Поредицата е класика! Оригинална идея пресъздадена увлекателно от автора. Струва си четенето.
Напълно съгласна! Много динамична и увлекателна. Харесвам и хумора в нея.
Точно защото е класика, се навих да чета тази книга, но едва издържах до средата — не защото е брутална, или нещо от този род, а защото е скучна. Сюжетът е относително прост — няма да го издавам, за да не разсърдя бъдещите читатели; героите са абсолютно еднопланови — трябва да приемем, че добрите са добри, и лошите са лоши, защото авторът е казал така, но общо взето всички са на едно ниво, стилът е като на средно качествена книга-игра. Държа да уточня, че фентъзито и фантастиката са любимите ми жанрове, но тази книга просто не става. Жестокият свят на Джордж Мартин ме дразни, и успях да прочета поредицата „Песен за огън и лед“ едва до средата, но не мога да отрека, че авторът има истински писателски талант, докато тук имаме поредица, която, поне според мен, не заслужава да е класика! Единственото добро нещо, е идеята за Реалния свят и световете сенки, но тя е зле представена и остава на заден план, в сравнение с драмите на героите, които са достойни за сапунен сериал.
браво, много точно и добре казано
поредната разтегната поредица
господаря на светлината и господаря демон са на светлинни години от тая боза
Може би е трябвало да продължиш и след средата. Вярно е, че героите са що-годе дефинирани като добри и лоши поне в сравнение с реалистичните герои от Песен за огън и лед (които са основно лоши), но пък са далеч от крайната дефинираност при всепризнато класическите Властелина на пръстените, Колелото на времето и Междузвездни войни.
Сравненията на Джордж Мартин с Роджър Зелазни, ме накара да се усмихвам (иронично), но разсъжденията за добри и лоши герои истински ме разсмяха. Петя84, това 84 дата на раждане ли е? Ако е така, това обяснява написаното… донякъде. :)
Не — 84 не е дата, а година на раждане. Радвам се, че коментарът ми те е разсмял искрено. Сравнението между Джордж Мартин и Роджър Зелазни не е случайно — ако си направиш труда да попрегледаш из нета, ще видиш, че двамата са се познавали, и Мартин твърди, че му се възхищава и той е един от любимите му автори — не мога да разбера на какво му се възхищава (и определено не си личи да се е повлиял от него), но каквито и недостатъци да има Мартин, той е в пъти по-добър писател.
Петя, с този пост не целя да те иронизирам или да ти се подигравам.
Нормално е не всеки да харесва абсолютно всички класици в който и да е жанр, така че приемам факта че не харесваш стила на Зелазни. Няма нужда да си правя труда да преглеждам каквото и да е из нета за да ти кажа, че Зелазни е великолепен автор, а вселените които създава са в топ-класациите по каквито и критерии да си избереш. Това че, ТИ не го разбираш си е твой проблем. Да го слагаш обаче, в една стратосфера с Мартин говори за липса на опит.
„Сюжетът е относително прост“? Би ли обяснила как стигна до този извод след прочитането на половината? В този ред на мисли половината какво? Първа книга или цялата поредица?
„Трябва да приемем, че добрите са добри, и лошите са лоши, защото авторът е казал така“ дори не смятам да го коментирам защото наистина е смешно. Точно в тази поредица.
„Стилът е като на средно качествена книга-игра“ ето виж,ей такива глупости не бива да се пишат по форумите.
„Зле представена и остава на заден план, в сравнение с драмите на героите, които са достойни за сапунен сериал“ facepalm
Превръщаме полето за коментари във форум, и вероятно постовете ни ще бъдат изтрити, но все пак ще отговоря — знам какъв е сюжетът, защото след като се отказах да чета книгата, прочетох страницата, посветена на поредицата в англоезичната Уикипедия. Бих добавила и че финалът ми изглежда незадоволителен, но тъй като съм чела само резюмето(макар и доста подробно), признавам, че може и да греша.
Наистина, всеки има право на мнение — моето в случая е отрицателно; нямам нищо против, че книгата харесва на много хора.
Петя84, може ли да хвърлиш малко усилия да обосновеш мнението си? За предпочитане с цитати и анализ, както си му е редът.
Питам, защото да напишеш по подобен начин точно за най-култовата поредица на Зелазни — майстор на перото от най-висока класа — е престъпление. Буквално. Намери и прочети неговия разказ „Фуриите“. Виж как сюжет и сетинг за многотомна фантастична поредица влизат в рамките на един 40-50-страничен разказ, без да звучат претрупано, прибързано или непълно. След това се замисли това за какво е признак.
