Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (36)

Тридесет и шеста глава

На следващата сутрин всички, в това число и Триджийгъл и Полгрейн, просто лентяйстваха. Норт пресече вестибюла и се отправи към библиотеката. Усмихна се при вида на Триджийгъл, който, отпуснат на един много стар стол с висока облегалка, масажираше левия си крак. В този момент някой потропа на външната врата и старият слуга погледна към нея с омраза. Младият мъж се засмя, махна с ръка и каза:

— Стой си, Триджийгъл, аз ще отворя и ще видя кой е дошъл. Може да е Принцът регент, дошъл да види дали няма някакви остатъци от прекрасната коледна вечеря на Полгрейн.

И той отиде да отвори огромната врата.

На стъпалото пред него стоеше висока жена, толкова светлокоса, колкото той беше тъмнокос. Тя стоеше безмълвно и го гледаше така, като че не можеше да повярва на очите си, че мъжът пред нея е от плът и кръв. Най после непознатата промълви:

— Фредерик?

Лорд Чилтън поклати глава в недоумение и се намръщи, но, колкото и странно да беше, не можеше да от дели поглед от лицето срещу себе си. После каза бавно:

— Казвам се Норт.

— Аз те нарекох Фредерик, кръстих те на Фредерик Велики от Прусия. Възхищавах му се, както му се възхищаваше и баща ти. Навярно той е сменил името ти, след като те върна тук, в тази къща. Не, по-вероятно е дядо ти да е сторил това.

Норт усети, че сърцето му се разтупа лудо. Жената, която стоеше на студения утринен въздух навън, имаше по лицето си бръчки, но очите й бяха изпълнени с невероятна нежност. Забеляза шеговитата гънка на устните й и челюстта, издаваща силната й воля.

— Знам, че това ще бъде истински шок за теб — продължи непознатата, — но аз съм Сесилия Найтингейл, твоята майка.

Младият мъж рече:

— Тук няма твой портрет.

— Дядо ти не позволи да ме нарисуват — отвърна тя, все така без да се помръдне. Зимният вятър клатеше зеленото перо на шапката й.

Норт чу нещо като хлъцване зад гърба си.

— Мадам! Вие тук?!

— Здравей, Триджийгъл. Продължаваш да бъдеш все така красив и в старостта си. Предполагам, че ще бъде така дори когато умреш.

В този момент се появи и Каролайн, наклонила любопитно глава на една страна.

— Норт?

— Това съпругата ти ли е, Фредерик?

— Това е жена ми, Каролайн. Чакаме бебе.

Сесилия Найтингейл се усмихна.

— Прекрасна сте, мила. Моите поздравления.

— Благодаря ви, мадам.

Каролайн погледна въпросително към Норт. Той каза простичко, посочвайки с жест към новодошлата:

— Това е майка ми. Сесилия Найтингейл.

— Божичко! Норт мислеше, че сте мъртва. Боже мой. Това е най-хубавият коледен подарък, за който можеше да мечтае съпругът ми. Влезте, мадам. Заповядайте, влезте.

И тя дръпна за ръкава мъжа си да отстъпи крачка назад. Едва тогава забеляза жената, която стоеше зад майка му. Беше млада, вероятно връстница на Каролайн. Норт се загледа в нея.

— Да, Фредерик, това е сестра ти Мари.

Каролайн започна да мести поглед от единия към другия. Двамата като че бяха близнаци. После се чу да изломотва:

— Вие не сте изневерявали на бащата на Норт! Знаех аз…

— Не, не съм — отвърна Сесилия. — Никога не съм му изневерявала.

— Но как стана така, че дойде точно сега? — попита Норт, опитвайки се да асимилира всичко, което ставаше, опитвайки се да убеди сам себе си, че не сънува.

— Аз я доведох, милорд.

Кум пристъпи напред, изпъчил гърди едновременно с неустрашим, предизвикателен и уплашен вид.

— Кум!

Каролайн се хвърли към него и го прегърна здраво.

