Читателски коментари

Г-н Минувач, такава е реалността. Можеш ли да отречеш, че не се случвали такива неща в миналото, че не се случват сега и че не ще се случват в бъдеще? Аз миля, че не можеш. А за това, че не можеш да понасяш каква е действителността говори, че си или с много чувствително и болно сърце, или има нещо не си добре психически. Едно е сигурно започваш да заприличваш на човек от обществото в ,,451 градуса по Фаренхайт’’ и сигурно сега си мислиш да се изгорят всички екземпляри на тази книга. Искаш да ги изгориш нали?

И предпоследен въпрос към теб (минувач) и Буковски ли порнографски писател.

Последни думи : Разликата между изкуството и изкуственото е тънка.

В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска. Най-вероятно този човек в младежките си години е имал изключителна липса на сексуален живот. Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10. Всеки опит това нещо да се нарече „изкуство, което не е за всички“ е дебилщина. Същите мъдри писатели може да срещнете във всеки порно сайт с разкази, или случайна страница за споделяне на лични преживявания. И те са изкуство от ранга на 11 хиляди камшика? И ако не — защо?

Има много по-добри произведения за пародиране на човешките извращения и дивия животински секс. Това не е едно от тях. Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката.

Трогателна история за ценните неща в живота на всеки един от нас…при това поднесена сред спокойната френска провинция, пропита с позабравени аромати и опиянена от вкуса на старо вино…

Искам да се извиня, че неправилно съм се изразил в предходния коментар. Нямах предвид, че преводът не е професионален, напротив, много си е даже професионален. По-скоро имах предвид, че съм имал подозрения, че книгата не е сканирана и обработена в електронен вариант и те се появиха някъде към средата, когато започнаха да се натрупват някои технически грешки, които не би трябвало да ги има в напечатана книга, а се потвърдиха като се поразрових тук в търсене на преводача. В началото бях убеден, че е сканирана.

Поздрави за Деница Минчева. А книгата е великолепна.

Да, знаех си, че преводът не е професионален — просто е пълен с правописни и пунтуационни грешки. Повечето технически, но и „пижами“, „прахуляк“ и други подобни правят впечатление. Няма книга, която да бъде напечатана в този вид.

От друга страна обаче, четенето върви гладко, човек не си препъва мисълта в недомислени изречения (с малки изключения). Добро впечатление правят и богатите бележки под линия. Мисля, че преводът е добър, просто трябва малко да се пооглади. Не казвам, че преводачката е неграмотна или нещо подобно. Напротив, адмирирам инициативата ѝ. Истината е, че един текст трябва да мине през още някой, освен преводача. Колкото и грамотен да е един преводач, той се уморява от текста и пропуска някои неща. Бих се наел да редактирам или коригирам текста, ако преводачката няма нищо против.

Според мен един от най-големите поети на Франция не заслужава да бъде представян в една уважаваща себе си библиотека единствено с тази си ранна сатирична пародия, нехарактерна за останалото му творчество, незапознатият читател се обърква и започва да свързва името му предимно с нея. Препоръчвам на всички да се запознаят с неколцината стихотворения, поместени по антологиите тук, а на администраторите — да се постараят да публикуват и поетичните книги на автора. „Камшиците“ са една екзотична подробност и който не е наясно с модерното за онова време преоткриване на Маркиз дьо Сад от поетите и философите на Франция и характерните за това преоткриване „литературни закачки“, носещи и злободневни сатирични послания, просто няма как да включи за какво всъщност става дума — оттам и коментарите по-горе.

Според мен, авторът на тази книга е много интелигентен човек, редък екземпляр, и е над нещата. Този роман, пак казвам според мен и мойте виждания, е сатира. Гийом полага на сатира човешките извращения и за това до къде могат да ни доведат. На каквато и да е възраст да го е писал роман, на този човек мога само да му кажа, че много мъдър, защото това е живота.

С тази книга се влюбих в Пратчет!

Тери Пратчет е моят любимец! Всичко негово е изпълнено с хумор и забавна истина. А Лела Ог ми е най на душата. Чудесен образ!

„Вещици в чужбина“ показва интересния (то всичко му е такова) поглед на британския писател върху приказките. Приятно четене и се почерпете с едно „Бананананово Дай-Киро“.

„Поне едно хубаво нещо има — че пиенето тук е м. ефтино, имат едно дето му викат Банананово Дай-Киро, то си е почти чист Ром с банананани (Леля Ог знаеше как започва «банан», но не знаеше кога да спре) в него. Чувствам, че ми действа добре. Тука е м. влажно. Надявам се да намерим къде да отседнем ноштеска. Сигурно ще намерим, щото Есме винаги стъпва здраво на краката си или във всеки случай на нечии крака. Нарисувала съм едно Бананананово Дай-Киро, вижда се, че е празно чак до дъното. С обич, МАМА ХХХХ.“

Мили хора, не изпадайте в крайности! Невъзможно и ненужно е всички да харесваме, обичаме и одобряваме едни и същи неща. И това е добре!

Лично за мен, „11 000 камшика“ (и всяка друга книга,която си струва) представя поглед над нещата от ъгъл, който е малко или много нестандартен. Тук е много нестандартен,да.

Според мен, книгата е интересна, фантастична и хумористична,но е лудост да се приема буквално.

Обичам Света на Диска! Но най-много обичам вещиците и стражата. Душата ми се разкъсва между Баба Вихронрав, Леля Ог, Капитан Ваймс и Лорд Ветинари :))Ако това ви е първата (или една от първите) книги на Пратчет, препоръчвам да не спирате дотук. Приятно четене!

Не ми хареса особено. Идеята горе долу е добра, но по-голямата част от книгата е скучна, няма действие, мудна е.

Прочетох и 2те части и не съм очарован. Описания, описания… човешки взаимоотношения, интриги… аз фантастика ли чета или любовен роман. 1000 + страници и накрая нищо… Цялата книга една мудна, никакво действие, дори и накрая чакам някаква развръзка, а то … нищо.

И първата част същата…

Но все пак Артър Кларк… трябваше да ги прочета.

Една от любимите ми научно- фантастични книги!Заради нея стилът ми стана любим.

Най-любимият ми писател. Харесвам всичко което съм чела от нея. Моля читанка да качи за още нови произведевия от нея.

Този роман нареждам го до творби като ,,451 по Фаренхайт’’ и ,,1984’’ на Оруел.

А. и Б. Стругацки са майстори на антиутопиите и са ми любими автори.

Много се радвам и много благодаря за труда и усилията да бъде пуснат романа в Читанка . Харесвам Джудит Макнот и ако има още непубликувани нейни романи ще се радвам да ги прочета .

Изпълнена с романтика книга.Не можеш да се откъснеш от чудесно поднесената история.На моменти толкова трогателна,че проронваш някоя и друга сълза.Обожавам Джудит Макнот с прекрасните си книги.Не ми омръзва да чета и препрочитам нейните романи.Заслужава си всяка безсънна нощ.Поздравявам Ви!

Извинявай, човече, но толкова неграмотно написан коментар не бях чел напоследък… Все пак коментираме книги, които сме чели /или не/.

Трилогията е меко казано уникална!Още съм в неин плен. Прочетеното вътре си струва всяка буквичка- и интрига, и сюжет, и неочаквани обрати,и герои- всичко е чудесно изпипано. Особено тази странна хакерка Лисбет Саландер- най-невероятният и най-нетипичен главен герой в криминален роман. Радвах се и се ядосвах заедно с нея,даже отмъщавах с нея на мъжете,които мразят жените.

Чудесни книги,браво!!!