Читателски коментари

Добра поредица. Интересна история. Немного разтеглена във времето и пространството, което прави чест на автора и издателите му.

За любителите на такъв вид фентъзи — препоръчително четиво.

Благодарности за труда и ентусиазма на хората, направили книгите достъпни в Читанката.

Една от любимите ми детски книжки. Страхотна е :)

Велика книга! Като малък съм я чел много пъти. Препоръчвам я на всеки, независимо от възрастта.

Предпочитам „Германия — мръсна приказка“ на Виктор Пасков.

За тази ще си спестя коментарите.

Всеки с вкусовете си.

Една от първите книги в този жанр, които прочетох. Започнах с българските фантасти, защото бяха по достъпни на крехката ми възраст от 11,12 години и се радвам за това. Дилов баща, Мелконян, Вежинов, са много добър увод в жанра. В своята оригиналност, Иван Мариновски, е безподобен :). Техно фантастика, с екшън и криминални нюанси, пара психологически уклон, социално политическа есеистика, потенциал за поне десетина книги. За съжаление, книгата е само една и затова трябва да оценяваме още повече, колко усилия е струвало да излезе на бял свят. Мисля че смъртта на автора слага край на евентуално продължение, и съм скептичен към по горния пост от „роднина“. Все пак мога да ви подам една податка, за роднина на автора — много добър български китарист, с което не искам да кажа ,че трябва сега масово да започнем да притесняваме човека в родственото му наследство. Това си е вътре в семейството на автора, аз като фен и на фантастиката и на добрата музика мога само да бъда благодарен за вече реализираното.

Ако правилно си спомням, по времето на Уилям Завоевателя в Европа ( а още по- малко пък в Англия) никак не е било модерно горенето на вещици на клада — този спорт се развива доста по- късно, чак към 13 век. Останалите исторически безсмислици няма да коментирам. Но няма нищо чудно, нали авторката е американка…..

Архивен запис на предговора от авторския сайт на Венцеслав Кностантинов:

http://web.archive.org/web/20161126122944/http://darl.eu/@flute/38stiler.htm

Връзката в Библиоман не е актуална.

Поклон пред този автор и преводач, който сам и убедено предоставяше на Читанка творчеството си.

Наскоро попаднах на цитата от Виктор Юго: „Има нещо много по-силно от всяка война на света и това е мирната идея, чието време е дошло.“

С пълна сила се отнася за прозрението на Венцеслав Константинов, че четенето трябва да е общодостъпно. Той го правеше, с преводите и с есеистичното творчество, което ни остави. Все още са малко българските творци, които разбират толкова дълбоко какво ни предстои.

Търся сайта на преводача, архивиращата машина е запазила версии на този предговор, помествам един адрес: http://web.archive.org/web/20161128195628/http://darl.eu/@prostori/07zweig.htm

Поклон пред паметта на Венцеслав Константинов, автор и преводач, който отстояваше правото на свободен достъп до четивата си за всички читатели.

О боже!

Тази книга е евтина популистка в стил жълта преса, като се започне от исторически остарелите и неверни твърдения че Близкия Изток е началото на цивилизацията и се стигне до смехотворното „Не знаем как нашите предци са постигнали това, следователно са им го дали извънземните.“

За мен Здравко Попов е най-интелигентния български сатирик!

Странно и неестествено объркване на граматическите времена в началото.

Повторение на абзаци по смисъл.

Многословен диалог, нехарактерен при общуване между близки хора.

Плъзгане по повърхността на случващото се, изброяване на това станало, онова станало…

Липсва емоция и дълбочина в описанието на героите. Авторката е дистанцирана от това, за което пише. Прави го схематично. Като че ли дори на нея й е безинтересно и скучно.

Ненужни са обяснения като тези, че Матю е нарязал доматите, после останалите зеленчуци и ги сложил във фурната, сякаш някой го интересува това…Бла, бла!

Да му мислят читателите.

Според мен очарованието на едно художествено произведение е в стила и богатството на езика.

Тук стилът се изразява в протяжна регистрация на тривиалното всекидневие.

Роман няма. Къде са редакторите?!

Астролозите и езотериците ни съветват да формулираме желанието си така, все едно вече е реалност и да вярваме, че ще се сбъдне.

Доколкото разбирам, идеята на авторката е била именно с тази цел в цяла книга да опише мечтата си за щастлив живот. Може би с надеждата, че ще се сбъдне в действителност.

Пожелавам й го.

Обърнете се към издателя. В читанка се публикува книгата както е издадена. Коментарът ви е неуместен за преводи на книги, които не зависят от доброволците.

Страхотна книга, написана със нестандартен изказ. Който си пада по трилъри поднесени с пиперлив език, това е четивото за него. Просто задължително. Филма също е Шедьовър, и се придържа, не направо е копие на Книгата!

Книгата се казва „A Clockwork Orange“! Това означава „Портокал с часовников механизъм“! А не „Портокал с механизъм“ (кето е недоразумение някакво)!

И като напишеш „Портокал с часовников механизъм“ в отделението предназначено за търсене, книгата не излиза. Пише, че нищо не е намерено! (Търсене на „Портокал с часовников механизъм“; Не открихме нищо за „Портокал с часовников механизъм“) Там и един знак да е въведен неправилно и не открива нищо…

Ако може да се дава точния превод. И ако може да се бутнат малко настройките за търсене! И намиране! Към по-добро!

Тази книга ме трогна много! Толкова тъга, толкова чувства, наистина палитра от много емоции. На моменти почти ме разплакваше.

Книгата е Уникална. Просто не ти се иска да я оставиш, като почнеш да я четеш. Подобни книги са: „Шест гроба след Мюнхен“ на Марио Пузо, „Способен Ученик“ на Стивън Кинг, „Ханибал Потеклото“ на Томас Харис

Книгата увлекателна, може би наистина е най-добрата (без да съм прочел всички книги на автора) от този автор. Страхотен ТЕХНОТРИЛЪР, стил Майкъл Крайтън.

Книгата е страхотна. Страшно много екшън, научни факти (донякъде художествена измислица). Завладяваща история, препоръчвам. „Амазония“, „Последната тайна на земята“, „Кръвта на сатаната“ и тази („Айсбергът на смъртта“) са със сходна тематика, но различни истории. Ролинс е страхотен разказвач.

Не бих казал, че е нещо особено. На места беше скучна. Края беше претупан. А имах може би по-големи очаквания.

Уникална история! Заслужава си четенето.