Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (41)

Епилог

Маунт Хок, Корнуол

Март 1815

Норт влезе в дневната, държейки няколко сгънати листа в дясната си ръка и със странно изражение на лицето.

Каролайн вдигна поглед от бродерията си и каза:

— Виж това, Норт. Дори Мери Патриша го одобри. Успях да избродирам славей тук, в ъгълчето на носната ти кърпичка.

Взе фината ленена материя и я заразглежда по-отблизо.

— Да, наистина, би могло да мине за птица. Е, мъжете от рода Найтингейл мразят мисълта, че името им е също така и име на птица, но какво да се прави? В такъв случай е по-добре да парадираш с това, да се научиш да чуруликаш. Норт? Какво се е случило?

Изглеждаше разсеян. Седна до нея, сложи ръка на корема й и започна да я гали. Беше й казвал, че това му помага да мисли, да решава проблемите си. Бебето любезно го ритна по дланта и Норт примигна.

— Здравей.

— Какво е това в ръцете ти?

— Писмо от Бостън.

Той си пое дълбоко въздух.

— Спомняш ли си нашето откритие, че прабаба ми е имала връзка с оня безделник на име Грифин? И че в един момент двамата изчезнали, а прадядо ми обявил, че тя е умряла и дори й направил погребение? А после разбрахме, че семейство Грифин напуснало Корнуол и заминало за Бостън през 80-те години на XVIII век.

Каролайн кимна, приближи главата си до неговата, целуна го н попита:

— Открил си я, нали?

— Да. Изглежда е избягала с Грифин в Бостън. Боже мой, оказва се, че имам страшно много роднини в Колониите. Една армия братовчеди. Разбрах също така, че прабаба ми и този Грифин са надживели прадядо ми. Когато роднините на Грифин му писали за смъртта на прадядо ми, двамата се оженили и узаконили всичките си деца.

— Била е щастлива.

— Оказва се, че Грифин, който е бил действително пройдоха, се е влюбил в прабаба ми и й бил верен до края на живота си. Би ли искала да посетиш Бостън? Проклетата война приключи миналата есен.

Бебето отново ритна дланта на Норт. Той се наведе и, усмихнат, притисна буза в корема й.

— Иска да отиде и да се запознае с всичките си братовчеди — рече младият мъж.

Каролайн се засмя, хвана мъжа си за ухото и издърпа нагоре главата му, за да го целуне.

— Идеята ти е прекрасна. Те поне не се наричат Найтингейл, затова няма да ми се налага да бродирам още много глупави птички по носните кърпички. Така, а сега аз също имам да ти кажа нещо, Норт.

Той вдигна въпросително едната си вежда.

— Кум ще се жени за мисис Мейхю.

Лорд Чилтън се задави и изтърва писмото на земята, а после, отметна глава и започна гръмогласно да се смее.

— Мислех, че в семейството единствено ти разполагаш с магическата мощ — успя да каже най-после той. — Но се оказва, че мисис Мейхю е извършила най-необикновеното вълшебство на всички времена.