.
Обединяването на Япония винаги е било безмилостно и кърваво занимание и описанието му бързо омръзва на читателя. Досади ми и на мен и се отказах…
Като цяло си мисля, че светът е имал голям късмет, че японците са живели изолирани на своите острови на края на света. Стига да се погледне само имперската им политика през XX век и зверствата им преди и по време на ВСВ.
Цитат:
„Честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси.“
Отражения в златисто око от Карсън Маккълърс
История, която макар и да е добре разказана, не успява някак да докосне читателя си.
Надявам се, поне Анаклето да е добре…
Харесаха ми заглавието и българската корица.
Нито Ева, нито Адам от Амели Нотомб
Очаквах роман за живота в Япония, а получих любовна история.
Семпла, кратка и почти безинтересна на моменти, откровената притча на Нотомб все пак задържа вниманието ми до края си.
И съм съгласен с нея — Япония трябва да се посети поне веднъж!
Страст и омраза от Кони Мейсън
Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):
" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"
Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!
Как ангелите плачат от Нора Робъртс
Общо взето еднотипна с всички книги на Нора Робъртс. Главната героиня е силна и независима секс бомба, която може да се грижи сама за себе си. И няма нужда някакъв си мъж да й натрапва закрилата си, още по-малко да й се обяснява в любов ЕЛЕ ПА да я заробва с брак.
И както винаги прекалено разтягане на сюжета и претупан край.
За живота в Германия. Без стрес от Боряна Тодорова
Не бих сравнявал „Германия — мръсна приказка“ с „Без стрес“. Двете са съвсем различни произведения, третиращи различни теми и епохи. Освен това да прочетеш едната не изключва това да прочетеш другата.
Пасков е професионален, утвърден писател. Книгата на Пасков е много по-задълбочена. Романът му е за соца и вече дори може да се разглежда като исторически роман. Книгата е огледало на епохата и горещо бих я препоръчал на всеки. Боряна Тодорова е репортерка, любителка, без претенции за сериозна литература. „Без стрес“ е текст в стил Фейсбук коментар — кратко, точно, злободневно, с малко хумор за цвят. Темите са толкова специфични, че ако не сте българин-имигрант в Германия, не мисля дори че ще ви задържи вниманието. Различното в книгата е концепцията, че да се докопаш до обетованата земя — чужбината, не означава непременно, че това ще те направи щастлив и че това е универсалното решение на проблемите, с които живеем в България.
Мъртво вълнение от Ивайло Петров
Мъртвото вълнение на завзелите властта болшевики насилствено подрива реда отколешен и унищожава българското село. Такова е то днес — запустяло и без перспективи.
Този роман е писан доста преди „Хайка за вълци“ и трябва да се прочете преди него. Авторът е много по-внимателен и обран, не е искал да рискува, но все пак определено е искал да извади на светло това мътно време.
Среднощна роза от Лусинда Райли
Книгата е прекрасна!
Моето семейство и други животни от Джералд Даръл
Уникално съчетание на весело детство, чудесно семейство и техните приятели, английски хумор и най-вече — любов към животните.
Книга без злоба , без вулгарност , без насилие ,без алчност. Книга пълна с хумор , любов към живота и животните и прекрасно настроение .
Читателски коментари