Читателски коментари

Прочетох това произведение преди повече от 25 години. Сега отново. Пак изпитах чувството, че съм там, сред героите на Ремарк, на бойното поле или по улиците и в домовете на Германия. Някой беше казал, че една книга ако не заслужава да я прочетеш два пъти, не е трябвало да я четеш изобщо. Това се отнася напълно за книгите, написани от Ремарк. Благодаря на Моята библиотека, че ми дава тази възможност да продължавам да чета.

Защото няма полуголи вампири, върколаци, кикимори и чупакадабри. Нико няма да ги купи.

Много добър коментар! Адмирации!

Иска ми се само да кажа, че когато посочих в предния си пост две книги с политически особености, целта ми беше просто да покажа, че в Библиотеката имат и трябва да имат място всички книги, включително и такива, които не се приемат еднозначно от всички.

„От този сорт автори, които много бързо четеш и не бързаш защото ще свърши, а не ти се иска да се разделиш с нея.“ Мечо, определено споделям мнението Ви!

Това е първата книга която чета на авторката, но със сигурност няма да е последната. Адмирации!

Също така подкрепям Цвета — „Любов“ по стил на писане ми напомня на „Вещицата от Портобело“, но само по стил.

Поучаваща книга.

Интересно ми е защо не се преиздават старите приключенски романи като „Ямайски марони“, „Конникът без глава“, „Ловци на растения“, „Оцеола“, „Две години ваканция“… Ако щете „Белю Пушилката“ ?

За мен книгата не беше нищо особено. Посредствена бих казала. Не ме развълнува.

Моля Ви да поправите текста… Всички букви „ч“ са излезли като „г“ в книгата…

Минувач, спорът с теб е безсмислен. Като се почне с това, че никой не е забранил „Моята борба“, мине се през факта, че „Капиталът“ е много далеч от това да стои в основата на чиято и да било икономика (в т.ч. и севернокорейската) и се приключи с неразбирането ти на разликата между Аполинер и кой да е полюционер по порно сайтовете (единият чрез текста си сатиризира и разрушава фантазиите на садиста, а другият се опитва да опише тези фантазии, често неуспешно). При условие, че живеем в две напълно различни реалности, нека не се опитваме да си пълзим по нервите едни на други.

Много съм благодарна,че мога отново да прочета тази толкова увлекателна книга! Mного ви благодаря!!!

Невероятна книга!Чета я със затаен дъх.Историята за семейството е разказана майсторски,уловени са всички човешки емоции от младежкия плам до твърдата ръка на възрастните.

Aко имaш децa, грижи се повече зa тях. A aко нямaш — рaдвaй се.

Странна типично българска книга,на пръв поглед сякаш повърхностно, но те грабва и като стигнеш финала се чувстваш странно.Мен лично ми хареса, има някакво утвърждаване на живота, на детето и любовта към децата. Много ми напомня разказа „Задушница“ на Елин Пелин, има някакво утвърждаване на живота което се усеща по скоро от колкото да го има пряко казано в текста. Типично наша българска трактовка на въпроса „Какъв е смисъла на живота“.

Аз моето — да. Но все се надявах, че няма да си чаааааааак толкова тъп, за да използваш наготово лафове. :)

Ай със здраве. Другия път си измисли свои лафове.

Въпросът по-скоро ти дали си прочете своето?

Със същия успех бих могъл да призова: Ако имате деца — не им позволявайте да гледат порно по телевизия/интернет/списания и прочие. Не им позволявайте да гледат и реклами по телевизията. Не им позволявайте да се спират за разговор с непознати пред училището, особено, ако тези непознати хора им предлагат наркотици. И изобщо за да е по-лесно — не им позволявайте да дишат. Тогава със сигурност няма да направят нещо лошо.

Между другото — ти прочете ли какво си написал преди да го публикуваш?

Първо — издателя, който го е публикувал това на български е за затвора — прочетете малко закони.

Второ — никой не ми отговори, с какво по-различни са текстовете от долнопробните порнографски сайтове (писани предимно от 15 годишни хлапаци) от „този литературен шедьовър“.

Трето — да се сравнява Буковски (явно си го чел само под завивките), Маркс (чийто труд е в основата на цялата съвременна икономическа система) или Моята борба на Хитлер (където се казват толкова истини, че за това е забранена) с този текст, наистина говори за ниско IQ.

Четвърто — действителността е дори по-сурова от тази гнъс. И други са описвали изнасилвания, убийства, педофилия и некрофилия — но си има начини затова. Това не означава, че това нещо след като е написано, трябва да се счита за литературно произведение. Или да го кажем иначе (в духа на произведението) — чикиджийските фантазии от този тип трябва да си стоят в главите на чикиджийте, или поне не повече от някой сайт със съдържание за болни хора.

П.С. Ако имате деца, не им го четете за лека нощ, моля ви!

Вие сте много прости с извинение!!! ,,В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска" Хахаха. Кой говори за сатира в изнасилването на деца? Това произведение показва горчивата реалност през Средновековието. Тогава мъжете на съпругите ходили на война и оставяли разгонени съпругите си. И те на ли са ….. правяли постоянно оргии с кой им падне… Това произведение от една страна показва психологическите отклонения на главния герой, които ги притежава Хитлер, ако не знаете, който какви ли не неща е карал да му правят младите момичета, дори да го свалят на земята и да го бият с шутове, това го е възбуждало, но тъй като момичета не са били ненормални като него половината се самоубивали, от друга страна какъв е бил разврата през Средновековието.

,,В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска" — и аз така мисля.

Хубава книга, има какво да се научи от нея, бих я прочела отново.

Цензоре, я се успокой! Искаш да се покажеш интелигентен, но генерализациите от типа на „Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10“ и „Всеки опит това нещо да се нарече «изкуство, което не е за всички» е дебилщина“ сочат по-скоро в обратната посока. От каква позиция и с какво право раздаваш подобни присъди? Както и да е. Мога да се примиря донякъде с произволното раздаване на квалификации. Ако беше спрял дотук може би не бих се намесила. Но при изречението „Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката“ вече кипнах! Кой си ти та да казваш кое произведение има място в Читанка и кое — не?! Читанка е свободен проект, сайт за ВСЯКАКВА литература. Ето и мнението на самите читанковци по въпроса: „… не се свалят налични текстове в библиотеката. Тъй като Моята библиотека, като всяка друга библиотека, се грижи за съхранението на произведения, затова тя не може да си позволи премахването им по заявка.“ Именно заради това тук могат да се прочетат също „Фани Хил — мемоарите на една лека жена“, „Моята борба“ и „Капиталът“. Завършвам с два цитата на апостол Павел:

„За чистия всичко е чисто.“ и

„Духовният изследва всичко.“

П. С. Книгата „11 000 камшика“ нито ме възторгва, нито възмущава. Това е литература, не реалният свят.