— Сигурна бях, че не може да си убил онези жени. Всички се уверихме в това, когато се опитаха да ме убият след твоето заминаване, и когато в стаята ми се появи бележка… Знаеш ли, Кум, в нея някой ме наричаше мръсница и заплашваше да ме очисти. А знаеш ли, че някои разправяха, че се криеш наоколо и че именно ти вършиш всички тези лошотии, и… — тя съвсем се задъха от вълнение.

— Милорд — рече Кум. — Доколкото разбирам, тук не е било особено спокойно след моето заминаване.

— Така е, Кум. Какво ще кажеш, като разбереш, че някой беше оставил окървавен нож в стаята ти в хана на мисис Фрийли?

Триджийгъл се намеси припряно:

— Никой от нас не вярваше на тези приказки, мистър Кум. Въпреки това на всички много ни олекна, когато Нейно височество беше хвърлена от коня си, защото един Бог знае кой е бил опънал стоманената тел между едно дърво и стария каменен зид. После пък се появи отвратителната бележка в стаята й и ние разбрахме, че това не може да сте бил вие. Освен, естествено, ако не сте се криел някъде, тъй като на всички им беше ясно, че можете да се промъкнете в Маунт Хок без особени затруднения.

— Всичко това е много хубаво — прекъсна го Каролайн и се обърна към мъжа си, — но, Норт, майка ти и сестра ти са тук.

Лорд Чилтън бавно се извърна към жената, която не бе произнесла дума, откакто бе влязла в къщата. Сега обаче тя заговори:

— Колко исках да принадлежа на този дом, но дядо ти не го допусна. Бях тук само три дни и всеки час, във всеки един от тези три дни, слушах как твоят баща се караше с дядо ти. После баща ти ме отведе оттук.

— Но аз писах на адвоката на баща ми в Лондон, за да го питам къде съм прекарал първите пет години от живота си. Той отговори, че сме живели в къщата в Брайтън. Писа ми също, че баща ми го уведомил, че си умряла и затова ме отвел в Маунт Хок.

— Както виждаш, жива съм, Норт. Живея в Съри от двайсет години. Всъщност баща ти ми изплащаше нещо като годишна издръжка. Тъй като тя не пристигна тази година, предположих, че е починал.

Норт не можеше да отдели очи от нея и от сестра си, която стоеше безмълвно зад майка си.

— Не разбирам.

Каролайн се обади припряно:

— Защо не влезем в гостната? Триджийгъл, моля те, кажи на Полгрейн да приготви чай и сладки. Сигурно са останали сума ти лакомства от вчера.

После се обърна към свекърва си.

— Елате, ако обичате, с мен. Днес е доста студено Ще можете да се стоплите край огъня.

В стаята цареше неловко мълчание, докато всеки взе своята чаша чай.

— Майка ми умря, когато бях на единайсет години — обади се Каролайн. — Страшно ми липсваше. И още е така. Норт мислеше, че сте умряла, когато е бил на пет години. На него също сте му липсвала страшно много.

Сесилия Найтингейл внимателно постави чашата си върху чинийката.

— Но с това е приключено, нали?

— С какво? — попита синът й.

— Със завещанието, според което всички мъже от рода Найтингейл са били предадени. Кум ми каза, че си избягал от Маунт Хок, когато си станал на шестнайсет години, защото не си можел повече да понасяш горестта и гнева на баща си. Каза, че не си се превърнал в това, в което са искали двамата с дядо ти.

— Това е вярно и слава Богу. Съзнанието на баща ми беше буквално отровено от дядо ми. Но това вече е без значение. Защо не си писала на баща ми, за да му съобщиш за Мари? Та тя е изцяло негово копие и си прилича с мен като две капки вода. Ако той я бе видял, нямаше да мисли повече, че си му изневерила.

— Той никога не е виждал дъщеря си — отвърна тихо Сесилия Найтингейл.

После взе ръката на Мари и я стисна.

