Читателски коментари (за „Демон, юда и магьосник “ от Хедер Меспи)

Последното, което съм искал, е да засегна някого. Съжалявам, че съм те обидил.

Все пак си държа на думите. Между специфичен стил — нещо, което принципно уважавам много — и откровено грешно използване на някои думи има огромна разлика. Да замениш „прислужник“ с „придружител“ в подобен текст е все едно да замениш „учител“ с „убиец“ в друг текст. Буквално. Представи си го само… „Убиецът по математика ми писа двойка на контролното…“

Не звучи хич както трябва, нали?

Принципно няма лошо авторът да си има специфичен език, но това да се променя значението на добре известни думи е огромен проблем. Думата „придружител“ си има точно определено значение, от което не може да се избяга — придружител е човек, който придружава някого, а не човек, който извършва слугинска работа.

А в отрязъка, който прочетох, има и други проблеми — повторения, стоящи не на място конструкции и т.н. Принципно редакторът е там, за да ги премахва. Ако го е имало.

И съжалявам, обаче се засягам, когато чета, че писател, който има проблеми с лексиката, е по-добър от световно признат стилист, създал една от най-обичаните фентъзи поредици в цял свят — говоря за Урсула ле Гуин и коментара на Павел по-горе. Именно заради него си написах забележките, всъщност. И не, в случая не съм се засегнал на тема „любим автор“, а от това, че е написано нещо откровено и чисто обективно невярно — т.е. подвеждащо.