Читателски коментари

Ок, грешка има просто. Разбира се, че е заблуждаващо. А за етикетите — аз съм обработил вече повече от три книги, но все още нямам право да ги поставям. Ето, вече имаме два подадени сигнала за нередност. )

Не съм искала да те обидя и се извинявам за грешката си, че нарекох категорията „етикет“. Реагирах остро, защото определението „научнопопулярна“ е много заблуждаващо и може да подведе читателите. Жанр „Биография“ и категория „История“ са съвършено намясто.

Това е категорията, а не етикета. И да, не е точно. Направих справка, при качването в Ателието съм я определил в жанр „Биография“ и категория „История“, защото като вид произведение е хроника, а не художествен текст. Но явно е било променено — може би по невнимание. Разбира се, категорията би могла да бъде и „Европейска средновековна и ренесансова литература“.

Мисля, че са 15 книги. До момента има 13 издадени, последната е от 2013. Не съм чела книгите, но задължително ще го направя щом изнамеря поне още 3–4 от тях. Обичам като започна да чета дадена поредица, да я прочитам цялата. Сериала е страхотен! Дано обаче не ми развали удоволствието от четенето.

Извинявам се много, но тази книга е всичко друго освен „научнопопулярна“. Първата ми работа, щом смогна да участвам в обработката на поне три книги за chitanka ще бъде да премахна този ужасяващо неточен етикет. Книгата е оригинален средновековен текст, извор от първа ръка за живота и епохата на Карл Велики…

Това е една от малкото книги на М. Х. Кларк, която не бях чела. Отново в типичен стил — лека, увлекателна, с всяка глава заплита майсторски интригата. За мен е авторът номер едно за съвременни трилъри, когато просто искаш да си починеш с книга в ръка. Препоръчвам!

Книгата е много интересна но на мен ми се струва че е продължение на завоевателят.

Увлекателен разказ за силата на любовта!

Макар по принцип да предпочитам съвременните любовни романи, тази книга определено си заслужи отделеното време. Една от най-добрите книги от историческите, които съм чела. Много симпатични характери, чудесен хумор в диалозите, интригуващ и оригинален сюжет. С една дума — препоръчвам я.

Тези съвременни руски автори се оказаха много приятна изненада

Хм, така представено — да, мога да се съглася с вас. :-)

Страхотна ! Втора ми е подред от Ремарк и продължавам с другите му. Невероятни описания , много точни определения на нещата от живота .Най-интересни ми бяха разговорите м/у Равик и Жоан .

Книгата е много увлекателна и за всички фенове на Нора Робъртс ще кажа, че си е типично нейно произведение — има си и остроумни диалози, и любовна история, и напрегнато очакване на развръзката. Много ми хареса.

:-) Нищо лошо в комерсиализирането, но понякога ти се приисква една точно така написана книга. Със стилен, различен изказ. С нюанс на лека снобария, ако щете. Иначе всичко започва да се уеднаквява някак си.

Книгата е хубава, отлично написана, но действието е ненужно бавно (аз по принцип обичам бавни книги), можеше да се развихри малко автора. Какво му е лошото иначе на комерсиализирането? Или, както аз го наричам, „премахването на снобарщината“. Колкото по-достъпна и разбираема за читателите е една книга/филм, толкова по-добре. Не е задължително всичко да е за група самопровъзгласили се „разбирачи“ (каквито не съществуват — не можеш да кажеш, че разбираш от нещо, без да си го вършил поне веднъж). Както и да е, да не се отплесвам — идеята ми е, че като цяло съм съгласен с коментара. Странна, прекрасна, очарователна (макар и твърде бавна) — едно от най-добрите неща в жанра като цяло.

:-) Контрапункт на предишното мнение.

Книгата е странна и едновременно с това тотално разкошна. Да, историята тече бавно, има огромни бележки под линия и т.н., но за сметка на това е интересна, написана с прекрасен стил и хумор. В нечия рецензия за тази книга бях прочела, че „така е изглеждало фентъзито преди да се комерсиализира“. Напълно съм съгласна.

