Читателски коментари

Тези съвременни руски автори се оказаха много приятна изненада

Хм, така представено — да, мога да се съглася с вас. :-)

Страхотна ! Втора ми е подред от Ремарк и продължавам с другите му. Невероятни описания , много точни определения на нещата от живота .Най-интересни ми бяха разговорите м/у Равик и Жоан .

Книгата е много увлекателна и за всички фенове на Нора Робъртс ще кажа, че си е типично нейно произведение — има си и остроумни диалози, и любовна история, и напрегнато очакване на развръзката. Много ми хареса.

:-) Нищо лошо в комерсиализирането, но понякога ти се приисква една точно така написана книга. Със стилен, различен изказ. С нюанс на лека снобария, ако щете. Иначе всичко започва да се уеднаквява някак си.

Книгата е хубава, отлично написана, но действието е ненужно бавно (аз по принцип обичам бавни книги), можеше да се развихри малко автора. Какво му е лошото иначе на комерсиализирането? Или, както аз го наричам, „премахването на снобарщината“. Колкото по-достъпна и разбираема за читателите е една книга/филм, толкова по-добре. Не е задължително всичко да е за група самопровъзгласили се „разбирачи“ (каквито не съществуват — не можеш да кажеш, че разбираш от нещо, без да си го вършил поне веднъж). Както и да е, да не се отплесвам — идеята ми е, че като цяло съм съгласен с коментара. Странна, прекрасна, очарователна (макар и твърде бавна) — едно от най-добрите неща в жанра като цяло.

:-) Контрапункт на предишното мнение.

Книгата е странна и едновременно с това тотално разкошна. Да, историята тече бавно, има огромни бележки под линия и т.н., но за сметка на това е интересна, написана с прекрасен стил и хумор. В нечия рецензия за тази книга бях прочела, че „така е изглеждало фентъзито преди да се комерсиализира“. Напълно съм съгласна.

Книгата е истински шедьовър

Не можем да съдим за XVII век според събития, случили се през XIX и XX. Варварските изстъпления, за които говориш са последица от национализма. Преди XIX век и повсеместното разпространение на идеята, че нацията е нещо изключително, стоящо над всички останали, подобна дивотия просто няма основа — никоя държава не избива просто ей така, за идеята собственото си население — хора, които произвеждат и плащат данъци. За една донационалистическа държава няма значение дали си българин, грък, сърбин, турчин — ти можеш да бъдеш две основни неща: войник или производител, но при всички положения — част от общата маса имперско население. Да се наслагват представи от по-късно време върху по-ранни събития просто е изкривяване на действителността.

Роман който прочетох на един дъх .Голяма работа е !

