Джули Гарууд
Непокорни желания (1)

Пролог

Англия, 1788

Гневен глас събуди детето.

Малкото момиченце седна в леглото и разтърка очичките си, за да прогони съня.

— Бавачке? — прошепна то в настаналата тишина. Погледна през стаята към люлеещия се стол отсреща и видя, че е празен. Момиченцето бързо се мушна отново под завивката и затрепери от студ и страх. Бавачката я нямаше там, където трябваше да бъде.

Изстиващите въглени в камината, блещукаха с оранжеви отблясъци в тъмнината и приличаха на очите на демони, взиращи се в малкото четиригодишно момиченце. Тя се опита да не ги гледа. Обърна погледа си към двойния прозорец, където сякаш оживели клоните на дървото отвън, дращеха по стъклото.

— Бавачке? — повтори малкото момиченце и заплака.

Тогава чу гласа на баща си. Той крещеше и тя си помисли, че гласът му е суров и непреклонен, а страха я напусна веднага. Не беше сама. Баща й се намираше наблизо и тя бе в безопасност.

Изведнъж детето стана любопитно. Вече от месец живееха в новата къща и през цялото това време никога не им бяха идвали гости. Баща й крещеше на някой и тя искаше да види и да чуе какво става.

Малкото момиченце застана на края на леглото и легна по корем, за да може да се плъзне на пода. Там имаше сложена възглавница, всъщност имаше по една от двете страни на леглото и тя я избута настрани, когато се приземи. Премина през стаята с босите си крачета, а пръстчетата й не се виждаха от дългата нощница, която носеше. Избута къдрицата черна коса, която падаше пред очите й, и внимателно натисна дръжката на вратата. След това излезе и щом стигна до най-горната площадка на стълбището, спря. Чуваше се гласа на още един мъж. Сега и той започна да крещи, изговаряйки думите с толкова омраза, че сините очички на детето се разшириха от изненада и страх. Тя надникна през ъгъла на парапета и видя баща си, който стоеше срещу непознатия. От мястото, където бе застанала на върха на стълбището, видя и друга фигура, скрита в сенките до входа на коридора.

— Получи предупреждението, Бракстън! — гърлено изкрещя непознатия. — Беше ни платено много добре, за да се уверим, че няма да ни създаваш повече неприятности.

Непознатия извади пистолет, приличащ много на този, който носеше баща й, за да се защитава, и детето видя, как го насочва към татко й. Тя тръгна надолу, по застланото с килим стълбище, с намерението да изтича при него, за да може той да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред. Когато стигна в подножието на стълбите спря. Видя как баща й рита непознатия и избива пистолета от ръката му. Оръжието се приземи с тъп звук в краката на детето.

От сенките се появи другия мъж.

— Паркинс ти изпраща поздрави — каза той с дрезгав глас. — Също каза да ти предам да не се притесняваш за момичето. Ще вземе много добра цена за нея.

Момиченцето започна да трепери. Не можеше да погледне към мъжа, който говореше. Знаеше, че ако го направи ще види очите на демон, оранжеви и светещи. Паниката превзе детето. То можеше да почувства злото, което го обграждаше, можеше да го помирише и вкуси, а ако посмееше да погледне, знаеше, че това зло ще я ослепи.

Мъжът, за който момиченцето мислеше, че е самият дявол, се върна в сенките, точно когато другия мъж тръгна срещу баща й и го удари силно.

— С прерязано гърло, няма да можеш да изнасяш речи — каза той и се засмя грубо.

Татко й падна на колене, но се опита да стане, когато в ръцете на непознатия се появи нож. Грозен зъл смях се разнесе из помещението и се удари в стените като хиляди духове, блъскащи се един в друг.

Мъжът подхвърляше ножа от едната в другата си ръка, докато бавно обикаляше около баща й.

— Татко, ще ти помогна — прошепна момиченцето и посегна към пистолета. Беше тежък и толкова студен, сякаш току-що го е взела от земята, покрита със сняг и чу щракване, когато пълничките й пръстчета се плъзнаха върху спусъка.

Ръцете й бяха протегнати и вдървени, а дланите й трепереха, когато насочи оръжието към най-близкия от двамата мъже. Тя бавно тръгна напред, за да стигне до баща си и да му даде оръжието, но веднага спря, щом видя, че непознатия забива дълъг нож в рамото му.

Детето изпищя от ужас.

— Татко! Ще ти помогна, татко!

Пълният с ужас и отчаяние писък на детето, достигна до борещите се на земята мъже. Непознатият, който стоеше в сянка, изскочи от прикритието си. Мъжете спряха да се борят и тримата с недоверие погледнаха към малкото четиригодишно момиченце, което бе насочило срещу тях пистолет.

— Не! — изкрещя дявола. Сега вече не се смееше.

— Бягай, Карълайн. Бягай, мъничката ми, бягай.

Предупреждението дойде твърде късно. Детето се спъна в края на нощничката си, когато се затича към баща си.

Без да иска натисна спусъка, докато падаше, и затвори очи от експлозията, която отрази смеха на демона.

Малкото момиченце отвори очи и видя какво е сторило. И оттогава вече не можеше да види нищо друго.