Читателски коментари (за „Пешкир с петел “ от Михаил Булгаков)

  • 1. д-р Мирослав Балчев (7 юни 2024 в 13:10), оценка: 6 от 6

    Този автобиографичен разказ е предаден с умението и рутината на художника. Няма нужда от червена боя да се предаде цветът на кръвта, няма нужда от боя да се предаде цветът на алените пера, от гребена на петела. Предадени с думи, повествованието, е по — силно от визуалното възприятие. Наистина шедьовър както като писател, така и като лекар, забележете — не просто млад, а току що завършил и разпределен да работи в селски здравен участък. Изненадващо и обидно е за толкова години да има само няколко коментара, илюзия е да вярвам, че много хора са го чели, а би трябвало. Това четиво би трябвало да се изучава в медицинските университети в България, в часовете по история на медицината, ако все още има такива. Колко от българските студенти, завършили току що имат подготовка при такава и други подобни ситуации да се справят, да спасят човек?! Тук са ми особено понятни и близки мислите на младия лекар, мисли които не го описват като герой, а като обикновен човек и това е самата реалност. Признавам, докато четях ми премаляваше, а когато на сцената се появи червеният петел вече плачех сподавено. Булгаков — Велик Човек с главно Ч. Жалко, че така млад е умрял, но пък това което е оставил след себе си, дори само този червен петел и неговата стопанка може да осветлява пътя на хиляди, стига да имат очи да го видят, сърце да го последват. Препоръчвам е силно казано, но все пак — прочетете и Виелица — написана на един по-късен етап и пак прави разрез на душата на лекаря, описва неговото ежедневие. Колко сме далече от всичко това, омотани от клинични пътеки и търговски дружества. Впрочем силно впечатление ми направи оборудването и литературата, сградния фонд в „изостанала“ Русия.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.