Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
taliezin (2012)
Допълнителна корекция
moosehead (2019)

Издание:

Цончо Родев

Наричаха ме Желязната ръка

 

Редактор: Георги Стоянов

Художник: Христо Брайков

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Донка Симеонова, Бети Леви

 

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив, 1971

Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

На майка ми

От издателя

Няма да описвам подробно как този ръкопис попадна в ръцете ми. Това е дълга история, която може би сама по себе си заслужава да бъде описана в отделна книга. Ще се задоволя да кажа, че преди четири години той ми бе предоставен от болонския архитект Джанкарло Булгарели; още преди няколко поколения, когато предците на господин Булгарели живеели във Верона, ръкописът вече се предавал от баща на син в семейството Булгарели като фамилна реликва. Притежателят на оригинала знаеше само, че в него се съдържат важни данни за българската история през ХІІІ век и смяташе, че за мене, като българин, ще представлява особен интерес да се запозная с ръкописа. По-късно той на драго сърце даде съгласието си да издам този извънредно ценен исторически документ в превод на съвременен български език. И ето — книгата е в ръцете на читателя. Тази книга е точен превод на разказа, записан преди повече от шест столетия и половина от веронския рицар Теодоро Булгаро на онзи стар български език, който някога в училище наричахме „църковнославянски“. Моето участие се свежда само до разделяне на разказа в отделни глави, снабдяване по-неизвестните подробности с обяснителни бележки и намиране общо заглавие на книгата. Мисля, че тази последна маловажна заслуга ми дава основание да използувам израза на един прочут френски романист… И тъй като кръстникът е втори баща, подканваме читателя за удоволствието или за скуката при прочитането на книгата да благодари или да се сърди на нас, а не на Теодоро Булгаро…

Ц. Р.