Читателски коментари

Относно " Шифъра на Леонардо" тотално е крадено от "Светата кръв ", относно " Ад " ми прилича на туристически справочник.

Бих я препоръчал на приятели, дано повече хора я прочетат. Сайта е богатство.

Бам-Бам го е казал много добре. Няма какво да добавя повече.

Уникална книга, разбрах за нея от филма който ще пускат. Изчетох я за 2 дни и съм впечатлен, дано и филма поне малко да се доближи до гения на писателя.

Аз мисля, че тази книга на Зелазни му е много добра, но има по-силни като ,,Господарят на светлината’’, ,,Една нощ през самотния октомври’’ и други. Но силата на Зелазни не е в романите му, а в разказите. Неговите разкази са едни от най-добрите в света, не е случайно, че за тях има наградите ,,Хюго’’ и ,,Небюла’’. Тези разкази са почти всички от ,,Вариации на тема еднорог’’, ,,24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай’’, ,,Вечен лед’’, ,,Вратите на лицето му, лампите на устата му’’, ,,Роза за Еклисиаста’’ и др. др. др.

Гневната дама има право да не харесва поредицата. Обаче коментар от сорта задълбочени проникновени при положение, че не е прочела и първата книга са несъстоятелни. Аз примерно бих казал, че ми е била кучна първата книга не са ми харесали някои неща и съм я оставил. Не може да се прави анализ при положение, че не е прочетено цялото произведение. Несъстоятелно и лекомислено е от която и гледна точка да се погледне. Не съм чел поредицата. За Зелазни нямам много високо мнение поне за сега, но чесно казано не съм прочел почти нищо. Единствената книга с която съм се сблъскал беше поне преди 10 години и изобщо не ми хареса. Всъщност е в класацията за най-тъпите книги които съм прочел. Изменящата се земя. Но това е друга тема. Относно хрониките съм убеден, че поредицата си заслужава прочитането. Всеки си пречупва нещата през неговата призма и има собствени проникновения. Но наистина да се изкажеш „неподготвен“ и то на такава възраст (29 години) най-вероятно на които явно само привидно е „тролката“ е липса на всякакво уважение към чуджият труд. Искам да я попитам ако тя седне да пише и загуби толкова години от живота си в това начинание, да е призната от критици и читатели и някой да направи несъстоятелно изказване без да си е направил труда да прочете произведението си — тогава да видим как ще реагира тя. Най вероятно както някой по-горе беше написал в коментара си: FACEPALM :)

Според ме ,,Хрониките на Амбар" е по-добра книга от тази, а пък за ,,Дюн" да не говорим. Все пак ,,Игра на тронове" е добра книга, въпреки че е многи надценена. Не ми хиресва обема й, авторът сигурно с този обем е целял да напише най-хубавото фентъзи писано но някога. Може да е по-добра книга от ,,…Амбър",но не може да се мери на Властелина и на ,,Дюн" на малкия пръст. Е, то не и нужно.ф

Мнението ми за тази книги е, че е една от най-хубавите фентъзита, но не ми е любимото, защото светът в книгата е много суров, а аз именно, защото фентъзитата живота не много суров и за това Амбър ми е на трето место, а не тази книга. А и за едни други причини. Единствения герой, който ми харесва в книгат е онази русата мацка.

Искам да попитам: има ли шанс да се качи и първата книга от поредицата. Фентъзите не е кой знае колко добро, но е доста по-различно от другите с някои много уникални идеи.

Какво нещо е дарбата!!! Много, много добра книга.

Ремарк е великан !!!

Супер съм щастлива, че намерих книгата в библиотеката на читанка и огромно БЛАГОДАРЯ!

За първи път я прочетох, когато бях ученичка и ми направи много силно впечатление. В последствие съм я чела още няколко пъти. За съжаление, когато бяхме още гаджета с мъжът ми му я дадох, той я дал на книговезница и после я забравил… и останах без нея.

