Читателски коментари

Книгата е супер, жалко че тук го няма продължението.

Бъдете живи и здрави, весели и щастливи!

Ваш Мечо Пух.

Изключително интересен криминален роман.

Достойно произведение за автора на „Приветствие на леди Странгфорд“.

Цялата поредица е много хубава! Стилът на Нора Робъртс е увлекателен и динамичен!Ако искате четиво, което да ви разтовари ви препоръчвам нейните романи, не само поредицата за Куин, но и всички останали.

@скептик, особено е впечатлително следното твърдение, че „…ба-те, ка-ка, ле-ля, чи-чо“ са планетарно разпространени! Незнам, дали авторът на твърдението ще прочете това мнение, но с удоволствие бих прочел от него за същите роднински понятия в известните му славянски народи и тези, които са около нас или в по-далечна чужбина. До колкото е известно руси, украинци, поляци, чехи, словаци, сърби, гърци, турци и харвати, черногорци, унгарци нямат такива понятия в роднинските си връзки. А що се отнася за източниците, за които той поставя въпрос, запознаването с написаното от тях в никакъв случай не води до абсолютно достоверни данни. Само за пример, ако чете JORDANES, JORDANIS (V век) и т.н. за готите и ги потърси в автори преди него, ще ги намери на куково лято, особено преди Каракала (186 — 217) да утрепе брат си Гета. Ако се задълбочи по проблема, ще установи, че те са се „появили“ в началото на н.е. на три кораба (има няма 150–200 души — мъже) от Скандинавския полуостров и след един — два века ( 5 до 10 поколения) са станали толкова многобройни, че са запълнили с население ареала от Балтийско до Черно море и от р. Дон до Карпатите и дори че са живели в района на Никопол сев. България. Ако се поинтересува малко по-подробно и се запознае с археологическите изследвания на английските археолози от по-миналия век в района на Никопол, ше установи пълното отсъствие на каквито и да е следи от тях в този регион. А поинтересувайки се за остготи (източни готи) и вестготи (западни готи), ще установи, че те се появяват в източниците след едни времена, когато те стават основа на германската държава, а преди това ще открие, че има остроготи (разположени в поселища на запад от Видин) и визиготи или бесиготи (разположени в поселища на сев.изток от Добруджа) Или нещо за славяните преди Петър Първи — няма да намери нито ред за тях, а в източници след 1700 г. ще установи колко голям народ са били славяните от най-древни времена в същия ареал, в който са властвали „готите“, хуните, българските племена, хазарите, аварите, монголо-татарите. Ако пък се поинтересува нещо от източниците за българите, ще установи че те са: а)с автохонен произход (т.е.аборигени на Балканския полуостров — местно населениие — тракийските племена на сев. и юг от Дунав до Егея; б)славяни дошли в VI век от сев. бряг на Дунав; в)тюрки дошли с Аспарух (Исперих, Есперих) от района на Алтайските планини; г)хуни дошли от Китай; д)племена от района на Имеон, някой от тях наричащи се българи, други оногондури, кутригури, утигури, купи-булгар, кучи-болгар, чадр-болкар, оногхондор-блгр, кара-булгар, буланджар, буранджар и е)т.н. и ж)т.н… Едни от понятията са на арменски, други сирийски, трети гръцки, четвърти арабски, пети латински и т.н. и т.н. След 1113 г. н.е. се намесват с мнение и русите — Нестор от Киевска Рус на старобългарски или славянобългарски или черковнославянски език(след като тази писменоост тръгва по славянския свят от България след 900 г. от н.е.). Ако пък се поинтересува кой е бил владетеля на Персия в годините 484–488 от н.е., след като Пероз загива 484 г. във война с хуните в района на Кавказ, няма да намери името му. Става въпрос за 30 години след смъртта на Атила, когато двама от синовете му са убити и за Ернак се знае, че е жив и се е прибрал с част от племената от хунския съюз (утигурите) в района Скития северно от Кавказ. Та @скептик, — кои източници са меродавни!?!?

