„Записките на младия лекар“ станаха любимите ми произведения от Булгаков, за което благодаря на хората, които са ги качили тук. Автобиографичният им характер придава особен емоционален заряд на тези разкази. С тези свои ранни творби Булгаков според мен е най-близо до великите руски класици, като същевременно се отличава от тях с неповторимия си директен изказ. Малко са произведенията в световната литература, описващи по такъв поразяващ начин напрегнатото ежедневие и вътрешните терзания на лекаря, отдаден безкористно на своите пациенти.
Силно се надявам, че модераторите ще бъдат благосклонни и няма да изтрият коментара ми, защото той няма връзка с произведението. В своя защита ще кажа, че съм поклонник на Булгаков. Поводът да пиша е желанието ми да изкажа почитанията си на domino 1 — един ерудиран, интелигентен и, държа да отбележа, изключително грамотен човек (за жалост, твърде рядко явление вече). Благодаря Ви за удоволствието, domino 1!
Благодаря Ви за добрите думи, Krll. За мен също е удоволствие да съм част от тази четяща общност. Радвам се, че сме на едно мнение относно творчеството на Булгаков. А ранните му разкази за мен са едно истинско откритие. Препоръчвам и на останалите читатели!
Този автобиографичен разказ е предаден с умението и рутината на художника. Няма нужда от червена боя да се предаде цветът на кръвта, няма нужда от боя да се предаде цветът на алените пера, от гребена на петела. Предадени с думи, повествованието, е по — силно от визуалното възприятие. Наистина шедьовър както като писател, така и като лекар, забележете — не просто млад, а току що завършил и разпределен да работи в селски здравен участък. Изненадващо и обидно е за толкова години да има само няколко коментара, илюзия е да вярвам, че много хора са го чели, а би трябвало. Това четиво би трябвало да се изучава в медицинските университети в България, в часовете по история на медицината, ако все още има такива. Колко от българските студенти, завършили току що имат подготовка при такава и други подобни ситуации да се справят, да спасят човек?! Тук са ми особено понятни и близки мислите на младия лекар, мисли които не го описват като герой, а като обикновен човек и това е самата реалност. Признавам, докато четях ми премаляваше, а когато на сцената се появи червеният петел вече плачех сподавено. Булгаков — Велик Човек с главно Ч. Жалко, че така млад е умрял, но пък това което е оставил след себе си, дори само този червен петел и неговата стопанка може да осветлява пътя на хиляди, стига да имат очи да го видят, сърце да го последват. Препоръчвам е силно казано, но все пак — прочетете и Виелица — написана на един по-късен етап и пак прави разрез на душата на лекаря, описва неговото ежедневие. Колко сме далече от всичко това, омотани от клинични пътеки и търговски дружества. Впрочем силно впечатление ми направи оборудването и литературата, сградния фонд в „изостанала“ Русия.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.