Книгата е истински шедьовър

Не можем да съдим за XVII век според събития, случили се през XIX и XX. Варварските изстъпления, за които говориш са последица от национализма. Преди XIX век и повсеместното разпространение на идеята, че нацията е нещо изключително, стоящо над всички останали, подобна дивотия просто няма основа — никоя държава не избива просто ей така, за идеята собственото си население — хора, които произвеждат и плащат данъци. За една донационалистическа държава няма значение дали си българин, грък, сърбин, турчин — ти можеш да бъдеш две основни неща: войник или производител, но при всички положения — част от общата маса имперско население. Да се наслагват представи от по-късно време върху по-ранни събития просто е изкривяване на действителността.

Роман който прочетох на един дъх .Голяма работа е !

Прочетох романа ,,Време разделно" преди 3 години. Бях на 19 години и когато казах на майка ми, че смятам да я прочета в началото тя не беше съгласна. Предупреди ме, че самата книга е тежка за четене, но в онзи период наблягах изключително на българска класика и бях убедена, че ще успея да я прочета. И тъй като българската история е моята слабост си мислех, че съм подготвена психически за подобен род книги. Но се оказа, че съм грешила. Книгата се оказа най — трудната историческа българска книга, която някога съм чела наравно със тетралогията за Македония от Димитър Талев. Когато я прочетох се чувствах емоционално и психически изцедена, Защото признавам няма как в романа да е нямало и доза художествена мисъл. Но също така е вярно, че доказателствата за достоверността на написаното в книгата са около нас всеки ден. Необходимо е само да се вслушаме в разказите на онези стари хора, на които ние младите не обръщаме внимание. Нужно е само да се заслушаме в трепета на гласовете им и сякаш необяснимата влажност в очите им. Бъдете сигурни, че това което ще чуете не е просто старческа фантазия, защото в тези спомени предавани по неписания човешки закон година след година от по — възрастното на по — младото поколение са съхранени всичките зверства, насилие и ужаса изживян от предците ни. Простата истина е, че народната памет оцеляла чрез преданията, легендите и историите, които в днешния модерен свят ни звучат някак си невъзможни са най — доброто мерило за истина и фантазия. Казвам това, не просто защото вярвам в думите си. Казвам го, защото израснах сред човеци, които времето нарече жива история. От разказите на баба ми по майчина линия чувах неща, които никога не ги срещнах в учебниците и разкази, от които настръхвах цялата. Баба ми е наследница на онези повече от милион българи от Гюмюрджинска Тракия и Беломорието, които оставят всичко спечелено и построено с труд полаган в продължение на поколения, просто защото са отказали да бъдат нещо, което не са и защото са знаели какво ги чака ако останат. Разказите на баба за онези времена — нейните собствени и спомените, предадени и от собствените и родители ме убедиха, че историите за нечовешките зверства извършвани години след това по тези земи, особената жестокост прилагана в Родопите и изобщо за зверските методи използвани за промяна на вярата са истина. Така, че нека не спорим за това колко процента от написаното е вярно и колко не а нека в крайна сметка да започнем да си даваме сметка на какви човеци сме наследници и че вместо да се захласваме по чуждите битки и каузи, нека си спомним, че единствената кауза, заради която в крайна сметка по тези земи векове наред буквално съществуваха реки от кръв и заради, която кауза загинаха повече 200000 български войници винаги е носила името България. Просто и ясно. Това бе тяхната България — техния дом, тяхната надежда, светлината, заради, която отиваха на бойното поле без страх, вяра, достатъчно могъща, че милиони наши сънародници останали извън формалните границите на Родината ни след Берлинският договор и по време на войните да зарежат устроения си живот и побрали каквото могат в каручките си да тръгнат по пътя на неизвестното, но знаейки, че от другата страна на моста са техните братя.