Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (13)

Тринадесета глава

— Каролайн, това е Флаш Сейвъри, младежът, за когото ти казах, че спаси капитан Рафаел Карстеърс от неприятности в Сейнт Остъл.

— Здравейте, мис Каролайн — каза Флаш Сейвъри и подаде ръка.

Беше красив млад мъж, със златисти коси и приятно излъчване. Преди да се ръкува с него, тя огледа с любопитство ръката му.

— Десняк ли сте или левак, мистър Сейвъри, или и двете?

Той й се усмихна широко.

— И двете.

— Какъв шанс. Всеки джоб — с невероятна бързина. Обзалагам се, че съм права.

— Съвсем — отвърна развеселено той. — Това обаче беше така, преди Капитана да ме залови с пръсти в левия му джоб. Тогава едва не ми счупи китката, но сега вече съм почтен като онази бедна сардина, чиято глава плува в купата и която със сигурност е преобърнала стомаха ми. Винаги ли така посрещате гостите си, мис?

Младата жена вдигна рамене.

— Мога ли да попитам дали си изяла останалото от сардината, Каролайн? — намеси се Норт, загледан в главата на рибата.

— Салфетката явно се е плъзнала — рече Каролайн и бързо покри отново остатъците.

Беше подценила Полгрейн или Триджийгъл, или Кум, или, най-вероятно, и тримата женомразци. Триджийгъл очевидно сияеше, когато донесе супата и вдигна сребърния капак, за да и я покаже. Съдът беше съвсем близо до лицето й, но тя не си запуши устата и носа, поне не пред него.

— Защо са ви дали бульон от сардина? — попита Флаш. — Да не би да ви боли жлъчката?

— Нищо подобно. Някои от господата в тази къща обаче са на мнение, че кулинарните изтезания биха могли да ги спасят от нечие нежелано присъствие, по-точно — от женско присъствие, и още по-точно — от мен.

Докато говореше, тя се усмихваше на Норт, но той гледаше намръщено към купичката, сега, слава Богу, затворена.

— Норт, да не би Флаш да е дошъл да поговорим за случилото се с леля Елинор?

Това отвлече вниманието на лорд Чилтън от не особено приятните му мисли, поне за момента.

— Да — отвърна той. — Реших, че от отегчение вече сигурно си почнала да изучаваш ноктите на краката си. Разказах на Флаш всичко, което знам. Сега е твой ред.

Двамата с Флаш Сейвъри седнаха край леглото й. Усмивката на госта можеше да разтопи всяка девица. На Каролайн й се искаше да му се усмихне в отговор поне веднъж, но не можеше да го стори, защото беше гладна и защото мислеше за леля си и за това, че тогава не е била при нея, за да й помогне. Никой не е бил при нещастната жена, освен онзи, който я е мразел дотолкова, че да забие нож в гърба й…

— Аз не знам нищо, Флаш. Не бях тук и не съм виждала леля си Елинор почти от три години. Норт ме заведе до Сейнт Агнес Хед, мястото, където била намушкана и блъсната от скалата. Открихте ли какво е станало с коня й?

— Да — отвърна Норт. — Говорих с Робин в Скрилейди Хол. Конят й изобщо не е излизал от конюшнята през въпросния ден, така че тя очевидно не е срещнала убиеца си, яздейки.

Той се завъртя неспокойно в стола си.

— Когато открих леля ти, Каролайн, не си дадох сметка, че не е с костюм за езда. Просто не се сетих за това. Беше със синя рокля, но не помислих, че ако беше с коня си, нямаше да е облечена така. Проявих се като глупак без капка разсъдък.

— Много се съмнявам, че това, дали е яздила или не коня си, би променило нещо, Норт.

— В това има логика, милорд — кимна Флаш. — Няма защо да се биете по главата. Мис Каролайн е права. Това не променя нищо. Струва ми се, че съществуват няколко възможности. Дамата би могла да бъде във файтон или в кабриолет с някого, когото най-вероятно е познавала.

— Това изглежда напълно възможно — каза Норт. — Поговорих с мисис Трибо в деня, в който открих леля ти, Каролайн. Тя каза, че Елинор Пенроуз излизала да поязди почти всеки следобед. След като с теб обсъдихме въпроса за коня й, аз отново разговарях с нея, като й съобщих, че конят на леля ти не е извеждан от конюшнята. Тогава стигнахме до извода, че очевидно леля ти е отишла да се поразтъпче онзи следобед. Много обичала да се разхожда и пеш, твърдеше мисис Трибо. На въпроса ми дали онзи ден някой не е отишъл в Скрилейди Хол, за да се разходят заедно, тя отвърна, че не си спомня подобно нещо. Като се върнеш в Скрилейди Хол, трябва да поговориш отново с Трибо, за да поразмърда паметта си. Освен това, вече като господарка в дома си, ще спечелиш доверието и на останалите слуги, които дори не смеят да ме погледнат, а само пристъпват от крак на крак и повтарят, че не знаят нищо.

