Читателски коментари

(за „Заблудите на Дан Браун“ от Емануел Икономов)

  • 1. ladyofthesea (15 февруари 2011 в 19:01), оценка: 6 от 6

    Не си дадох труда да преследвам по книжарниците „Шифърът на Леонардо“ и както предполагах, сега виждам, че не съм сбъркала. Статията на Икономов е само една от многото, които прочетох по повод тази книга — не че съм ги търсила, те ми се натрапваха. Тази обаче специално я отворих, за да се запозная с нея.

    • 2. Бам Бам (16 февруари 2011 в 05:08), оценка: 1 от 6

      „Шифърът на Леонардо“ е художествен роман и като такъв не претендира за документалност. Сега какво, някой трябва да се направи на още по-оригинален и да напише нещо от сорта на „Заблудите в Тримата братя и златната ябълка“ ли? Винаги са ми били много гнусни статиите, в които се обяснява защо една художествена измислица не е достоверна. Ало, Враца, вече знаем, че измислиците не са истина. Няма нужна някой да ни го доказва в дълги есета и статии.

      • 18. Тома (8 март 2017 в 16:51)

        Бам Бам, всъщност Дан Браун претендира за достоверност.

  • 3. назгул (16 февруари 2011 в 10:58), оценка: 5 от 6

    Ами Дан Браун толкова си може.

  • 4. Птр (26 февруари 2011 в 05:01)

    Браво Бам Бам! Според мен, книгата беше интересна и изобщо не ме интересува хотел риц на изток ли е или на запад. РОМАН не ИНЦЕКЛОПЕДИЯ.

  • 5. Силвия (25 март 2011 в 12:08)

    Подкрепям мнението на „Бам Бам“ и „Птр“. Книгата не е Енциклопедия, това е роман, фантастика, трилър……не научно издание, за дадения града! Автора е достигнал едно сполучливо ниво, на писане и изразяване, което присъства и в другите му книги.

    Не мисля, че някакви философи, нарекли се критици, имат право да критикуват бестселър, при положение, че никога не са достигали това ниво, всеки има свое мнение, но то не е осъждащо или определящо, че да се побликува публично! Въпросния критик, нека напише книга станала бестселър, тогава да слага името си под подобни романи! Не просто по български, да плюе и критикува злобно и безпочвено.

  • 6. Албена (13 май 2011 в 01:09)

    За масовия читател няма значение дали хотелът е Риц или Цир, може и Цура.Те са толкова взискателни, не повече. „Бестселър“ е високо монтирана огромна неонова табела. Блести.Трудно се виждат нюансите.Много хора не правят разлика между тъмно кафяво и тъмно лилаво.Цял живот.Щастлив.

  • 7. сао (13 май 2011 в 13:23)

    :)

    Без коментар!

  • 8. ivnikolaev (20 август 2013 в 15:42)

    Бам-Бам го е казал много добре. Няма какво да добавя повече.

    • 9. artdido (20 август 2013 в 17:27)

      Относно " Шифъра на Леонардо" тотално е крадено от "Светата кръв ", относно " Ад " ми прилича на туристически справочник.

  • 10. Бъгчо (28 декември 2013 в 14:49)

    Боже, какво тесногръдие! Започвайки от безумната теза, че книгата е пътеводител или научен труд, а не художествено произведение, световно неизвестният критик сипе злоба. От яд, че не може да продаде и 200 бройки от свое произведение.

    Човече, на Дан Браун можеш дамо да му лапаш прахта. Такъв стабилен и ерудиран писател се ражда рядко. За това е придобил вече статута на класик.

    Като се замисля, реакцията ти е разбираема. Първо, много по-лесно е да рушиш и оплюваш, от колкото да създаваш. Второ, с опита си да рушиш нещо велико, голямо, известно, ти си представяш че си още по-велик от Браун. Това е съвсем естествено състояние за едно дребно човече. Като да отидеш да надраскаш К*Р на Хеопсовата пирамида.

