Силно и много тъжно.
Много силна книга,както и другите книги на Ремарк.Книга в която
автора е вложил частица от самия себе си.
Тъжна и много човешка история на фона на голяма любов и ужаса от предстоящата война… оставя следа в душата на читателя. Ремарк умее да пише за хората, а хората обичат да четат за себе си. Най — добрата му книга според мен.
Невероятна книга! Книга за живота, любовта и смъртта! Книга за реалността. Много силна книга на Ремарк!
Хубава е книгата.За жалост сега когато я прочетох си мисля,че не много неща са се променили от тогава.Сега пак очакваме война,тя по-точно се води и сега в момента.Не може да е такава каквато е била Втората Световна,може би заради това,че противниците разполагат с ядрено оръжие и все пак ако можехме щяхме да си прегризем гърлата.
Много хубава книга, прочетох я на един дъх. Много ме трогна
Страхотна ! Втора ми е подред от Ремарк и продължавам с другите му. Невероятни описания , много точни определения на нещата от живота .Най-интересни ми бяха разговорите м/у Равик и Жоан .
Първа среща с Ремарк (отлагана от години). Любов от пръв поглед. Чак си завиждам сама на себе си. Отдавна не ми се беше случвало да попадна на Автор и Книга и да се питам: „Защо, защо чета това едва сега, какво съм правила досега?“ Всичко е толкова красиво, истинско, правдоподобно по един убедителен, но в никакъв случай крещящ начин… Красотата на думите, съвършенството на фразата и на мисълта, емоционалният заряд… Усещам, че ще препрочитам тази книга десетки пъти.
Wallküre,
Видях ’мнението’ ви на началната страница и отваряйки, за да ви напиша кратка реплика, се изненадах сам от себе си: от това че не съм казал и дума за „Арката“ под арката.
Завиждам ви, че се докосвате до Ремарк за пръв път на по-зряла възраст. Арката, според мен, е безспорният му шедьовър. Чудесно е, че първата ви среща с този автор е именно тук, с Равик и Жоан.
Описал съм моята първа среща с няколко думи ето тук: http://chitanka.info/text/2143-zhivot-na-zaem
Само ще допълня че от тогава са минали към 30 години. Препрочитам любимите си книги периодично и те растат с мен, а героите са по-живи от всякога — мои добри познати и спътници в живота.
И един приятелски съвет: когато свършите една книга на Ремарк си давайте поне 5–6 месеца почивка преди да започнете следващата.
Оставете „Сенки в рая“ за накрая, за след години. Няма да съжалявате.
Аз вече преминах най-различни етапи в четенето ,но непрекъснато от време на време препрочитам Ремарк и Ъруин Шоу,просто ме събуждат ,правят ме жива.Затова смятам че никога не е късно да ги откриеш.
В книгите си Ремарк има три основни пункта. След третата книга ми се струваше, че препрочитам вече четено. Заслужава прочитането, но не е моят автор.
Стана ми някак по-спокойно, като прочетох, че и други хора са на моето мнение. Изключително потискащи са книгите на тоя човек. Прочетох преди около 20 години няколко и повече няма да пипна. Ако на някого са необходими такива тъжни, потискащи, отвратителни неща, да чете и да бъде здрав. А хората, на които животът и без това не е цветя и рози нямат нужда от … то да беше някакъв … Стивън Кинг поне е така да се каже ясен, че е измислица, не че на Ремарк не е. И все пак продпочитам извънземните на Кинг, ако трябва нещо потискащо да чета, отколкото действителните ужаси на Ремарк, които се помнят цял живот. Не, благодаря.
Виктор,
Страхотен похват със самоиронизиране, но това че пишеш „за простите, като мен“ не го изключва ;)
В защита на гореспоменатите „небесен“ и „мизентроп“ автори (връщам отговор на няколко коментара), бих искал да спомена най-важния детайл, който се изпуска.
Времето, в което пишат и двамата (20-30-те години на миналия век). Какво важно историческо събитие се е случило тогава? Първата световна война, тогава известна, като Голямата война. Не са знаели, че ще има „гадна тихоокенска война“ или поне Втора Голяма война. ????
Та това голямо историческо събитие случило се в такъв световен мащаб за пръв път в историята на човечеството подтиква авторите да използват темата и да опишат ужасите на войната, така че ако може тя никога да не се забравя, репективно повтаря. Тези отвратителни сцени, това хладкръвно описание на ужаса на войната имат за цел точно това, да набият в главата на всеки, че няма славна война и че всички сме равни пред бомбите.
Е така е то. На моето поколение наливаха в главите и през книги, през телевизия и кино, отвсякъде ужаса на Втората световна, а най-вече на германския фашизъм и как Червената армия на Русия и СССР е победила злото. Би трябвало да знаем, че войната е зло, но явно не става по тоя начин. Та затова и писах, че книгите на тоя човек са потискащи и натоварващи психиката, поне на такива като мен. Предпочитам да чета нещо, което не ме товари с отрицателни емоции, ако мога така да кажа, затова и писах, горе-долу друг човек, който види, да знае, че едно е Дон Кихот, няма ужас, няма такива работи, пък също не е каква да е книга… Може моето образование да не е било на ниво, може и други причини да има, но ми се струва, че понякога с изучаването на някои неща в училище се постига обратен ефект. Да речем Дон Кихот. Казва учителят някоя дума, дори прочитат учениците някой откъс и след това може би си мислят, че няма нужда да четат тая книга, щото са я изучавали в училище, така да се каже. И ако някой ме попита дали според мен това значи, че в училище не трябва да се изучават книги, ще се въздържа за категорично мнение, но ще си запазя едно такова убеждение, че ако един неприятен мен учител ми обяснява нещо за нещо хубаво и ценно, по-скоро би ме отблъснал от него. Затова и много-много не слушах учителите си, а си четях учебника. Може и аз да съм бил причината, тоест не както трябва, но като си припомням някои неща мисля, че по-скоро съм бил попаднал на наистина кофти учители. Прочее съм на 58 години сега.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.