Читателски коментари (за „Фондация и Земя “ от Айзък Азимов)

Най-после завърших поредицата, така че вече мога да споделя цялостните си впечатления;)

От всички книги за Фондацията за мен най-интересна беше първата (по хронология — „Фондация“, не прелюдията).Мисля, че тя е единствената, която заслужава определението „гениална“, което често се ползва за цялата поредица — написана е непринудено и с вдъхновение, и действително не прилича на нищо друго, което съм чела. Нататък нещата стават доста мудни , което беше една от причините да чета бавно — на моменти атмосферата е дори подтискаща — историите за Мулето и за Аркади Даръл не ми бяха особено интересни…

„Острието на Фондацията“ сама по себе си е интересна книга — Тривайз все още не е дразнещ (във „Фондация и Земя“ се проявява като повърхностен и сприхав);има добра динамика и многоплановост. Въпреки това си личи ярко, че книгата е писана след десетилетия — авторът е забравил напълно първоначалния си план, и не се е постарал да си го спомни (както сам обяснява — дори не е имал намерение да завършва поредицата, и го е направил само заради читателския интерес — т.е. за пари;). Историята за произхода на Мулето(от Гея) е неправдоподобна и стои наставено, а начинът по който е представена Втората Фондация е разочароващ. Въпреки това — книгата е много приятна за четене и си струва.

„Фондация и Земя“ се доближава по стил до „Прелюдията..“ и „Битката за Фондацията“ (за първата от които писах отделно мнение) — еднопластова, донякъде интересна — не съжалявам, че я прочетох, но и доста аматьорска. Символиката в имената и вложената мистика са прозрачни (но доколкото мога да съдя — при Азимов по принцип е така), авторовата идея — представена във финалната реч на Тривайз е поднесена като за американци — т.е. сдъвкана и изплюта, и донякъде тесногръда. Някои от образите от бъдещето са направо наивни, което би отивало повече на Жул Верн, отколкото на Айзък Азимов. Някои примери за това са видео-апаратът на Мелпомена, който работи след няколко хиляди години, обществото на Солария (което се предполага че всеки читател ще приеме за отблъскващо, само защото е различно), или опустошената от всякакъв живот поради радиоактивността си Земя (авторът е могъл дори и без интернет да се осведоми за това, че ако един район е радиоактивен, това не означава, че на него не вирее растителност и дори някои животински видове — а наскоро четох, че има сведения за хора, които са резистентни към радиация).

Мнението ми стана доста дълго, затова ще обобщя — като цяло поредицата е интересна, но със сигурност не е най-добрата фантастика, която съм чела. Ако Айзък Азимов я беше завършил според първоначалната си концепция, със сигурност щяхме да имаме нещо много различно (и вероятно по-добро) за четене. Оценка 4 от 6 от мен (за цялата — за "Фондация и Земя може би 3,5 заради старанието) :)