Прочетох романа ,,Време разделно" преди 3 години. Бях на 19 години и когато казах на майка ми, че смятам да я прочета в началото тя не беше съгласна. Предупреди ме, че самата книга е тежка за четене, но в онзи период наблягах изключително на българска класика и бях убедена, че ще успея да я прочета. И тъй като българската история е моята слабост си мислех, че съм подготвена психически за подобен род книги. Но се оказа, че съм грешила. Книгата се оказа най — трудната историческа българска книга, която някога съм чела наравно със тетралогията за Македония от Димитър Талев. Когато я прочетох се чувствах емоционално и психически изцедена, Защото признавам няма как в романа да е нямало и доза художествена мисъл. Но също така е вярно, че доказателствата за достоверността на написаното в книгата са около нас всеки ден. Необходимо е само да се вслушаме в разказите на онези стари хора, на които ние младите не обръщаме внимание. Нужно е само да се заслушаме в трепета на гласовете им и сякаш необяснимата влажност в очите им. Бъдете сигурни, че това което ще чуете не е просто старческа фантазия, защото в тези спомени предавани по неписания човешки закон година след година от по — възрастното на по — младото поколение са съхранени всичките зверства, насилие и ужаса изживян от предците ни. Простата истина е, че народната памет оцеляла чрез преданията, легендите и историите, които в днешния модерен свят ни звучат някак си невъзможни са най — доброто мерило за истина и фантазия. Казвам това, не просто защото вярвам в думите си. Казвам го, защото израснах сред човеци, които времето нарече жива история. От разказите на баба ми по майчина линия чувах неща, които никога не ги срещнах в учебниците и разкази, от които настръхвах цялата. Баба ми е наследница на онези повече от милион българи от Гюмюрджинска Тракия и Беломорието, които оставят всичко спечелено и построено с труд полаган в продължение на поколения, просто защото са отказали да бъдат нещо, което не са и защото са знаели какво ги чака ако останат. Разказите на баба за онези времена — нейните собствени и спомените, предадени и от собствените и родители ме убедиха, че историите за нечовешките зверства извършвани години след това по тези земи, особената жестокост прилагана в Родопите и изобщо за зверските методи използвани за промяна на вярата са истина. Така, че нека не спорим за това колко процента от написаното е вярно и колко не а нека в крайна сметка да започнем да си даваме сметка на какви човеци сме наследници и че вместо да се захласваме по чуждите битки и каузи, нека си спомним, че единствената кауза, заради която в крайна сметка по тези земи векове наред буквално съществуваха реки от кръв и заради, която кауза загинаха повече 200000 български войници винаги е носила името България. Просто и ясно. Това бе тяхната България — техния дом, тяхната надежда, светлината, заради, която отиваха на бойното поле без страх, вяра, достатъчно могъща, че милиони наши сънародници останали извън формалните границите на Родината ни след Берлинският договор и по време на войните да зарежат устроения си живот и побрали каквото могат в каручките си да тръгнат по пътя на неизвестното, но знаейки, че от другата страна на моста са техните братя.

Много скучна книга. Едвам я дочетох.Не я зарязах защото не обичам да оставям недочетена книга.Ако искате действие в дадена история тази книга не е за вас!

Признавам си останах като гръмната, когато дочетох края на 17 глава…облещих се…Така ли трябваше да свърши историята? Много тъжно.

Много красива приказка!Прочетете я,заслужава си!

Има още книги от поредицата.

9.Идеалният мъж 08/2011 (Макс Даниълс/Др. Ели Съливан)

10. Сладки приказки 08/2012 (Грейсън Кинкейд/Оливия Макензи)

11. Hotshot 08/06/2013 (Finn MacBain/Peyton Lockhart)

12. Fast Track 02/14/2013 (Aiden Madison/Cordelia Kane)

Последните две все още не са издадени изобщо на български. А 9 и 10 ги има издадени на български език, но все още не са качени в сайта. Свързано е предполагам с правилото за качване в сайта, тъй като книгите са издадени за бълг. пазар преди по-малко от 2 години или нещо такова. :)

Да, това е една от красивите книги! „Малкият принц“, „Мечо Пух“, почти всичко от Ремарк… Цитати идват във всеки момент от живота, защото са универсални книги, книги от живота и за живота!

Хардкор прозата на Дик, към която не трябва да посягаш ако не си готов за нещо наистина различно. Книгите на Уелш са като детска литература пред това, при все че компенсират със скандалност. Докато Дик не иска да впечатлява. Камерата е автобиографична книга, отразяваща времето, когато поредната жена на писателя го е напуснала и той е почнал да кани какви ли не наркомани в къщата си само и само, за да не е сам. Това ръка за ръка с тъмната страна на наркотиците и загубата на идентичност и човешки черти до положение смътно като през огледало…

tl;dr не е за почитателите на „хубавата фантастика“, при все, че е на Дик. И все пак е парен локомотив без пътници.

Любимият ми роман! Не исках да свършва! Прекрасни герои и прекрасна любовна история!

аман от претенционисти — ама да е дълбока, ама да е плитка, ама да е хубава, ама да не се мисли много. Спри да четеш най-добре и се отдай на сериали.

Книгата наистина много е смешна. Имам няколко любими момента. Последната глава я прочетох може би три или четири пъти.