Читателски коментари

АНОТАЦИЯ:

Берсеркерът е воин от скандинавската митология, който изпада по време на бой в неистово състояние, граничещо с лудостта. В тази книга берсеркерите са машини, конструирани преди много векове от някаква раса, която човечеството никога не е срещало, за да се сражават във война, за която хората не знаят нищо. Една след друга от глъбините на космоса изплуват машини-убийци, които са програмирани да унищожават живота, където и да го открият и под каквато и да е форма. В „Брат Берсеркер“ битката с механизираните чудовища се води на няколко темпорални нива — в Неолита, Средновековието и начеващия Ренесанс на една от човешките колонии. Машините-убийци са набелязали три възлови фигури, които се стремят да ликвидират, за да бъде изменен ходът на човешката история.

Един мъж на име Дерън Одегард, трябва да ги спре с цената на всичко.

АНОТАЦИЯ: Изминали са петстотин години, откакто обединените сили на човешката армада разбиват берсеркерската флота в галактическите покрайнини, наречени Камънаците. Спасявайки се от Унищожението, една машина-убиец пропътува огромно разстояние между звездите и достига до дивата планета Хънтърс. Там скоро възниква нов култ към смъртта, която е обявена за единствен и неотменен Бог. И светът на Хънтърс се превръща

в

ПЛАНЕТАТА НА БЕРСЕРКЕРА.

Има филм по тази книга,интересен е. Книгата е увлекателна,препорэчвам за четене

Много ми хареса. Наситена с емоции и житейски истини в комбинация с любовна история!

Резултати има във въображението ви. Медицинските прегледи не отчетоха подобрение.

Прекрасно!

Четох я доста отдавна ,за съвременния читател е скучна и трудна,с много объркване.Не знам за оригинала ,но преведеното има доста странно изразяване.Има нещо общо с типа романи „Граф Монте Кристо“. Но нека не забравяме кога е писана ,всяко време има свой отпечатък върху авторите и творбите.Занимателно четиво е ,но и аз прескачах някои прекалено подробни описания и заплетени сцени.

Хареса ми. Има логика в много от нещата които прочетох. Единствено останах леко обьркана, когато авторьт цитира наследството на стария Ротшилд, написано преди няколко века. Откьде е разбрал сьдьржанието когато това завещание е тайно.

Има резултати, но не се усещат защото свиквате. Като носих лещи за 2 дена свикнах с диоптера ама после ги оставих да си киснат в контейнерчетата. Сега се заех с тренировки и четене книгата е супер поучлива има много истина и стилът на писнане ме кара да изтръпвам от вдъхновение. Пожелавам Ви успех. Разбирасе хубавите неща стават бавно с търпение хъс и желание. А развалянето като нищо факт с всичко е така.

Мога да кажа, че друга такава книга е „Записките…“ на Захари Стоянов. Не я чета, като учебник, а като разказ. На места я четох доста бавно, защото си заслужава да проверяваш селата, спецификата на района, да предполагаш от къде е минал, да се потопиш в тази епоха, предхождаща епохата на тетрологията. Но там трябва и да се запознае читателя с историята на Стоянов след Освобождението и преди да ги напише, за да има по — добра представа. Друг автор, който ще проверя е Цончо Родев. Както и предложените от вас, за което искрено благодаря :)

Не обиждайте хубавата книга. Това е идеалистично четиво, история с главнодейстащи лица, чиито прототипи все по-рядко се срещат. Формализирате се за тези неточности — те не са толкова важни. Съществена е вярата в надеждата и справедливостта. Странно случайните появи на герои „където трябва“ намирам за дори чаровни… като провокация към читателя буквалист. Прозрете идеята на автора — триумф на Доброто на всяка цена! И надежда! (*)

На сто процента съм съгласна, не се чете от тъпотия, зарязах я чудейки се как може да е станала известна….

Браво на Вас , наскоро си спомних за тая поредица . С удоволствие ще я прочета пак . Чакам продължението . Доколкото си спомням в трета част главният герой беше Наполеон .

Много тежка книга,която оставя следи в душата на човек.

Книгата е невероятна на места има много описания но е интересна

За мен книгата е мъчение, почнах я преди две седмици, след поредица на Пол Дохърти за Египет, и всяка вечер решавам, че ще чета, както някой

тук спомена, дано да се промени нещо, но — не!!! Много трудно се чете книга с неточности в повествованието, а за речта, изказа да не говорим, не знам, не вярвам, че е от превода. За мен книгата е пълна с неточни описания на действията, с излишен драматизъм, със супер насищане на герои, които виждаш ли, от целия свят се намират точно там- в Петербург, в този един момент на нощта, и просто, наистина не е приятна за четене, грам…съжалявам, лично мнение!!! Даже мисля, че и на тези, на които харесва драмата в пълната и мощ, няма да се хареса книгата.

А това с ракията… вярно е, те пият „самогон“, това е производство на домашен алкохол, като нашата ракия! Проверен източник!!!

Много хубава книга, пълна е с важните неща от живота-любов, здраве, дом… Кара те да се замислиш.

Така ли? Какво общо има Толкин (ако приемем, че „толкинист“ произхожда от името му) с Аполинер?

И по-лошо: да не намекваш, че аз имам нещо общо с Толкин?

Чудесна книга.Върна ме в прекрасните младежки години когато все още всичко предстоеше.

В първи том са първа, втора и трета част, а във втори — четвърта, пета и шеста част. Кое не е ясно?