— Не исках да се предам, защото, въпреки всичко, обичах баща ти. През първите години на брака ни той беше толкова разкъсван от противоречия, така несигурен… Искаше му се да вярва в любовта ми към него, в моята вярност, но баща му непрекъснато му втълпяваше, че ще му изневеря и ще го нараня ужасно. Дядо ти беше отровил твоя баща с приказките си — това е най-подходящата дума — не конкретно срещу мен, а срещу всяка жена, която би се омъжила за него. Молих баща ти да дойде и да види Мари. Той не го направи, но затова пък пристигна дядо ти. Тогава тя беше на пет години и беше пълно копие както на баща си, така и на теб. Той я погледна, после се обърна към мен и заяви: „Ти си не само мръсница, ами си и лъжкиня. Никога повече не пиши на сина ми. Той не иска да те види. Помоли мен да се погрижа за това вместо него.“ И тогава се прекъсна последната ми връзка с Маунт Хок. Докато не се появи Кум.

— Но тя е стопроцентова сестра на Норт! — възкликна Каролайн. — Защо е постъпил така?

Без да откъсва поглед от сина си, Сесилия отвърна:

— Предполагам, не е могъл да понесе мисълта, че това ще бъде краят на легендата за обречеността в изневяра. Тази измислица се бе превърнала в неразделна част от него самия и с времето тя бе станала най-важната част от живота му, единствената, която е разбирал и приемал. И освен това той сигурно не е могъл да понесе мисълта синът му да разбере, че не е бил прав. Известно време ми беше жал за него. Постепенно обаче започнах да го мразя, както намразих и баща ти, Фредерик. Съжалявам. Норт. Ще трябва да променя мисленето си. През последните двайсет години ти винаги си бил Фредерик за мен, винаги. Господи…

Тя закри лице с ръцете си и се разрида.

Мари изгледа брат си с ненавист и прегърна майка си. Сесилия вдигна глава.

— Извинете ме — подсмъркна тя. — Само дето…

Норт се изправи и се приближи до нея. За изненада на всички неговата сестра отблъсна ръката му. После застана пред майка си и го блъсна в гърдите. Имаше ожесточен и объркан вид и като че беше готова да го убие, за да защити майка си.

— Не, Мари — каза спокойно Сесилия Найтингейл и дръпна дъщеря си за ръката. — Не, скъпа. Норт не е виновен. Погледни ме. Точно така. Никога не съм те лъгала, знаеш, нали? Разбира се, че знаеш. Той не е виновен. Разбра ли ме?

Мари изглеждаше смутена и разтревожена. Внезапно се обърна и седна, постави ръце в скута си и заби поглед в тях.

— Какво й стана? — учуди се Норт.

— Когато се раждаше, не можаха да открият местния лекар. Акушерката, една стара, полусляпа жена, правеше каквото можеше, но нарани главата на Мари. Мари беше повредена. Тя не е съвсем с акъла си, Норт, но е изтъкана от нежност и, както вече се убеди, е готова винаги да ме защити. Всичко това наистина е много странно за нея, тя не може да се ориентира в ситуацията. Предполагам, че това е втората причина, поради която дядо ти не поиска да я признае за своя внучка. Мари беше дефектна, а ти — не. При теб всичко беше както трябва, а тя щеше да бъде само един ангажимент и притеснение за него. Освен това, ако баща ти я беше видял, щеше да разбере, че дядо ти го е лъгал. Тогава може би дядо ти щеше да го загуби. Не знам. Всичко това навярно вече е без значение. Може би баща ти щеше да я мрази заради малоумието й. И двамата са мъртви така че никога няма да разберем истината.

— Какво ужасно копеле! — възкликна потресен лорд Чилтън. — О, Господи, а сега пък аз я уплаших.

Той коленичи пред сестра си и много внимателно сложи ръката си върху нейната.

— Мари — каза той. — Ще ме погледнеш ли?

Тя бавно повдигна глава и той се загледа в собствените си черни очи, в своя нос, само че изваян по-деликатно, в своята брадичка, но която беше по-нежна и закръглена.

— Красива си. Ти си ми сестра и си красива.