Щастлива съм, че отново мога да я имам!

Извинете за правописната грешка, малко съм пиян :), висша е правилната дума. Мале, какъв съм педант за една дума пиша нов коментар.

И англичаните и французите и амерканците ( в прочем американците във всичко се хвалят, в това ги най-бива, иначе са кръгла нула.) се хвалят, че имат чувство за хумор, но българският е хиляди пъти над другите.

В Е Л И К е Ч У Д О М И Р !!!

Чувството за хумор е най-виша форма на интелигентност, Чудомир има в повече.

Извинявам се за неточния коментар, все пак той беше въз основа на това, което си спомням от прочетеното, че имаше много стрелби, раняват приятела му, после него и сигурно мозъкът ми нали очаква финал, аз не съм бил ясно за замисъла да се напише следваща част, въпреки че сега се сещам, че една приятелка ми беше казала това, го убил и въпреки, че после съм разбрал, че оживял.

Книгата не завършва със смъртта на Ангелика. След като тя умира си спомням, че Борис участва в битка и беше много тежко ранен, но все пак оцелява. Коментарът ти ме провокира да препрочета финала и се оказа, че все пак правилно си спомням. Борис оцелява и е изпратен на лечение в София. Това обаче не е замисленият от автора финал на цялата сага. Трябвало е да има още една книга, в която Борис се жени за учителката Мария Йорданова и им се раждат още три деца. Ето и указание за това: „Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.“ — това е финалното изречение от „Илинден“. До края на „Гласовете ви чувам“ обаче Борис има само един син, значи другите три предстоят. Ето и още един насочващ цитат, този път от критиката: " В тази насока е много ценно свидетелството на детайлно познаващия творчеството му критик Стоян Каролев: „Току що завършил четвъртата книга от поредицата романи («Гласовете ви чувам»), той замисляше петата, с главен герой Борис Глаушев «Милостивият и неговите четирима сина». Вече със страшната болест в дробовете си, той чувстваше в гърдите си болка не от нея, а от злощастната съдба на България — по вина на буржоазните управници — по времето около Балканските войни. Предстоеше му да се занимава с този период в замисления роман и той — покрай радостите на творческото въображение, на съзиданието — изпитваше дълбоко страдание на човек и гражданин {“Иде ми — чувал съм го да казва — да викна на някой площад насред София… Но виновниците отдавна ги няма…"). И когато плюеше кръв, блед, съвсем вече отпаднал, стопил се от непрестанни страдания, той пак говореше — с глух, едва доловим глас — за България и българската литература."

Искам да попитам някой започнал ли е да превежда на Български четвъртата книга „Огненият легион“? Пробвах да я чета на Руски но почти нищо не вдявам.

Остава ми надеждата че някой добър човек ще я преведе. :)

Един от любимите ми исторически романи.Толкова нежен и завладяващ…

Казваш, че сагата няма финал. Това, че не си го спомняш не означава, че няма финал. Финалът е умирането на любимата на Борис Глаушев — Ангелика — , записването за фронта на Борис и неговата смърт. Сагата е завършена.

Според мен като цяло сагата е много хубава. Прекрасен сюжет и история. Стефани Майер е страхотен автор. Но на места, особено в третата и четвъртата част ми се иска да променя някои неща. Просто леко е преувеличено с любовта на Бела и Едуард. Не че не ми харесва, но понякога когато чета имам чувството че пише прекалено много за тях и няма други сюжетни линии. Ще дам само един пример да защитя тезата си: например да вземем „Дневниците на вампира“, поредицата вероятно е втората най — нашумяла история за вампири, загърбвайки факта, че все пак е сериал, а не филм като „Здрач“ ( обосновавам се върху книгите ), та там има повече случки, герои и също така любов, без да се натъртва прекалено върху любовта…Относно превода шапка свалям за труда, но не ми харесва, че на някои места имената наистина са със буквален превод, обаче като цяло е на ниво.