Моята борба от Адолф Хитлер
Хитлер не е загубил двубоя с недодялания грузинец, защото след крушението на нацизма немците заживяха по-добре и от грузинците, и от руснаците. Целта на Хитлер е била да служи на народа си, за разлика от тази на кавказкия садист, който е експериментирал гениални чужди хрумки, непригодни за степта. Затова фюрерът е по-успешен социален архитект от маргиналния азиатец.
А „стоманената елегантност“ е просто елементаризиран преразказ на сложни мисловни схеми, не особено достъпни за полуграмотни семинаристи.
Ако от Хитлер се очаква да демонстрира сталински профанизъм и безпросветност, естествено е очакващият да бъде разочарован и всичко да му изглежда объркано.
Затова разочарованият нека си чете мужижките интелектуализми на
Кобата и да не посяга към по-
цилилизованата социална книжнина.
Гарванът от Едгар Алън По
Превод от английски: Елин Пелин (1906 г.)
Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,
в стари томове заровен над проклетата наука,
и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,
чух внезапно, отчетливо — и внезапно се почука —
„Гост навярно“ — аз казах си, отведнъж услушан в звука,
казах, стреснат аз от звука.
Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.
От камина върху пода отблеск огнен си играйше…
Да се съмне чаках страстно! И безумно, а напрасно
търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка
по изгубена Ленора — безпощадната си мъка,
на мечтите мои звука.
Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;
в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;
и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.
И сърцето мое болно. Но… внезапно се почука.
„Гост навярно“ — си помислих, отведнъж услушан в звука,
„Гост — другар наминал тука!“
И опомнен се изправих и високо се обадих:
„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,
в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;
и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“
И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се —
Вред тъмница непрогледна…
И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня…
Мрак и хаос безконечен!… Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка —
И загина в мрака звука.
Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,
и вратата аз притворих… Но внезапно се почука…
Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,
вятър блъска недоволен — и се бие във капака.
Глупав е подобен страх — вятър блъска се в капака,
вятър си играе в мрака…“
Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.
Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,
шумно мина край стените в тая стая на бедите,
обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,
върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,
като мой приятел ближен…
Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели
той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:
„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,
във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.
Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“
Гарван гракна — Нивга вече!
Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме
тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен…
Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,
във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,
прати клетнику, оставен от надеждата далече.
Птица с думи — Нивга вече.
Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,
и повтаряше без милост своя проговор жестоки,
и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,
че стори ми се навеки той на него ме обрече…
„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече…“
От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:
"Дълго време той живял е у клетник безумен някой,
кого вечно са терзали зли несрети и печали,
който в песните си вечно — теглилото го обрече
един припев да повторя — теглилото го обрече,
един припев — Нивга вече.
И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се…
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.
Що? — аз мислех — той предрича, що вещае, що нарича
гарван черен, съдник страшен? — Участта ли ми предрече,
участта ли ми сирашка — в това слово той изрече
грозно слово — Нивга вече.
Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си…
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…
Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.
Тъй при нея аз облегнат — бе отдавна и… далече,
да стоя обичах дълго — бе отдавна и далече —
не ще бъде — Нивга вече!
И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,
сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,
на душа успокоенье вливаше това каденье,
и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,
пий, нещастнико, опий се — цяр найде за сявга вече!“
Гракна гарван — Нивга вече!
О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?
Бурята ил Сатаната са те пратили при мене —
о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,
ще ли още да страдая — докога ми Бог обрече?
Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“
О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!
Във небето те заклевам, в името на Страшний съд —
Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,
Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?
Ще намеря ли Ленора — там при ангелите вече?
Гарван гракна: Нивга вече!
И от шлема на Палада гледаше ме без пощада…
Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!
Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!
И прониза ме с очи, и остана да стои си
Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен…
Тая сянка оттогава на душа покой не дава,
Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече…
Не ще бяга — Нивга вече!…
A aз съм чел някакъв вариант, в който последните редове на куплетите завършват с „Гарван рече — Нивга вече !“
Време разделно от Антон Дончев
Ами може би има твърде много НЕ ПИШМАН ПАТРИОТИ в тази страна!! Затова България вечено сама себе си плюе, народа й все е от най-знаещите по всичко и все разнищва до последна брънка всичко българско, да му намери недостатъци. Така правим българите, нали? Не знам друг народ, който така стръвно да заплюва всичко родно сам и да се самооплюва.
Романът е прекрасен!
Достоверността може и да се оспори, но турското робство не може да се оспори, 500 години са си 500 години. Аз съм от Стара Загора, правите ни улици и липи са напоени с кръв. Няма записки за тукашното възстание, защото целият град е изклан до крак, не е останал жив човек да предаде ужасът. Станало е бързо и варварско. И след това пожар.
Въобще историята не е наука, историята я владее силният на деня. Всяка страна си измисля малко или много история. Гърците днешните, се пишат наследници на елините, а нямат нищо общо с тях.
Затова оставете на мира романа. Може и да има художествена окраса, но е написан прекрасно и не патриотите, вечно търсещи да опровергаят своята истина — съжалявам, че това ви пречи да оцените красотата, с която пише авторът.
Джудит от Джуд Деверо
Поредицата е страхотна
Чест и величие от Джули Гарууд
Невероятна е
Билкова отвара и рог от еднорог от Хедер Меспи
С удоволствие прочетох на един дъх книгите и с нетърпение чакам продължението. Много се радвам на факта, че автора е българка. Още утре отивам на „Славейков“ да си купя книгите!
Пленница от Джоана Линдзи
Много , много интересна и забавна книга !
Остров Тамбукту от Марко Марчевски
баз бая си е хубава книгата
Пламъкът и цветето от Катлийн Удиуиз
Шедьовър
Катрин от Карол Франц
зле много зле
Робър от Волф Дуриан
С изключително удоволствие се върнах към една от любимите книги от моето детство!РОБЪР ще остане завинаги един от непрежалимите ми другари за цял живот!
Планетата на маймуните от Пиер Бул
Невероятна! От началото до края те грабва. Невероятен начин по който разказва.
Юмрукът на Бога от Фредерик Форсайт
Книгата е много хубава и увлекателна. Интересното в нея е, че сюжетът е направен така, че в него са вплетени всички информации и новини, които сме гледали по световните телевизионни новинарски емисии по време на войната.
Книгата е добра за всички,които обичат историческите и криминални четива.
Верният път от Нора Робъртс
Не бих казала, че си заслужава.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
Книгата трябва да се прочете! Тежка е, а края за мен е тъжен и песимистичен.
Изкуството на войната от Сун Дзъ
За тези, които смятат, че се казват неща от общ характер, които „всеки ги знае“, в психологията има един феномен, наречен „the i-knew-it-all-along effect“, гугълнете го ;)
Не гледайте на трактата повърхностно, просто като на набор общи приказки за войната, опитайте се да го анализирате малко. Описва перфектно например конкурентните взаимоотношения в икономиката и може успешно да се използва като поведенчески модел в бизнеса……
Пътешествието на Алиса от Кир Буличов
За мен, някой спомене ли приказната героиня Алиса, веднага се сещам за Алиса Селезньова и всевъзможната животинска паплач покрай нея — индикатора, говорана, поповите лъжички… И разбира се, музикалното храстче, ходещо да търси компот. Общо взето, книгата е от типа „прочетена в правилното време, запомнена завинаги“.
Любима книга.Толкова пъти съм я чела,но никога не ми омръзва.Цялата тази романтика преплетена с криминален елемент на фона на много екзотика.Заслужава си всяка една отделена минута.
Читателски коментари