Читателски коментари (за „Самотникът “ от Елизабет Лоуел)

Страхотна книга, страхотна поредица! Едни от най-романтичните истории, които съм чела.

Това е една от първите книги от този жанр, които прочетох. Тя винаги ще има специално място в сърцето ми. Винаги,когато ми се налага да пътувам за по-дълго я нося с мен. Това е нещо, което ми е трудно да обясня. Но има нещо, което трябва да отбележа, някой трябва да причини силна болка на преводача и редактора. Когато прочетох книгата за пръв път имах усещането, че нещо не наред скрая. Да беше хубав, но нещо беше нередно. Когато имаш шанса, да си я купя в оригинал разбрах, че съм права. Прекрасен е. Но дори и така я препоръчвам.

Внимание, коментарът съдържа спойлери!

Изчетох цялата книга (още се чудя защо). Героите са неубедителни психологически. Еротичните сцени са покъртителни — по средата на действията се започват едни разговори… за смисъла на живота и любовта, които плавно се преливат в „сега ще ти сваля обувките и чорапите“. Иначе героите са много разгорещени, едва сдържат страстта си, вече са „обезумели“… но си водят гореспоменатите беседи. За съжаление, тройката най-ужасяващи клишета присъства и тук: 1. героинята е девствена (което не ѝ пречи да преживее разтърсващо удоволствие при раздялата с моминството:); 2. героинята забременява кажи-речи от първия път (съответно го крие, „за да не се ожени той заради детето“); 3. книгата завършва с предложение за брак от страна на преживелия „пълна промяна“ главен герой.

Вярвам, че любовни романи могат да се пишат и добре. Не отричам жанра като такъв, нито правото му на съществуване. За целта, обаче е необходимо майсторство и пълен отказ от гореспоменатите общи места.

Книгите от поредицата ми харесаха, и то много. Заслужават си!