Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу
zaza драги мой човеко за МакДоналдс не става въпрос за подсъзнанието а интуицията , а тогава колкото и да разбираш от търговия и т.н НИКОГА успеха не е сигурен ! говориш пълни измислици
Синдромът „Хю“ от Адел Паркс
За 3 лв на страница — толкоз…
Въздушна клопка от Майкъл Крайтън
Книтага в никакъв случай не може да се нарече скучна. Написана си е в типичния стил на Крайтън и определно поддържа интереса през цялото време. Относно специфичната тематика за самолетостроенето за мен лично беше доста итресена и ми допадна.
Скандална нощ от Тереза Медейрос
прекрасно…
Драконът със зелените очи от Тереза Медейрос
и на мен ми хареса извънредно много.имаше от всичко-малка загатка,страст и много смях.даааа книгата бе едно леко четиво за отмора в края на тежкия ден
Соларис от Станислав Лем
Как е името на негърката в плажно облекло?
Зазоряване от Стефани Майър
Бе… най-симпатичната героиня ми беше Алис. Драмата за това дали Бела да стане вампир или да си седи човек ми дойде малко в повече, но като цяло е добро. Не е шедьовър, но е добре.
Шифърът на Леонардо от Дан Браун
Шестото клеймо ми се струва по-добра от Шифърът… И двете ми харесаха, но Шестото клеймо беше по-добра поне според мен. Въпрос на вкус явно. Но за последната му книга не мога да кажа същото… Не оправда, това което очаквах.
Изповедник от Тери Гудкайнд
Края на сагата беше разтегнат ненужно цели 10 книги някъде, като сложим и идеята за печатане на две книжки за да се калкулират парици от бг издателството.
Лично за мен идеята за цялата империя и за императора е исмукана от пръстите на лявата ръка, а пък развитието с лавинния огън и кутийте на Орден е направо смехотворно.
Огромните армий няма да ги коментирам. Като цяло такива армий, се разделят на серия армий които за месец завземат всичко тук пак имаше някакво разделение ама какво не беше ясно.
Най ме зарадва лошите колко бяха лоши! Ах тези лоши, лоши хора хахаа. Безумията в които онази вещица дойде и направи каквото си иска рязко контрастират с нелепата и смърт.
Да не говоря как на императора му беше сложен нашийник… онази пача Калан с нож го ръга не умря, после пак го клаха не умря, ама не… хоп и му слага нашийник… както и да е. Това с идеята с нашийника ми е много нелепо оказа, се че имало и серия болки по силни от най — силната….
Иначе поредицата става за четене и за по извратените мозъци може да им достави удоволствие някой описанийца.
Градът и звездите от Артър Кларк
Имам чувството,че дори и да я прочета 5 пъти пак ще намеря нещо ново! Много е интересна,наистина има над какво да се замислиш,страхотна книга! Струва си да я прочетеш милион пъти.
Единайсет минути от Паулу Коелю
Не можах да пусна книгата,когато я прочетох (за 1 нощ) не исках да повярвам,че няма продължение,че единственото което ми остава е да я препрочета! Уникална книга,всичко е описано толкова старателно и ужасно разбираемо… с една дума неповторима!
Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков
Уникална книга! Наистина е шедьовър и ако сте забелязали на корицата пише " световна класика" :)
Сега и завинаги от Джудит Макнот
Книгата наистина е добра, много добра!
Клетниците от Виктор Юго
Сега направих проверка и това е кратката версия на романа (много кратка). Който има желание за корекция и качване на пълната версия мога да сканирам двата тома. :)
Приказка без край от Михаел Енде
Чудесна книга, от дете ми е любима, имам едно доста по-старо издание.Не бих нарекла тъпа, книга, която ме е карала да мечтая. И „Момо“ е невероятна. Вече имам дъщеря и често се сещам за родителите на децата от Момо, които купували перфектни играчки и не си играели с децата си … в забързаното ни ежедневие това ми дава стимул винаги да намирам време за игра…
Геноцидът над българите от Паула Лайт
Българинът си е виновен за всичко, което се описва тук. Ние трябва, длъжни сме, да сме бунтари и да защитаваме правата си. Ниското ни ниво на образование и липсата на задълбочени мисли, карат българинът да подминава всяка една долна подигравка с думите „ми така е в България“ или " няма да се оправим". Никой няма да зачита нуждите и желанията ни, ако не държим на тях и ако не се борим за това, което желаем…
Съжалявам, че трябва да го кажа, но моите връстници са мързеливи отрепки, чиито нужди са осланят само на това: Да си платят интернета, за да не останат без Фейсбук някоя вечер; да си купят някой нов парцал и да им останат пари за съботното излизане в дискотеките подкрепено със смъртоносно наливане на водка. Евала, млади момчета и момичета, с това разбиране за живота не знам на къде сме тръгнали и къде държим да отидем. Бедни души !!!