Благодаря предварително.
Впрочем, Зелазни и Мартин наистина са се познавали. Даже разказът "Вариации на тема „Еднорог“ е вдъхновен от и посветен на автора на „Игра на тронове“.
това, че изразявам мнение, не означава, че искам да правя литературен анализ.
Това, че обиждаш пряко един от най-великите автори на последните петдесет години — изобщо, във всички жанрове — и по този начин обиждаш косвено всичките му почитатели, те задължава да се обосновеш.
В противен случай коментарът ти има стойност единствено като тролене. Надявам се, че знаеш какво е това, защото няма да седна да ти обяснявам. Ако не си искала да се получи така, е трябвало или да се постараеш да подковеш мнението си с желязна обосновка, или да не го пишеш изобщо.
Отрицателното мнение не е пряка обида — жалко е, че не го разбираш. Това е последният отговор, който ще получиш от мен.
Да разбирам, че отказваш да се обосновеш?
Щеше да ти отнеме по-малко време от приказките, които ми изписа в отговор.
E, не мога да разбера защо трябва читателката да се обосновава? Не й харесва книгата — чудесно! Що за литературни амбиции те тресат Тигър, че толкова настояваш за анализи и обосновки? Разбери, че по-голямата част от читателите на книги са само читатели. Те или харесват нещо и са завладени от него или не. Литературната критика не е хапка за всяка уста, още повече, че тя трябва да се прави с необходимата отговорност, компетентност и опит.
Аз лично се радвам повече на усещането на различните хора за определена книга, а не на опитите им за литературен анализ.
Това, че искам читателката да придаде тежест на собственото си мнение, показва, че имам литературни амбиции?
Сериозно?
Никакви такива амбиции нямам, просто категоричният тон, с който читателката коментира книга, променила завинаги света на фантастиката и фентъзито, ме дразни. Особено когато коментарът е толкова негативен. И особено когато читателката е зарязала книгата по средата. А тя се чете буквално за една вечер.
Ако читателката беше казала просто, че книгата не й харесва, толкоз, нямаше никой да й реагира. Нито аз, нито никой друг. Ама, да ме прощавате, изрази като „стил на средно качествена книга игра“, „сюжет на сапунен сериал“, „никакви герои“…
Щом тя има право да критикува толкова остро автор от такава величина, не виждам причина аз да нямам право да я помоля да се обоснове.
Тигър, аз знам колко е добра книгата, ти знаеш колко е добра книгата, няколко десетки милиона човека също знаят колко е добра книгата. Остави добрата книга сама да говори за себе си — тя не би трябвало да се нуждае от защита.
Наскоро си я препрочетох — всички части.
Ще отбележа само, че заради това изоставих последния /засега/ том на Мартин на 20 стр. и някак все още нямам желание да се върна на нея. И ако ще има книга с изцеден до капка сюжет, то това се очертава да бъде точно „Песен за огън и лед“ … ще надмине дори Джордан.
Великолепна поредица мине не мине време си я препрочитам.
Увлекателно четиво с прекрасни идеи и разказана от майстор в занаята.
Има разбира се дребни неточности и достъкмявания но те не правят кнгите от поредицата по малко увлекателни.
Колежката по-горе прочела половината от книгата, тоест 80–90 страници и решила че е скучна. Сюжета бил като на книга-игра, бил много прост, героите били само добри или само лоши. Който е чел цялата поредица не му остава нищо друго освен да се смее на подобни глупости, авторитетно изказани от човек, който не е чел книгата. Светът на Дж. Мартин пък бил много жесток и предизвиквал негодувание в душата й. Но иначе била фен на фентъзито. Предполагам любимите й фентъзи заглавия са „Мечо Пух“ и „Малкият принц“. И накрая се фръцна разсърдена защото мнозинството явно нещо не разбра дълбочината на разсъжденията й. Ама и вие какви сте, как само нападате тая пеперудена душа. Та във фейсбук тя освен лайкове на снимки и коментари, тя друго не е получавала. И сега изведнъж среща мъжко неодобрение. Как мислите, че се отразява това на неукрепналото й его макар и било то 84-ти набор?