Момичето наклони глава на една страна, като че се опитваше да вникне в смисъла на думите му. И внезапно се усмихна. Усмихна се с широка, сияеща усмивка, от която на Норт дъхът му секна. Сесилия каза тихо:

— Друг мъж не й казвал досега подобно нещо. Тя разбира какво означава тази дума, както виждаш. Всъщност тя знае доста неща. Много се гордея с нея.

Норт, все така коленичил пред сестра си и стиснал ръцете й в своите, погледна към майка си.

— Изминаха почти две години от смъртта на баща ми. Защо не дойде при мен по-рано? Защо?

— Не предполагах, че си по-различен от тях. Когато не получих парите, реших, че си станал като баща си. Бях убедена, че са започнали да те изпълват с омраза от мига, в който си пристигнал в Маунт Хок. Дядо ти умря малко преди да станеш на дванайсет години. Научих едва сега, от Кум, че си избягал и си отишъл в армията.

— Мразех както дядо си, така и баща си — отвърна кратко Норт. — Не можех да понасям злобата, огорчението и вечния гняв на татко. Все пак ме боли. Когато станах на деветнайсет години, той ми купи офицерски чии и чин мирови съдия. Станах капитан, после — майор. Продадох чина си през юли тази година. Нито веднъж не му писах, не му благодарих за това, което бе направил.

— Норт — обади се Каролайн, — нали се сещаш, че тук ще дойде човек, за да реставрира картините? Ще му пиша още днес и ще го помоля да ми препоръча най-добрия лондонски портретист, който веднага да нарисува портрета на майка ти. Отивам да свърша това още сега.

Тя скокна от стола си, но се спря рязко, защото съпругът й избухна в смях. Той се приближи до нея, обхвана раменете й и я придърпа към себе си. После целуна върха на носа й.

— Каролайн Найтингейл, успокой се и седни. Сега, след като мама и Мари са при нас, имаме време колкото си искаме.

— Норт, не може ли тя да бъде и моя майка?

— Просто ще я попитаме.

И двамата се обърнаха към Сесилия Найтингейл.

Лицето й беше състарено от грижите. Имаше бръчки около очите и устата, а светлокестенявите й коси бяха прошарени. В този момент тя се усмихна — усмивката й беше също толкова красива, колкото тази на дъщеря й. Изглеждаше отново млада и щастлива.

— Можеш ли, майко? Можеш ли да приемеш още една дъщеря? Трябва да те предупредя обаче, че често изпада в дяволски настроения. Но ме обича и ме кара да се смея.

— Не мога да си представя как някоя жена би могла да не те обича — рече Сесилия. — А като те слушам как се смееш, Норт, си спомням как се смееше някога и баща ти. Но това не трая дълго… Защо обаче се държа така глупаво? Още една дъщеря. Чудесно! А скоро ще стана и баба. Но първо трябва да те попитам, Фреде… Норт. Какви са намеренията ти?

— Искам да живеете в Маунт Хок, защото това е вашият дом. Искам двете с Мари отново да станете част от това семейство. Искам майка си.

* * *

Заобиколена от трите бебета. Мари седеше срещу камината, държеше Елинор, подхвърляше я много внимателно и леко във въздуха, гукаше й и се смееше на глас, когато бебето пищеше от удоволствие.

— Мари обожава бебетата — каза Сесилия — и е много внимателна с тях.

— Да, така е — отвърна Мери Патриша, която шиеше блузка за малкия Норт, и продължи: — Не мислех, че е възможно Негова светлост да бъде по-щастлив, отколкото, когато е с мис Каролайн. Но се оказа, че може. И това е сега, милейди, когато вие се върнахте при него. Той сияе от щастие. Веднъж мистър Триджийгъл ми каза, че не било предвидено Негова светлост да се смее и шегува, че той бил от рода Найтингейл и следователно трябвало да бъде мрачен и вечно потънал в размисъл.

Сесилия избухна в смях и плесна с ръце, което накара Мари да се извърне рязко.

— Не, не се тревожи, любов моя. Просто се смеех на това, което ми говореше Мери Патриша. А, ето те и теб. Каролайн. Изглеждаш много добре, скъпа. Как се чувстваш?

