Читателски коментари

На мен стихотворението много ми харесва. Силно е, дори разтърсващо, определено те прави съпричастен. Мисля, че 85% от холивудските екшъни са поукрасена версия на същата тема. А през 1946г. за какво друго да се пише освен за комунисти. . .

Романът ми хареса.Прочетох го за втори път.Заслужава си и трети…Прекрасен е.

Хубава, приятна за четене книга, прочетох я с удоволствие.

Чудесно продължение, бих оценил някои генерално нови идеи, но и вече познатите събития и подробности са развити добре и увлекателно.

Моя грешка ;) Също така искам да коригирам мнението си — първоначално мислех, че ще изгубя интерес, но всяка следваща книга успява да ме впечатли. Като че ли с напредване на историята и динамиката й се усилва.

личи че си на 16 — пише се комУнист :)

Уникална книга! Една от най- добрите фантастики, които някога съм чел! Невероятна е! Нещото, което ме впечатли още повече в книгата, е че в нея са прокарани много дълбоки екзистенциални въпроси. Истините за живота. За света. За доброто и злото. За благодарността, или по- скоро за неблагодарността, за любовта и омразата, за водени ръка за ръка с безсилието и силата. Тази книга се помни цял живот, и служи цял живот! Приятно четене!

Много добра идея.. и добре представена браво

не е кой знае какво. не ме грабна

Аз ще прескоча историческия дебат, така или иначе не бих могъл да се намеся адекватно и ще коментирам книгата като произведение :)

На мен лично ми хареса. На моменти имах чувството че чета Р.Зелазни, което е комплимент към автора, макар историята да не е толкова многопластова. Диалозите са добре изградени и реалистични, а сюжетът е увлекателен и със сигурност си заслужава прочита. Към автора мога да кажа само: Браво! Ако мога да си позволя малко градивна критика — произведението за мен можеше да се превърне от „Много добро“ в „Шедьовър“, ако историята беше още малко доразвита от гледна точка на действащите лица. Не съм чел други негови произведения но ако попадна на някое със сигурност ще го прегледам.

Извинете, някой всъщност има ли мнение относно романа като такъв?

Бях много скептично настроена, главно от страх, че ще се сбъскам с прекалено много измишльотини, представени като исторически факти.

Всъщност, книгата дори ме очарова, по един особен начин, без да претендира за изключителност. Интересен поглед върху събитията, макар и леко претупан. Да пишеш за Калигула, Клавдий и Нерон в рамките на един роман… Амбициозно.

Дохърти умее да пише.

Прекрасна книга.За тези,които въпреки всичко,не се отказват да си задават въпроси.И не се отказват да търсят отговори.Въпреки всичко…

Много е напреднала „съвремената историческа наука“ с изхвърлянията си. Пропускате СлИвени — от любителите на сливите, СлУвени от събиратели на слухове и т. н. племена, които „нямат нищо общо помежду си“. Изобщо не си струва спора — на много ниско популистично нива се води. Само ми се иска да вметна, че за пръв път българската „историческа наука“ се чувства задължена да отдалечи произхода ни от славянството колкото се може повече по времето, когато България става съюзник на Хитлер — той тъкмо е написал, че славяните са тор, та неудобно, един вид. Българската история е обръщана като ръкавица според всяка конюнктура и задължавана да служи като проститутка на всяка власт и влияние. Вие, с вашите „революционни съвременни прочити на старобългарския език“ си мислите, че я освобождавате (историята) от тази й недостойна роля, а всъщност само по-дълбоко я вкарвате в конюнктурата на деня. Впрочем, езикът на който Паисий пише своята история, се разбира по онова време в целия славянски свят без превод. Това е оня език, който една друга конюнктура наричаше „църковно-славянски“ и на който до ден днешен в Русия се служи Светата литургия. Факт е, че когато български епископи покръстват Русия, русите решават да не превеждат написаните на български черковни книги и Светото писание, поради близостта на езиците и обявяват този език за „книжовен“ — та до днес, по мнение на академик Лихачов този факт е повлиял изкрючително много на цялото културно развитие на Русия. И така нататък, и така нататък. Е, „сензационните разкрития“ по пожълтелите псевдонаучни издания не са предмет на разсъжденията ми, имало ги е винаги, ще ги има и за в бъдеще. Само за едно ми е мъчно, говорите за нация, за национално съзнание, за патриотизъм — тези неща са абсолютно невъзможни без една единна, надпартийна, надконюнктурна и общонародна концепция за историята ни, българите сме, може би единственото племе на тази земя, които нямат такава и които със всички сили се стараят да се разединяват по тези въпроси на принципа — разделяйте се, за да ви владеят. Много жалко.

наистина превода е много лош. много ме дразнеше. убиваше цялата красота на книгата

Е как да не може да е негативно явление като с тези лозунги на уста са се водили най-кървавите войни в историята на човечеството! И накрая какво излиза? Че и българинът и турчинът (примерно, може и арабинът и евреинът или французинът и англичанинът)ходят по един и същ начин до тоалетна, ядат, спят, дишат кислород и най-скъпото в живота им са децата и семейството. А заради подобни войни се губят семейство, здраве и дори живот. И в крайна сметка се оказва, че войната не е била за родината, а за имперските и властови въжделения на шепа хора. Ми не, благодаря! Ако национализмът дава някому някакво фалшиво самочувствие „отвън“, което той не може да генерира сам в собствената си личност, то е жалко, че се случва на много хора, все още, дори в нашия век.

„Всички животни са равни, но някой животни са по-равни от другите“

Страхотна книга, която си заслужава да се прочете.

Купих си книгите понеже си падам по тази тематика и страшно много ми харесаха. Надявам се, да си намеря и други подобни.

Книгата е просто очарователна! Много приятен сюжет и много симпатични герои. От мен — 6.

национализмът е такова състояние на съзнанието на човека, в което индивидът изразява чувството си за принадлежност към дадена нация, готовността си да защищава нейните интереси и традиции, както и готовността да защищава националната държава, която, от своя страна, може да запази и отстои тези интереси и традиции™.

В този смисъл национализмът не е и не може да бъде негативно явление.