Боже, жена как можа да напишеш това?!? Страхотна поредица според мен, даже си я поръчах колекционерско издание и сега си я препрочитам. Забавна е, чете се леко и е интересна, четете…
Книгата, извинете, поредицата е шедьовър. Любим автор, любима поредица, любими цитати и любим свят — Амбър. Причетели ми се фентъзи се сещам за нея и дерзая.
А за онази женичка (’’критикарка’’) само ме разсмива.
Ей Богу, извинявам се за спама, обаче само в бг сайтове мога да прочета как някой като изкаже отрицателно мнение относно някоя тема тутакси скачат вкупом поне десетина човека, които да оплюят това мнение, както и съответния писал го. Ама малка била, виж й датата на раждане, била женичка критикарка, даже я сравниха и с трол, да се обосновяла, ама да дадяла цитати, да анализирала…
Абе, хора, какво ви става?
Петя не харесала поредицата, написала си мнението, точка, край. Това си е нейно право. Ваше право е да напишете възторжени коментари, щом я харесвате и авторът ви е любимец. Точка, край. Каква е тази нетърпимост към чуждото мнение, нулева толерантост към инакомислещите?
Съгласен съм. Никой не е длъжен да харесва нещо, само защото на другите това нещо им харесва ;) Някой не харесвал това или онова. Е, и? Не може и не трябва всички да сме на едно мнение и да харесваме едно и също ;)
Иначе Зелазни е класик във фентъзито и фантастиката, „Амбър“ е готина серия, но авторът има много по-добри неща, „Господарят на Светлината“ и „Маската на Локи“ примерно.
Честно казано обаче предпочитам Нийл Геймън пред Зелазни като творящ в подобен стил.
„(…) само в бг сайтове мога да прочета как някой като изкаже отрицателно мнение относно някоя тема тутакси скачат вкупом поне десетина човека, които да оплюят това мнение, както и съответния писал го. (…) Каква е тази нетърпимост към чуждото мнение, нулева толерантост към инакомислещите?“
Точно пък Вие ли, мадам, произнасяте това? След като преди известно време ръководихте атаката на нож срещу мен в една друга тема, точно по гореизказания начин…
Гневната дама има право да не харесва поредицата. Обаче коментар от сорта задълбочени проникновени при положение, че не е прочела и първата книга са несъстоятелни. Аз примерно бих казал, че ми е била кучна първата книга не са ми харесали някои неща и съм я оставил. Не може да се прави анализ при положение, че не е прочетено цялото произведение. Несъстоятелно и лекомислено е от която и гледна точка да се погледне. Не съм чел поредицата. За Зелазни нямам много високо мнение поне за сега, но чесно казано не съм прочел почти нищо. Единствената книга с която съм се сблъскал беше поне преди 10 години и изобщо не ми хареса. Всъщност е в класацията за най-тъпите книги които съм прочел. Изменящата се земя. Но това е друга тема. Относно хрониките съм убеден, че поредицата си заслужава прочитането. Всеки си пречупва нещата през неговата призма и има собствени проникновения. Но наистина да се изкажеш „неподготвен“ и то на такава възраст (29 години) най-вероятно на които явно само привидно е „тролката“ е липса на всякакво уважение към чуджият труд. Искам да я попитам ако тя седне да пише и загуби толкова години от живота си в това начинание, да е призната от критици и читатели и някой да направи несъстоятелно изказване без да си е направил труда да прочете произведението си — тогава да видим как ще реагира тя. Най вероятно както някой по-горе беше написал в коментара си: FACEPALM :)
Аз мисля, че тази книга на Зелазни му е много добра, но има по-силни като ,,Господарят на светлината’’, ,,Една нощ през самотния октомври’’ и други. Но силата на Зелазни не е в романите му, а в разказите. Неговите разкази са едни от най-добрите в света, не е случайно, че за тях има наградите ,,Хюго’’ и ,,Небюла’’. Тези разкази са почти всички от ,,Вариации на тема еднорог’’, ,,24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай’’, ,,Вечен лед’’, ,,Вратите на лицето му, лампите на устата му’’, ,,Роза за Еклисиаста’’ и др. др. др.
Зелазни е уникален, който не го е чел само е загубил! Завиждам на всеки, който за първи път ще започне да чете тази книга.
Почитател съм на фентъзи творбите. Наистина Зелазни е уникален писател и много малко хора биха го отрекли. Прочетете цялата поредица, нямам думи да я опиша!
