Романът е много хубав. Прочетох го на един дъх. Досега не бях чела нищо на Линда Хауърд, и определено ми харесва как пише. Ще прочета и другите и романи.
История за една силна любов преживяла седем години трудности.
Книгата е доста елементарна!
Да, така е, доста е елементарна. Дори нямах нерви да я довърша. Освен това преводът е отвратителен….
НА мен книгата ми хареса! Препоръчвам я :)
Много хубав роман, като всички романи на Линда Хауърд. Препоръчвам я!
Книгата е много хубава, прочетох я на един дъх, препоръчвам я!
Книгата много ми хареса,с изключение на това,че Сали/Сара е прекалено безхарактерна.Готова е да забрави за гордостта си и да тръгне след Рай,също и да се превърне в покорна, зависима домакиня,за да го задържи до себе си.Иначе романа е страхотен.Препоръчвам го!
Книгата е разочароваща, като се имат предвид други книги на същата авторка. Безхарактерността на главната героиня ме изнерви буквално. Не знам. Може и да се намират такива същества като нея, може и да има и такива мъже като него, и такива двойки, които разрешават всичко със секс, но на мен ми беше странно. Блудкаво.
Безхарактерна, чак изнервяща на моменти.А уж беше голямата работа, това не е любов, а просто само добър секс.
Книгата е много хубама.На мен лично и героят и геройната ми харесват.Не бих казала че геройната е безхарактерна,а просто предпазлива.Хареса ми това, че е преоспяла сама в работата си и е станала много добра в това което прави.Линда Хауърд пише много интересни и завладяващи романи. Чела съм и много други, но в нейните винаги има история.
Не мога да кажа, че романа е шедьовър, но мога да разбера героинята. Когато обичаш ставаш уязвим и много раним. Да обичаш значи да даваш, без да мислиш какво ще получиш. Сали не е безхарактерна, просто е влюбена. Трябва да обичаш много или да си обичал някога, за да разбереш героинята.
Изглежда типично за книгите на Линда Хауърд жените да са без самочувствие и самоуважение. Тук обаче ми дойде в повече. Мъжът се държи авторитарно и покровителствено, а жената е като безгръбначно. През цялото време, докато четях, се сещах за вица: Защо жените не ставали горски…
абсолютно елементарен роман. Тази героиния има безкрай възможности — да отиде в друга фирма, да направи публичен скандал на мъж който се държи властно с нея и да го омаскари, принуждавайки го да се разведе и т.н. Жените не са без възможности. тук романът е представен все едно сме в най-ранното средновековие 8–10 век и жените са съвсем безправни.
В случая героинята няма почти никакви възможности и това се разбира от този откъс:
— Добре, може би можеш да направиш така, че да ми е трудно да получа развод. Ала не съм длъжна да живея с теб и не съм длъжна да работя при теб. Има други списания, вестници и телевизии, а аз съм добра в работата си. Нямам нужда нито от теб, нито от твоето списание.
— Нямаш ли? Както ти казах и преди, имам доста приятели и ако спомена тук-там, че не искам да работиш, повярвай ми, няма да си репортер. Може би ще можеш да си намериш работа в някой ресторант или като шофьор на такси, но дотам, а ако искам, мога да попреча и на това. — Той присви очи и се усмихна. — А междувременно ти продължаваш да си моя съпруга и аз имам намерение да се отнасям към теб като към такава.
Заплахата в думите му бе явна и тя затаи дъх. Обзе я тревога, като осъзна, че Рай има намерение да възстанови съпружеските си права.
— Ще получа съдебно нареждане да стоиш далеч от мен — изръмжа Сали, вече прекалено ядосана, за да отстъпи, макар да знаеше, че той би използвал всякакви средства, за да постигне това, което иска.
— Ако се натисне където трябва, може да ти е трудно да получиш съдебно нареждане — присмя й се Рай, наслаждавайки се на властта си над нея.
Очевидно преждекоментиращите забравят факта, че книгата е от 1982 г., когато времената са били различни от сегашните. Макар главната героиня и да е имала различни възможности за противодействие, те не могат да се сравняват по никакъв начин със сегашните. Властта все още е била почти изцяло мъжки прерогатив, поради което не ме учудва, че във всички романи на Хауърд мъжкият образ е авторитарен, със силен характер и трудно понасящ възраженията и различното мнение. Сара/Сали е изключително слабохарактерна, което е в пълно противоречие с твърдението, че е най-добрата репортерка на списанието (от мястото на събитието). Разсъжденията й са повърхностни, а действията й като цяло са противоречиви. Рай е представен като един завършен тиранин. Като цяло за роман-еднодневка става.
Всъщност, човек не се променя. Само си слага една или друга ролева маска.
Мъжът може по някакви съображения да се върне при жената временно, но щом вече я е напускал веднъж, ще го направи отново. Още по-малко трябва да му се вярва, ако жената е била тази, която го е отразяла в миналото. По-вероятно е да поднови връзката, за да й отмъсти като този път той я изостави.
Но пък така е в реалния живот.
Виж, в романите нещата може да се случват по друг начин. Манипулиране на партньорката чрез секс, сладки обещания и думи, думи…
Романът дава лош пример за отношения между мъж и жена. Но може би отговаря на истинската житейска реалност от 60-те години на миналия век.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.