Читателски коментари

Добре, но къде са другите книги???

Целия епос е прекрасен. Един от най-любимите ми. Препоръчвам горещо.

Тази книга ми е една от любимите. Няколко пъти съм я препрочитала. Радвам се, че вече е качена и тук :)

Да, сякаш това нещо тук може да се сравнява с майстор като Кунц, нали, тролче? Я ми кажи ЕДНА книга, пример за истинска литература. И, не, не ми посочвай прашасали класики (всъщност и тази книжка може да се води класика до известна степен).

Тази негова книга не я бях чела и ми достави удоволствие. Благодаря, че сте я качили.

…каза Убий_толкиниста и отиде да убива толкинисти.

Книгата е смешна и жалка пародия на литература, на нивото на Дийн Кунц и Мики Спилейн.

Това е най-невероятната книга, която съм прочела досега!

Чудесен коментар! Според мен именно лявата идея е в основата на осмислянето на живота ни по система ние сме жертви и нищо не може да се направи, но сме уникални и видиш ли това е достойно за уважение…нима понеже е празник на невежеството и пошлостта?

Извинявам се за многобройните правописни грешки и пропуснати думи в горния коментар.

Като любовна история става, но по-интересна ми беше обществената дейност на героинята. Ето така трябва да действаме, а не да оставяме нещата на самотек. Имам един приятел чужденец, който ми обясни, че ако в неговия квартал в Лондон има голяма дупка, засегнатите от квартала ще започнат да изпращат писма до общината и другите органи, докато проблема не се реши. Тогава не вярвах че е възможно, но по-късно се убедих в неговата правота. Хубавото е, че и ние започнахме да се държим така.

На път за работа има едно нагорнище, където се спука тръба. Водата течеше по малко, но започна да руши алфалта. Освен това е околовръсно шосе и оттам минават всички тирове, камиони и бетобовози. Всеки ден, като минавах сутрин и вечер с корсата ми с галоши, си казвах, трябва да се направи нещо, ще дойде зима, ще стане поледица, няма да мога да изкача байра. Имам познат във ВиК по ремонтите, обясних му къде е, той ми каза, о ние отдавна знаем за това място, там трябват специални тръби, дрън-дрън, с две думи нищо няма да направим.

Имайте предвид, че бях проглушила ушите на всички познати с тази авария, защото проблема с корсата, която няма да може да изкачи байра е реален. Накрая случайно се заговорих с един клиент, който дойде в офиса, оказа се че и той работи във В и К. Отново обяснявам за дупката и го питам към кого трябва да се обърна, на кой телефон да позвъня за нея Той ми каза, аз съм човека на който трябва да се обадиш. Беше четвъртък. В понеделник като минах оттам имаше ремонтна група и за два дни приключиха.

Понякога трябва малко, а ефектът е налице. Има различни да се реши всеки проблем, аз определено не съм постъпила по най-умния, но пък имах късмет. Просто не трябва да сме песимисти и само да чакаме. Всъщност това е поуката от книгата.

Прочетох я с нетърпение, тази книга е една от най- добрите от тази поредица!

Тази книга е доста запленяваща, бях просто удивена от целия сюжет!

Обожавам книгите на Джули Гаруд! Всички са уникални до един!

Тази книга бе причината, поради която станах фенка на Сандра Браун! „Увлечението“ бе първият роман, който прочетох от тази авторка. След което беше неизбежно да потърся и другите й книги..

Мисля, че книгата е страхотна. Обожавам стила на Димитър Димов. Истина е, че има доста сивота в историята. Героите не са само добри или само лоши. Всъщност, аз не споделям широко разпространената нагласа, че „белите“ герои са тъпи, повърхностни и пр. Дълбочината на героя не зависи от това дали е „бял“, „черен“ или „сив“, а от таланта на автора и нагласата му към конкретния герой. Всеки от изброените типове персонажи може да бъде представен както интересно, така и безинтересно.

Но да се върна към самия Димитър Димов. Истина е, че действително липсва разнообразие в начина, по който са представени главните героини и историите им в творбите му. Но това би било недостатък само ако свързваме произведенията в ума си. Макар и приличащи си, сами за себе си те са много задълбочени, вълнуващи и интересни.

Когато прочетох „Тютюн“ като ученичка, не знаех, че има две версии и се оказа, че съм прочела така наречената „цензурирана“ версия, която всъщност е само разширена. Д. Димов просто е добавил още 200 страници, тъй като се е смятало, че не е обърнал достатъчно внимание на работническата класа. Но всичко от оригинала го има и в нея. Героите поддръжници на социализма не ми бяха неприятни. Както казах, в историята има много сивота. Както социалистите, така и несоциалистите си имаха своите положителни и отрицателни страни. „Тютюн“ не е написана с цел да бъде вдъхновяваща и романтична. Това е книга, която е изпълнена с психологизъм и набляга върху често дискутирания въпрос за взаимодействието между вродените качества и средата и как те оформят и влияят на личността. От това, което си спомням, Ирина съвсем не е толкова неморална и деградирала, колкото я изкарват някои четатели. В нея има много, което е достойно за уважение.

Според мен книгата е много добра. Заслужава си да се прочете.

Страх ме е да си подлагам очите на лазер. Това ще бъде ако с годините ми се вдигне диоптера, но се надявам да си остане така. Вече дори си направих разместване в нас с цел да разфокусирам на далече. Ще се старая всеки ден да ги тренирам. Днес примерно цял ден тренирам и резултата е почти никакъв освен, че се чуствам по-комфортно. Единствено усетих разлика като се прибрах понеже помня всичко как го фокусирам и може би има лека промяна ама не важи. Малък диоптер друг път днес имах среща с едни приятелчета едвам ги фокусирам като се затъмни времето кофти ама се свиква вече ги помня размазани. Поне да смъкна дясното, защото заради него не виждам добре.. гледам с лявото само и се вижда супер, но с дясното мъгливо и сигурно може да му се вдигне диоптера като не го натоварвам ;x ако някой има съвети да предлага ще съм му много благодарен. Има някакви лекарства, който помагат за учите някой да има някакви идеи ?

Аз също обожавам книгите от поредица „Бюканън- Ренърд“! Бих се зарадвала, ако добавят и по- новите книги от поредицата.

Поредният заинтригуващ роман от Сандра Браун! Книгата е просто уникална, прочетох я на един дъх!

Може и да предполага, но поне до този момент такава няма ;) Престън и Чайлд са фокусирани най-вече върху поредицата за агент Пендергаст („Реликвата“, „Сърцето на Луцифер“, „Натюрморт с гарвани“ и т.н.) и имат по-малко общи самостоятелни книги. Освен това не е нужно да има продължение — това си е достатъчно добър край за книгата. Виж примерно „Кръвта на Сатаната“ на Джеймс Ролинс — тя също завършва по подобен начин, но няма продължения… защото не са ѝ необходими ;)

Ти си супер след като имаш –1.25 след дълги години пред компютър, защото аз имах –5 диоптъра и години ежедневна работа с компютър. Що се отнася до коментираното четиво, половин година правих упражненията на тоя шарлатанин без никакъв резултат.

От диоптрите се отървах с LASIK, не стана от първия път и имам 2 корекции (последната бе преди повече от година). Сега виждам чудесно.