На всички, които им харесват съвременни сюжети, свързани с глобалната война срещу тероризма ще им бъде интересно да прочетат не само „Авганеца“, но и предишната книга на Форсайт — „Отмъстителя“.
Една проста истина, която „големите играчи“ бяха забравили преди 11-ти Септември:
„Тази работа се върши с хора!“
Технологичните достижения и възможности са полезни, но без хората нищо не става.
Това бе книга магия.Това бе нещо истинско.
За първи пат се натъквам на роман на Ф.Форсайт и да ви кажа много ми хареса.
Не ми отне много време да я прочета, само няколко часа.Но тези часа бяха едни от най-добре прекараните.
Смятам да се запозная с всички негови творби.
Когато четеш книгите на Форсайт си казваш „Това наистина може да се случи“…
Много убедителен и логичен сюжет,история,разказана майсторски и увлекателно.
Една нерадостна и тревожна картина на света,в който живеем ,трилър ,който не само забавлява и развлича,а предизвиква размисъл.Не е пресилено да се каже,че творбата на Фредерик Форсайт е класика в жанра.
Роман който прочетох на един дъх .Голяма работа е !
За пръв път чета нещо от Форсайт!… но не и за последен! ;)
Това мисля , подсказва какво е мнението ми за книгата.
БРАВО, БРАВО, БРАВО!!!
Написано от писател изграждащ убедителна картина. Истината? Никога няма да я узнаем.
Не ми хареса и само от уважение няма да я нарека пълна тъпотия както бях решила.
За пръв път чета автора и сигурно това му е стилът, към който аз не успявам да се нагодя и ми е неприятен.
Разказваческо четиво все едно са събрани и подредени хронологически изрезки от вестник. Ами, не, благодаря.
И краят един такъв никакъв…
Късното творчество на Форсайт е до голяма степен схематично и калейдоскопично (нещо подобно има и у късния Азимов да речем, дали проблемът се дължи на ползването на мулета си е мое чисто спекулативно предположение — това е в случаите, когато авторът е толкова известен, че само името му е достатъчно, за да продаде книга, която фактически е написана за жълти стотинки от мулето, а човекът чието име стои на корицата прибира печалбите). На мен също по-новите му работи не ми харесват, но старите (до Измамникът примерно) определено си заслужават — Кучетата на войната, Денят на чакала, Досието Одеса. От новите ми харесва най-вече сборникът Ветеранът.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.