Тази книга е най-кратката, която съм чела.Интересна е, но след като прочетош другите книги от поредицата очаквах да има много повече случки.

Една от най-любимите ми детски книги :)))

Страхотна книга изпълненна с много болка и дълбок смисъл относно живота ни и ценностите в него. Действието се развива в раковото отделение на една затънтена болница, и на всички лежащи в него им се казва че те нямат рак…някои от тях умират там, други няколко часа след като са били изписани а трети месеци след това по домовете си …а самите те вярват до последния си миг че са се излекували. Просто защото никой не им казва истината. Целия смисъл е в това че докато си близо да смъртта всичките ти принципи и възгледи всякаш губят значение…просто защото пред смъртта всички сме равни.

Не случайно Солженицин получава нобелова награда за литература.

Интересна книга с много динамика, шеги и страхотни моменти.Четете!

Прочетох книгата миналата година на един дъх,хареса ми много — имах чувството,че чета потвърждението на съмненията ми и бях удовлетворена.Сега започнах да я чета пак.

Книгата ми харесва може би защото съм на възраста на Холдън и съм запозната с притесненията му,описано в книгата.Останалите наистина имат право за кофти превода,но е въпрос на задълбоченост да се усетят посланията на книгата.

Моя съученичка,носеше „Спасителят в ръжта“ всеки ден в училище,но никога не я четеше.Веднъж забелязах,че се зачете и я помолих да ми даде книгата,за да се запозная с нея чрез резюмето на задната корица,но останових,че такова няма.Затова прочетох първата страница и после втората,и третата и така в края на часа бях прочела 40 страници!Ръката ми е гипсирана и не мога да пиша,затова можех да си позволя да почета.Попринцип не чета,с което не се гордея,но тази книга така ме увлече,че на следващия ден я бях завършила!От начало не мислех,че ще ми хареса до такава степен,но само след 4–5 страници бях забравила за света около мен.Книгата завършиш днес и това че в час по Информационни технологии веднага потърсих малко допълнителна информация за Селинджър доказва интереса ми!

Така се натъкнах на вашия сайт и реших да споделя мнението си!! :)

джуд деверо е една от любимите ми писателки.и тази книга макар и съвременна,ме накара да почуствам отминалия начин на живот и в същото време сегашните порядки на живота.смесицата на миналото и съвременноста бе очарователна

Много силна книга, една от тези, които слагам в топ 10 на творчеството на Кинг!

читателю,

Моля те, ЧЕТИ, преди да коментираш!

В посочения от теб пасаж няма грешка. Думата си е точно „пътници“.

„Още първата научна експедиция, приземила се на Калисто, бе установила, че тя не е само един прекалено тъмен, прекалено сив и прекалено прояден от метеорити свят, както се смяташе дотогава на Земята, след като първите пътници бяха прелетели край нея.“

„пътници“ трябва да е „спътници“.

Здравейте,

първо да благодаря за това, че имах възможността да я прочета.

Вече нямам съмнение, че 20-годишния ни преход е дирижиран от Москва и КГБ.

Коментара за това произведение на Стоян Михайловски може да бъде или обшире, допълващ и развиващ, или кратък. За обширен тук не му е мястото, още повече, че това е малко четено произведение, затова накратко: то е между най-доброто в нашата общественополитическофилософскорелигиозна мисъл. То излиза извън тесните злободневни локални териториалновремеви рамки и има широко значениенезависимо от своята компилативност и липса на истински оригинални идеи. Но така то е достъпно, само че странно — ните се учи в училище, нита се разпространява от пропагандатари и медии. Което показва, че не сме се придвижили напред от времето на автора.

Четох книгата още като малък. Много добра книга. Доколкото знам е написана при бас на автора с брат му, който твърдял, че не може да напише книга добра колкото Островът на съкровищата (друга невероятна книга, който не я е чел, е изпуснал много) в крайна сметка Рудниците става много популярна и наистина може да се сравнява с Островът на съкровищата.