Стивън Бруст
Атира (20)

Епилог

Менестрелът гледаше източняка с еднаква доза гняв и презрение. Това като че ли не го притесняваше — свикнал беше с такива неща. Но отбягваше да поглежда момичето, което седеше до огъня, стиснало ръката на брат си. Двата джерега клечаха доволно на раменете на източняка: вече нищо не можеше да ги развълнува — според змийските им умове кризата беше отминала. Довършваха късовете печена атира.

— Е? — попита Сейра.

— Радвам се, че успя да стигнеш тук.

— Твоите джереги са добри водачи — каза Сейра. — Веднага ми стана ясно какво искат.

— Така си и мислех. Благодаря ти, че дойде.

— Няма за какво — отвърна тя и повтори: — Е?

— Какво „е“? Ако ме питаш за здравето, дишането не боли толкова, колкото преди два дни.

— Не питам за твоето здраве, питам за неговото.

На Влад явно не му беше нужно да проследи погледа й, за да разбере за кого говори — Савн седеше, вторачен в огъня, откъснат и от разговора, и от всичко, което ставаше около него.

— Здравето му е отлично. Но както виждаш…

— Да. Както виждам.

— Предполагам, че ме търсят за отвличане на деца.

— Да, наред с всичко останало. Селският Вития се е обърнал към Империята и дрънка как щял да събере цялата околност, за да те търсят под дърво и камък. А родителите им страдат ужасно, чудят се къде са, въобразяват си, че си ги убил или че си ги използвал за някакъв източняшки ритуал, или нещо такова. Не знам дали да не повикам…

— Кого да повикаш? Джерег? Вече опитаха.

— Да, знам. Намерили са трупа му до този на Негова милост. И са намерили и селския знахар там.

— Кого? Знахаря? Умрял ли е?

— Оживял е, на косъм. Ти ли му го направи?

— Какво да съм направил?

Тя потърси погледа му — опитваше се да разбере дали я лъже. После сви рамене.

— Бил е изтезаван.

— О, не. Сигурно са били Лораан и убиецът. Логично е. Вероятно така са ме намерили.

— Е, той ще живее. Казва, че Савн го е изцерил. Детето ще стане добър знахар, ако изобщо се оправи.

— Да. Ако.

Полий го изгледа с омраза и Сейра си помисли, че през двата дни след смъртта на барон Мала чука двамата с момичето едва ли са си говорили за времето.

— Значи Лораан и джерегът те намериха — каза тя. — Как ги надви?

— Не аз. Той ги надви.

Очите на Сейра се обърнаха към момчето текла и се ококориха.

— Той?

— Да. Той премахна магията на Лораан, той отвлече вниманието на убиеца и накрая сам уби Лораан.

— Не ти вярвам.

— Все ми е едно.

Сейра захапа устна.

— Все пак какво точно го сполетя?

— Не знам със сигурност. Предположенито ми е, че шокът от това, че само държи, да не говорим, че използва моргантска кама, е бил прекалено силен и мисля, че си удари главата и беше зашеметен преди това, а на всичко отгоре уби собствения си господар. Събуди се, след като ни телепортирах, зяпна ръката си, захапа я, изпищя и оттогава не е казал нито дума.

— О!

— Иначе прави каквото му се каже, храни се и ходи по нужда сам.

— И това е всичко?

— Да.

— Какво ще правиш?

— Ще се махна. Ще е срамота да оставя селяните да ме убият, след като се спасих от Лораан и джерега.

— И искаш да се погрижа момчето и сестра му да се върнат в дома си?

— Не, само сестра му.

— Какво искаш да кажеш?

— Помисли малко. Момчето го виждаха с мен, приятелите му се опитаха да го набият и всички ще се сетят, че той най-малкото е помогнал в убийството на Негова милост, когото всички много си харесваха, копелето му с копеле. Що за живот го чака това хлапе, ако остане тук?

— Какво ми говориш?

— Говоря за това, че той спаси живота ми, няколко пъти, и единствената му награда бе да изпита такъв шок, че да полудее.

— Какво можеш да направиш за това?

— Мога да се опитам да го излекувам и междувременно да го опазя.

— Значи ще се скитащ, ще бягаш непрекъснато от джерегите и ще водиш със себе си и едно дете?

— Да. Поне докато не се излекува. След това не мисля, че вече ще е дете — и ще може сам да направи избора си.

— Защо мислиш, че няма да те намрази?

— Вероятно ще ме намрази.

— Защо мислиш, че можеш да го излекуваш?

Влад сви рамене.

— Имам някои идеи. Ще ги изпробвам. А и познавам някои хора в случай, че се отчая.

— И ще го отведеш далече от семейството му и…

— Да. Докато се излекува. След това зависи от него.

Сейра го изгледа продължително, после избухна:

— Ти си луд!

— Не, просто имам дълг. И смятам да го изплатя.

— Аз…

— Ти можеш да върнеш момичето при семейството му и да обясниш какво правя.

— Те изобщо няма да ти го позволят. Ще те хванат и ще те убият.

— Как? Избягвам джерег вече повече от две години. Със сигурност ще мога да избегна и няколко селяци, докато излекувам момчето.

Сейра се обърна и погледна Савн, който все така се взираше в пламъците на огъня, и Полий, която гледаше брат си с насълзени очи.

— Полий, ти какво мислиш за всичко това?

— Не знам — отвърна тя с тънък гласец. — Но той го направи това на Савн, така че трябва да го излекува и после да го върне.

— И аз смятам така — каза Влад.

— Не разбираш ли — каза умислено Сейра, — че пътуването с момчето ще те направи десет пъти — сто пъти по-лесна мишена за дома Джерег?

— Разбирам.

— Действай бързо тогава — каза Сейра.

— Така смятам — отвърна Влад.

— Имаш ли поне провизии за пътуването?

— Имам злато, мога да се телепортирам и мога да крада.

Сейра поклати глава.

Влад стана и протегна ръка.

— Савн, хайде.

Момчето послушно стана и Сейра се взря в очите му. Бяха празни.

— Наистина ли можеш да излекуваш ума му? — попита тя.

— По един или друг начин, ще го направя — отвърна Влад.

Полий стана и прегърна брат си, но той като че ли не го забеляза. Тя отстъпи, хвърли неописуем поглед на Влад, отиде до Сейра и кимна.

— Не знам какво да ти кажа, източняко — каза Сейра.

— Би могла да ми пожелаеш късмет.

— Да. Желая ти късмет.

Той хвана момчето за ръка и го поведе навътре в гората, бавно и с усилие, сякаш раните още го мъчеха. Сейра прегърна момичето и то не се възпротиви, и двете гледаха след източняка, човека и двата джерега, докато те не се скриха от поглед.

— Желая ти късмет — тихо повтори Сейра след тях.

После се обърна към момичето и го хвана за ръката.

— Хайде. Да се връщаме у дома. Вашият Празник на жътвата започва, а боговете само знаят какви зверове живеят тук.

Момичето не каза нищо. Само стисна силно ръката на Сейра.