Читателски коментари

Изпитание от Цончо Родев


Страхотна книга !! Романтиката с тоя сърбин ми дойде в повече . И разбрах , че със сърбите не сме никакви братя ! Въпреки , че Цончо ни го натрапва !

Градът на огледалата от Джъстин Кронин


Книгата е постапокалипсис !!!

Руски дневник от Джон Стайнбек, Робърт Капа

Devoted of Slaanesh (24 юни 2024 в 12:50), оценка: 1 от 6

Нарушени т.4 и 5 от правилата

Всяко мъртво нещо от Джон Конъли


Невероятна е. Страхотна.

Помниш ли, помниш ли тихия двор… от Димчо Дебелянов


Прекрасен Дебелянов. Никой друг наш поет не е успял да изрази чувството за носталгия толкова въздействащо.

Моята молитва от Христо Ботев


Ботевата философия ми напомня на мирогледа на Иван Карамазов от „Братя Карамазови“. И двамата отхвърлят Небесното царство на Христос, защото не могат да се примирят със земната несправедливост. Личността на Ботев е дълбоко трагична — титаничен дух, устремен към свободата, който не може да приеме света, не може да го промени, но и не желае да се смири пред Божия промисъл. Единственото свобода в такъв случай е смъртта — и Ботев я намира.

Факторът на Хадес от Робърт Лъдлъм, Гейл Линдс


Дано е само това! За жалост и това е достатъчно, за да ме откаже да чета по-нататък.

Факторът на Хадес от Робърт Лъдлъм, Гейл Линдс


Lieutenant colonel се превежда на български като ПОДПОЛКОВНИК, а не буквално, както е на много места в книгата лейтенант-полковник.

Делба от Христо Ботев


„На смърт братя, на смърт да вървим.“

Мъртвите, които не липсват на никого от Микаел Юрт, Ханс Русенфелт


Преди няколко дни затворих и последната страница на книга номер три. Едва сега ми се откри възможност да напиша няколко реда, предвид натовареното ежедневие и малкото свободно време с което разполагам. В момента съм в началото на книга- четири, все така вдъхновяващо и емоциално. Истинско удоволствие лично за мен е да съм с героите на Юрт и Рузенфелд. Поредица която ще остане в паметта ми до сетния ми дъх. Няма как да не заобичаш поредицата ако си фен на скандинавските трилъри.

Тъй като книга- четири не е качена тук успях да я издиря и поръчам. В момента е до мен и само след малко Тя отново ще е в ръцете ми.

МЪРТВИТЕ, КОИТО НЕ ЛИПСВАТ НА НИКОГО!!!

Много силен и емоционален финал! Сълзите напираха колкото повече приближавах последните редове, и изведнъж им дадох воля!

Дълбоки води от Джейн Ан Кренц

npop (20 юни 2024 в 22:41), оценка: 6 от 6

Само за хора с чувство за хумор!!! На мен ми допадна много…

Отново и отново от Клифърд Саймък

Ивайло Христов (20 юни 2024 в 21:07), оценка: 5 от 6

Чел съм романа, когато излезе в библиотека „Галактика“, а сега си го препрочетох. В никакъв случай не може да се нарече „най-доброто произведение на автора“. На светлинни години е от „Градът“ — наистина великия роман на Саймък — и е доста по-слаб от другите му два изключително добри романа — „Резерватът на таласъмите“ и „Гробищен свят“. Но като цяло е съвсем поносима, приятна за четене фантастика, превъзхождаща значително най-слабите му произведения — „Всичко живо е трева“, „Магистрала на вечността“, „Времето е най-простото нещо“, „Заложници в рая“…

Пиратът принц от Кони Мейсън

Leontina (19 юни 2024 в 22:50), оценка: 1 от 6

Толкова е елементарна и глупава, че чак е затрогваща. Що се отнася до т.нар. исторически фон( защото е с претенция за " исторически роман"), през 1562 султан на Османската империя е Сюлейман Великолепни, наследил баща си Селим I през 1520г. инаследен от сина си Селим II през 1566 ( Селим Пияницата). Няма война с Полша по това време, а самият Сюлейман умира в днешна Унгария. Колкото и невероятно да звучи на авторката, през 1562 година държава Гърция нямя, така че няма как остров да принадлежи на липсваща държава. И точно тогава едва ли Англия е била тъй страховита сила, че някакъв си английски благородник да заплашва султана в двореца му. И е много интересно разлепването на афиши за екзекуция- звучи като в спагети- уестърн, пък и интересно кой ли би могъл да ги прочете….Пък и бунт пред ешафода- ехааа, истински уестърн. Книгата е уникално глупава даже и за възможностите на госпожа Кони

Бесове от Фьодор Достоевски

Radoi (19 юни 2024 в 21:49), оценка: 6 от 6

Малко неща могат да ти погалят естетическата наслада, както тази книга.

Първият гроб отдясно от Даринда Джоунс


Да…. през цялото време излиза,че героинята има дефицит на внимание,но май самата авторка е с такъв проблем. Откраднато малко от Шепот от отвъдното, малко Анита Блейк, от тук от там посвъртяно, изисква максимум концентрация за да проследиш сюжета, главната героиня е с дразнещ характер,да не кажем досаден, излишни обяснения и описания, с две думи чете се с много зор, загуба на време

61 часа от Лий Чайлд

Lilims (18 юни 2024 в 21:56), оценка: 5 от 6

Първата ми среща с Лий Чайлд, очарована съм! Чете се на един дъх ! Хареса ми! Определено ще прочета и други книги от него!

Не се връщай от Лий Чайлд


Обожавам историите на Джак Ричър, четат се бързо и с огромен интерес!

Децата на Дюн от Франк Хърбърт

bitaka (17 юни 2024 в 21:44), оценка: 6 от 6

Книгата е уникална. Цялата поредица си заслужава! Много са интересни идеите на автора и в момента смятам, че са по-актуални от всякога.

Пипи Дългото чорапче от Астрид Линдгрен


Понякога трябва да сме малко палави и непослушни като Пипи.

Дивачки от Шърли Конран


Толкова хубава история!!! Но за съжаление с претупан край! И двете книги на авторката, които прочетох, просто оставят усещане у читателя за недовършена книга! Имам пред вид следното — много интересен сюжет, много интересни герои и накрая… книгата свършва с едно изречение. Буквално.Остава някакво усещане за недовършена история. Краят е абсолютно нескопосан. И в двете книги — „Лейс“ и „Дивачки“ имах усещане, че на килограм хартия, или „метър“ изписани редове са и плащали на авторката и накрая самата тя е нямала търпение да приключи с това безумие от персонажи и събития…Напълно безсмислен финал!