Оригинален свят, описан с много въображение. Идеята за предвижването в него също ми хареса. Братоубийствените войни обаче са стари колкото света и вече банални като сюжет. Стилът на автора е динамичен, но толкова лежерен, та чак елементарен. На места диалозите са безумно тъпи и не съответстват на претенциите на героите и уж невероятните им способности и интелигентност. .
Бих причислила произведението към жанра приказка. Фантастика и фентъзи са прекалено ласкателни и високопарни за този вид литература.
В книгата има много препратки към класическата английска литература, като се започне от Шекспир. Ето защо на някои диалозите може да им се сторят „тъпи“. Но както Мартин, така и Геймън се възхищават на таланта на Зелазни, а поредицата създава сял нов жанр във фантастичната литература и се определя като един от феномените на постмодернизма. Ако трябва да сравнявам Песента с Хрониките, стилът на Зелазни е по-висок. Със същия успех можете да правите паралели между Дан Браун и Умберто Еко. Дан Браун се чете доста по-лесно, но това не го прави по-добър писател. Всъщност, за да се насладите изцяло на Амбър, трябва да четете произведенията в оригинал, на английски.
Прочетох цялата поредица и определено тука няма лоши и добри герой, даже точно обратното.
Най-добро впечатление ми направи богатото въображение на Роджър Зелазни, а места са толкова приказни…
Аз лично предпочитам да се наслаждавам пряко на литературната творба, без да мисля за анализи, характеристики на герои и прочее. Достатъчно ми е, че го правя с учебната литература. Ако възрастта тук има значение ще кажа, че съм на 18. Книгата ме увлече и я прочетох на един дъх. Не смятам, че това, че не съм преценила правилно стила или сюжета е голяма загуба в сравнение с удоволствието, което ми достави четивото. Колкото до критикарката Петя…нейн си проблем ако не може да се отдава на насладата от четенето.
Признавам правото на всеки да сподели мнението си, но адски ме дразнят категорични мнения в стила на това петино, което се обсъжда тук. Едно "съжалявам, но това не е моето четиво/моята книга/поредица/моят автор и т.н. " щеше да е достатъчно, но не!
Останала съм с впечатление, че колкото по-малко дадени читатели разбират за какво иде реч, колкото по-некултивиран е читателският им вкус, толкова са по-склонни да изказват категорични, окончателни мнения, което е тъжно.
За Зелазни: любим мой автор и не само заради „Хрониките на Амбър“.
Напълно съм съгласна, Elentari! Всеки си има право на мнение, а дали е обосновано или не, дали се поддържа с факти или само с хейтърски нагласи, говори само и единствено за компетентността на читателката!
Роджър Зелазни ми харесва като автор, но „Хрониките на Амбър“ определено не е сред най-добрите му произведения. В едно интервю авторът признава, че го е написал, вдъхновен от поредицата „Речен свят“ на Филип Хосе Фармър. Ами добре — имал е желание да сътвори N-тология, в която да не се обременява със създаване на нови герои и измисляне на нови светове за всеки роман, а да пише на конвейр, свеждайки сюжета и фабулата до тези на блудкава латино-сапунка. Не мога да го обвинявам за което — всеки иска да печели много пари с малко труд, без да напъва въображението си :) А далеч не всеки е способен с лекота да създава нови и нови вълнуващи, реалистични и съвършено различни светове във всяко произведение като Сергей Лукяненко или Алкесей Пехов примерно.
Но и не мога и да се превъзнасям пред „Хрониките…“. Поне съм блгодарен, че Зелазни се е спрял горе-долу навреме, докато автори като Тери Гудкайнд или Тери Брукс писаха, че писаха, преливайки от пусто в празно и разчитайки единствено на желанието на читателите си да подредят в библиотеката си всичките книги от съответната поредица. Може би единствената фентъзи поредица (ако можем да я класифицираме така), в която всички произведения са невероятно добри, е тази за „Света на диска“ на Тери Пратчет. Но човекът просто има какво да каже. Както отбелязват и други читатели преди мен, силата на Зелазни е в разказа. Или в романи с по-малък обем, като наистина великолепния „Една нощ през самотния октомври“. А дискутираната тук поредица е за най-упоритите му фенове… Аз лично едва ли бих я препрочел втори път.