— Прекрасно, мадам. Оказа се, че нашите трима женомразци са знаели, че сте жива или поне са предполагали. Очевидно дядото на Норт им дал строга заповед никога да не му казват това. Мъжът ми е трябвало да порасне с мисълта, че сте мъртва.

— И че съм блудница, мръсница и един Господ знае още какво — допълни Сесилия, но горчивината в гласа й вече бе понамаляла.

— Точно така. Всъщност тримата са вярвали, че сте изневерили на бащата на Норт. Божичко, ако ви разкажа само как управляваха Маунт Хок…

Мери Патриша се изсмя, докато приглаждаше блузката на малкия Норт в скута си.

— Трябваше да видите физиономиите им, когато на другия ден след сватбата на мис Каролайн и Негово височество на прага на имението се появиха три бременни момичета.

— Промените, които си направила, са наистина удивителни, Каролайн — отсъди Сесилия. — Видях дори, че Триджийгъл говореше любезно с мисис Мейхю, а Хлое се смееше с Полгрейн. Започвам да мисля, че си извършила истинско чудо.

Норт влезе в гостната, целуна майка си по бузата, прегърна жена си и после коленичи на пода до сестра си.

— Толкова е сладка — обърна се към брат си Мари, без да отделя очи от Елинор. След това я целуна и потърка бузата си нейната — Толкова е нежна.

— Много е нежна, Мари. — После се обърна към съпругата си. — Ето за какво ти говоря. Каролайн. Я да видим сега… — той леко прокара пръст по бузката на Елинор. Не знам. Това не е същият вид мекота. И да не забравя да ти кажа, майко, тя наистина прави чудеса. Но само временни и не чак толкова значими…

— Предлагам да мериш думите си, Норт, или майка ти помисли, че си безпътен човек и мошеник.

Но тя се усмихваше, докато смъмряше мъжа си, защото свекърва й изглеждаше неземно блажена да бъде наричана отново „майко“ от сина, когото не бе вижда ла двайсет години.

— Почакай само, докато чуе как Маркъс говори с Херцогинята — рече Норт. — Това са граф Чейз, мамо и съпругата му. Ще се върнат тук на първи януари. Ще стоят у нас, докато открием кой се опитва да нарани Каролайн.

— Поне знаем, че не е Кум — обади се Каролайн. — Той просто не би могъл да се крие някъде наблизо и да върши всички тези гадости, като в същото време пътува с вас. Мисис Фрийли ми каза, че вече всички са убедени в неговата невинност. Всъщност хората са настръхнали от това, че някой се опитва да го изкара виновен. И всички са единодушни, че това е някой местен Именно този човек умишлено е оставил ножа в стаята му в странноприемницата на мисис Фрийли. Това трябва да е убиецът.

— Страшно е обидно, когато някой се опитва да те обвини несправедливо — обади се от вратата Кум, застанал там мълчаливо с поднос сандвичи в ръка.

— Само недей отново да благодариш на Господ — предупреди го Каролайн, — за това, че някой се е опитал да ме убие и така те е освободил от всякакви подозрения.

— Това неочаквано събитие обаче повдигна доста падналия ми дух, милейди. Мога да добавя, че след като прочетох писмото, оставено в спалнята ви, придобих впечатлението, че човекът, който го е писал, не е съвсем нормален.

— Съгласен съм с това — продължи Норт. — Никога не съм мислел, че този убиец е бил съвсем наред, но писмото издава една напълно небалансирана личност. Опитахме — обърна се към майка си той — да си спомним всички, които бяха идвали в Маунт Хок този ден, защото очевидно някой от тях беше поставил бележката върху тоалетката на Каролайн. Доста хора дойдоха и си отидоха през този ден. Малка част от тях елиминирахме веднага.

— Аз гласувам за викария — намеси се Мери Патриша. — Той е ужасен човек!

— Но няма акъл за това — каза Кум.

— Освен това тогава той не беше тук, колкото и да ми е тъжно — рече Каролайн и взе един сандвич с краставички от Кум.