Призраци от Тери Гудкайнд
За поревен път се убеждавам, за посрественост на Т. Г. като автор. Още от момента в който ме запозна с императоския орден и кулите за чието издигане се изисквало смърта на по 100 магесника разбрах, че тук нещата далеч по изичанчени от колкото аз си мисля.
Яките мъже явно са силно разпространени в тоя свят, защото такива бяха още първата четворка която искаше да убие Калан, че чак до серсемите от армията на Ордена… всеки е як, брутален и страшен. Не че не е невъзможно, но чисто теоретично нека видят хората от Втората световна колко са страшни и високи… просто е нереалистично. Дори прославените римски легионери са били ниски, слаби и жилести.
Както и да е има толкова странни неща, че ме разбира тоя автор, но на фона на останалите фентъзита това звучи доста добре.
Прочетох книгата — нищо особено. Бях я взел на заем от една приятелка и пошарих вътре с молива. Обичам да подчертавам книгите, но не и да редактирам, но ми се наложи на няколко места да направя корекции.
Авторът използва неправилни примери. Не отговарят на истината или са грешно интерпретирани. По спомен единият се отнасяш е до това как МакДоналдс е основан на базата на подсъзнанието. Всъщнот Рей Крок е работил дълги, дълги години преди да натрупа достатъчно опит за да прецени, че това ще е печелившо и го прави съвсем съзнателно. Познава ресторантьорството и търговията отлично.
Малко се преувеличава значението на подсъзнанието. Има едно разказче, как Джон Атанасов в една кръчма седял и гледал как клатещата се лампа осветява бутилките на бара и те проблясват. И така изобретил ламповата изчислителна машина. Това всъщност е резултат от много работа и знания и просто момент на озарение на една творческа идея.
Рийган от Джуд Деверо
Страхотна история, невероятно любовно ухажване.Четете и се забавлявайте.
Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз
*SPOILER ALERT!
(на чист бг, това мнение разкрива части от съдържанието, което пък съдържа и еротични сцени, та…направо му сложете точка 18+)
Лека корекция на предишното ми мнение: когато се стигна до неизбежните 10 страници нон-стоп секс (слава авторю, поне се оказаха след средата на книгата), разгръщането на еротиката се оказа потресаващо смешно в най-добрите стандарти на жанра:
И така, бурна аплауза за:
„[той]се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед…Никога през живота сине бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.“
Но, очевидно има напредък, защото след няколко параграфа:
„Вече не изпитваше никакъв страх от онзи непознат, огромен и твърд мъжки атрибут“
Сега си представете, че по време на реално секс изпълнение партньорът ви изцепи следното:
„О, любов моя, ти запали огън, който трябва да бъде потушен“
Или следния диалог на ушенце:
„Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.
— Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.
— Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми“
Бях също така много впечатлена от факта, че главният герой изобретява канализацията (няма грешка, дядото на съвременните водопроводни тръби е резултат от изобретателността на пламенния корабостроител), както и че още първите заселници в Америка са чували за самовнушението като лечебна практика (несъмнено самата практика съществува от древни времена, но мен ме поразсмя фактът, че двете дами го обсъждат със съответния термин, все едно са на сбирка, организиран от съвременно женско списание).
Тотално не успях да разбера като как трябва да са разположени входната и изходната рана (а такива има, налице са „две дупчици“), та при куршум между ребрата раната не просто да „не е сериозна, само одраскване“, ами и дамата да си ходи напред-назад, да се преоблича сама и да стои права, докато чака да дойдат с мехлемите. Ако някой реши да се зачете в книгата и го визуализира, нека ми обясни.
Читателски коментари