Някои хора обичат да се изказват неподготвени. „Хрониките на Амбър“ са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота, тези с ниските егота освен да ги оплюват. Друга работа нямат, защото вътре в тях няма Никой, само въздух и то без температура. Най-добрите книги, четени 15-тина пъти откак са излезли, а че Зелазни е добър с късите разкази или пък кратките новели, е вярно, но е вярно, че е добър и с дългите такива. Когато някой автор натрупа 20-30+ книги, винаги ще се намерят и по-слабички или пък неразбрани такива, но „Хрониките на Амбър“ не са от тях. А за това, че е се е вдъхновил от Фармър е вярно, но не и от „Речният свят“, а от съвсем друга поредица неговата „Сага за безсмъртните“ („Светът на нивата“ https://chitanka.info/serie/svetyt-na-nivata), една приключенска фантастика от друг майстор, смесващ фентъзи, митология и фантастика в едно.
Мисля, че е време да порастете и да спрете с плюенето на добрите книги и добрите автори, тъй като това говори колко сте ниски и абсолютно, ама абсолютно никак не показва някакво издигане, било то на знание, разбиране, философия, мъдрост или там за каквито се мислите и не – не, никой няма нужда от допълнителни трашарски коментари тук. Скритите послания и философията в книгите на Зелазни са само за тези, които виждат Светлината и тя не ги изгаря и да пискат после, „боли, бягайте от тази светлина“.
Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме, какво се крие из вълшебното перо на Зелазни, ще кажем само едно:
„Да бъде Светлина и нека винаги да има Роджър Зелазни!“
„“Хрониките на Амбър" са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота…"
А, точно за това иде реч! Същата тази „прекрасна игра на интриги и битки на божествени егота“ можеш да я гледаш всеки следобед по съответния латино- или турски сериал… Или вечерта в поредната серия на „Игра на тронове“. Разликата е само в сцената и епохата. Ако за теб това е удивителна висота, какъв ли ще да е ръста на интелекта ти?
„Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме…“
Казват, че ако човек е една дроб, то самочувствието му е нейният знаменател ;)
Когато дроб-сърмата Фрас-Прас няма аргументи, не му остава нищо друго, освен да начесва собствената си хипертрофирала визия за величието на аз-ето, отчаяно опитвайки се да издевателства над „второкачествените“ си опоненти. А се получава най-обикновено махленско заяждане от типа на онези от някогашните пенсионерски квартални ОФ-клубчета. Жалка картинка е Фрас-Прас… За разлика от романите на Зелазни.
Всъщност от гледане на екзотични телемелодрами на какво друго да се научи Фрас-Прас, освен на махленско интригантстване.
Другарю Фракс, твърдението ти, че поредицата е писана за обем е просто глупаво. Всички издания събират няколко книги в един том. Целият обем на поредицата е равен на 2 книги от Огън и лед. Ако наистина си чел поредицата и си забелязал, че някои събития се повтарят циклично, това не е мързел, а умение да си планираш поредицата с книги напред. Сюжетът има елегантна дълбочина, която ти си пропуснал. Част от нея са идеята за циклите, дзен елементите, заигравката с детективските романи и Шекспир, минималистичния диалог и много други. Тъжно ми е само, че ограничението ти до руски автори те прави сляп за красотата на Зелазни и виждаш турски сериали на нейно място. Чел ли си Чудомир и трите кила пироксилин?
Сър рицарю, независимо от броя страници, поредицата е издадена като десет отделни романа. Може да са колкото два тома за Огън и лед, но не са издавани в две книги. И хонорарите, които авторът е прибрал, не са били като за два романа.
Зелазни има брилянтни идеи. Например момента, в който Коруин отива да пийне в собствената си гробница, която е построил сам, за да му напомня за важните неща в жвиота… Както и споменатите от теб алюзии. Ако ги беше реализирал под формата на сборник с 10–15 разказа, щяха да се получат чудесно. Но той е избрал да ги разтегли, запълвайки обема с една досадна, тривиална и убийствено скучна история за децата на загадъчно изчезнал владетел, които воюват помежду си за короната, сключват временни съюзи един с друг, запитат интрижки един срещу друг и разбира се — в един момент изчезналият баща се появява… Сюжет, достоен за „Робинята Изаура“ или „Великолепният век“ :)
Относно „ограничението ми до руски автори“ — не знаех, че сър Тери Пратчет, когото споменавам още в първия си коментар, се числи към тях ;) Не съм чел разказа на Чудомир за трите кила пироксилин. Но преди време съм получавал собственоръчно и съм употребявал известно количество тринитроцелулоза (не питай как и за какво, ще се позова на Петата поправка), така че въпросът ти ме заинтригува и незабавно ще наваксам пропуска си :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.