— И слава Богу — отвърна Мери Патриша с отвращение. — Струва ми се обаче, че видях неговата слугиня да си говори с мистър Полгрейн в кухнята.

— Това е невъзможно — намеси се Норт.

— Викарият няма акъл — повтори Кум. — Все пак ще разпитам мистър Полгрейн за посещението на въпросната слугиня на Плъмбъри. Няма защо да се тревожите за това, милорд.

— Благодаря, Кум. А после ми предай какво ти е казал Полгрейн.

— Преди това обаче — обади се Каролайн, — обясни ни, Кум, защо си тръгна просто ей така, без да кажеш дума, за да доведеш майката на Норт?

— Нямах право да казвам каквото и да е — отвърна той, — защото не бях сигурен дали е жива. Не исках да карам лорд Чилтън да се надява, а после всичките му надежди да рухнат. Затова реших първо да проверя. Тя беше добре, слава Богу, а Мари — вече пораснала, беше точно копие на баща си. Дядото на Негово височество ни беше казал, че момиченцето било досущ като един приятел на бащата на Негово височество и че следователно неговата съпруга била поредната съпруга, носеща името Найтингейл, изневерила на мъжа си. Именно тогава той ни накара да се закълнем, че никога няма да кажем на Негово височество, че сте жива.

— Какво те накара да промениш мнението си. Кум? — попита Норт. Беше кръстосал крака и държеше Елинор в скута си.

— Бяхте толкова щастлив, милорд — отвърна старият слуга. — Колкото и да исках да вярвам, че тя рано или късно ще ви нарани, както са правили всички предишни съпруги на мъжете от рода Найтингейл, в крайна сметка започнах да мисля, че може би се лъжа. Не споделих намеренията си нито с мистър Полгрейн, нито с мистър Триджийгъл. Просто се отправих към Холиуел Котидж в Чидингфолд. Слава Богу, лейди Чилгън беше там и не затръшна вратата в лицето ми.

— Да си призная, изкуших се да го направя през първите няколко секунди, Кум. Бях толкова изненадана да те видя! А на теб, Норт, трябваше да ти пиша, защото бяхме много зле с парите. Давах на местните деца уроци по музика и поведение в обществото, но пак се справяхме трудно. Тогава се появи Кум. Просто застана на вратата с шапка в ръка и изглеждаше едновременно доволен от себе си и изплашен до смърт.

— Когато видях мис Мари — продължи Кум, — разбрах, че всичко е било лъжа, че всички ние сме постъпвали крайно неправилно през тези двайсет години. Помолих я да се върне с мен в Маунт Хок и да ни даде възможност да поправим стореното зло.

— Отново те наемам. Кум — обяви Норт, подаде на Мери Патриша дъщеричката й, изправи се и му протегна ръка. — Единственото, което трябва да обещаеш, е, че няма да люлееш вече маски на чудовища пред прозореца на Нейно височество.

Кум се изпъна толкова, колкото му позволяваха неговите метър и шейсет и два сантиметра.

— Трябва да призная, че това беше под достойнство то ми.

— Много под него — съгласи се Каролайн. — Все пак, предполагам, че донякъде ти е било забавно, стига да не те е било страх да не паднеш от покрива.

— Ами, предполагам, че съм бил малко нервен тогава. Всичко е по-различно сега, т.е. сега виждам нещата от по-различен ъгъл. И е мое право и задължение да открия ужасното създание, убило лелята на Нейно височество и другите две жени, и което има наглостта да стовари вината върху мен. Мисля да обединя усилията си с тези на мистър Полгрейн и мистър Триджийгъл. Тримата заедно, и с малко помощ от страна на мисис Мейхю, ще разрешим мистерията и скоро всички отново ще бъдем добре. Маунт Хок ще се изпълни със смях Може би от време на време дори и ние ще пускаме по някоя шега.

— Ако с Триджийгъл и Полгрейн решите, че с Нейно височество можем да ви бъдем полезни с нещо — каза Норт, — ще ви бъдем благодарни. Така, а сега ми подай от онези лимонови сладки.