    Е, дано поне за малко си се почувствал велик. Всеки има право на совите две-три секунди слава — някой ден може наистина да ги постигнеш. Но по-вероятно ще оставиш след себе си само малка локвичка жлъч

    (очаквам с нетърпение следващите части — примерно „Непростимите заблуди на Толкин“)

    • 11. Посетител (28 декември 2013 в 20:14)

      Интересно дали би възкликнал: „Какво тесногръдие“, ако автор, пък дори той бил и Дан Браун, напише нещо подобно на: „Монахът излезе през западния вход на НДК. От тук можеше да наблюдава Алея Яворов чак до арките на Централна Гара, която е била издигната в края на 19 век върху останките на стар манастир…“. Дори и художествената измислица си има някакви граници. :)

  • 12. emiliata22 (16 септември 2014 в 22:34)

    Ами то нали за това е худ. Измислица, а не туристическа карта!

  • 13. Иван (28 септември 2014 в 09:42)

    Не мога да повярвам що за смешна критика се е опитал да направи Иконома, доста несполучлива! Романа е страхотен чете се на един дъх, какво повече иска? Ако иска точност, нека четем туристическите пътеводители, или някоя всепризнат история на света…..о,да ама забравих, че такава все още няма! Жалко човече!

  • 14. едмон (15 април 2015 в 17:07)

    Вижте сега…Щом човекът пренебрежително споменава тези там „изданийца“ на Бард, които не би докоснал /Боже!/, означава само едно — „Къде сте вие /преводачи/, къде съм АЗ? Ще си чета оригинала, щот` съм най-готин.“ Грешки не допуска само този който не пише. Все пак говорим за художествена измислица, а не туристически справочник /да не се повтаряме вече/. Цялото ми уважение към Емануел Икономов, толкова много негови преводи съм чел още като дете през 80-те и след това, всичко това някак не му прави чест. Ние, българите сме големи специалисти по намиране на кусури на ГОЛЕМИ неща или най-малкото ПРИЗНАТИ неща. Вярно, че всеки майстор е най-големия за себе си (отидете в някой автосервиз и ще разберете, че от майсторчето там нагоре е само небето, друг е въпроса, че се обръщате към него с „майсторе“ просто, защото не му знаете името), но очернянето по този начин не би те извисило, ако това е целта ти. Просто направи нещо по-добро, ако можеш.

  • 15. д г (16 април 2015 в 03:24)

    Много точен анализ на Икономов, изводите в края са най-интересни. Разбира се, художествената измислица има пълна свобода на действие, но когато включва имена на исторически личности, действителни места, потвърдени събития и т.н., тя вече почва да претендира за полу-документалност. Така хем използва правото си на фантазиране, хем задейства чувство за реалност у читателя, което нямаше да се получи ако например ставаше дума пророка Някойси, художника Драскачо, в планетарния свят Алабала, въртящ се около звездата Щура 23.

    Този трик е използван от много автори, някои много известни като Пушкин с измислицата за конфликта Моцарт-Салиери. Тя има всички качества да привлече интерес, като завист, контраст между гениалност и посредственост, трагизъм и последвало убийство. Беше разработена по-късно на сцената и киното, в резултат съвременната широка публика вярва че такъв конфликт действително е имало. Като страничен продукт от тази вяра се възбуди интерес към творбите на Салиери. Въобще казано, правилото е „Драматизирай идеята си колкото можеш и ще се продаде добре, защото хората преимуществено използват емоциите си, за логическо мислене се изискват усилия.“

  • 16. Ellendary (1 август 2016 в 00:07), оценка: 2 от 6

    Смятам, че всеки знае, кои стават критици.

    • 17. Мостич Ариеца (1 август 2016 в 00:30)

      Да, всеки ги знае тъпите лафчета…

      Най-добрата, дори убийствена критика на четивото на Дани Браун е романът „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко. Нищо, че е написана 15-ина години преди обсъжданото тук романче.

  • 19. pkkanev (13 март 2018 в 11:42), оценка: 3 от 6

    Книгата се чете….. Това е важното.

  • 20. Bibi.li (13 март 2018 в 11:47)

    Който харесва Дан Браун, да прочете малко и Том Егеланд.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.