— Това е съвсем естествено — обади се Флаш. — Прислугата винаги трябва да внимава много, за да не загуби мястото си.

— Ще се постарая — каза Каролайн. — По всичко личи, че леля Елинор се е срещнала с някого извън Скрилейди Хол.

— Или че е излязла да се поразходи и е била похитена от непознат — допълни Норт. — Но най-вероятно — от някого, когото е познавала, комуто е вярвала.

— Възможностите са много — съгласи се Флаш. — Както вече ви казах, познавам доста не особено симпатични типове в Гунбел. Тревелъс и Маунт Хок. Ще започна да душа, естествено, без това да се набива на очи. Капитана казва, че когато ми отърва, мога да бъда много мълчалив и с много големи уши.

Той се надвеси над леглото, стиснал длани между коленете си.

— Мис Каролайн, мислите ли, че младият Бенет Пенроуз би могъл да убие леля ви?

Въпросът беше сериозен, дяволски сериозен.

— Затруднявате ме. Когато се запознах с него, той беше нацупен хлапак с остър език и без капка воля. Сега е почти на двайсет и осем години. Когато мистър Броугън прочете завещанието, разбрах, че Бенет е недоволен от съдържанието му. Обвини мистър Броугън в подправяне на документа, защото бил любовник на леля ми и съзаклятничел с нея. Връщам се на въпроса ви — започвам да мисля, че би могъл да стори подобно нещо.

— Това е добро начало, Флаш. Проучи къде е бил Бенет Пенроуз по време на убийството на Елинор. Ако се е намирал някъде наблизо, тогава той ще бъде начело в списъка на заподозрените.

— Ако е била убита заради пари — обади се Каролайн, тогава трябва да включите и мен.

— Щяхме — отвърна хладно Норт, — ако беше някъде наблизо. Но ти не си била. Вече говорихме по този въпрос, но тогава ти беше доста разстроена, доколкото си спомням.

Той се изправи.

— А сега отивам лично да поговоря с Полгрейн. Искам да бъда сигурен, че за в бъдеще ще сервира вечерята, която би могла да изплаши гостите ти, покрита със салфетка. Съжалявам за случилото се, но не съм изненадан.

Младата жена успя да се усмихне, въпреки болката, която отново бе започнала да се усилва.

— Няма нищо, Норт. Дори започвам да очаквам с нетърпение следващата идея на твоите хора. Възхищавам се от изобретателността им, а тя е наистина неизчерпаема. — И тя въздъхна. — Но все пак бих предпочела в нея да няма злоба.

— Виж ти — обади се Флаш. — Каква е тази дебела книга? Библията на семейство Найтингейл ли, милорд?

Норт се намръщи при вида на масивния том.

— Не. Какво е това, Каролайн?

— Вярванията на твоите предци, че крал Марк е живял и умрял тук, в Маунт Хок, а не във Фой. Току-що започнах да чета тази история. Първите записки са правени от петия барон Хок, Дойгър Джордж Найтингейл, който бил също така първият виконт Чилтън. Това трябва да е прадядо ти, живял в началото на миналия век, нали?

— Да, той е бил първият виконт Чилтън.

Норт вдигна дебелата книга и започна да я разлиства.

— Нямах представа, че прадядо ми е бил такъв почитател на митовете. Написал е почти половината. Това е нещо като дневник. Слушайте това: „Недалеч от изоставената Хуийл^[1] Уефъл, младият ми кравар Барни открил златно бижу, обвито в избеляло и измачкано парче тъкан. Донесе намереното, държейки го грижливо в ръцете си като баща момченцето си. Това беше златна гривна, много, много стара, на която беше гравирано REX^[2]. Принадлежала е на крал Марк, в това съм абсолютно сигурен. Ще я запазя на сигурно място во веки веков и когато намеря гроба му тук, в земята на рода Найтингейл, ще я сложа до останките на този благословен крал.“

Норт вдигна поглед.

— Много интригуващо. Къде ли, по дяволите, е тази златна гривна, която прадядо ми е възнамерявал да пази во веки веков? Никога не съм я виждал, нито пък съм чувал да се говори за нея.

— Значи, „младия кравар Барни“! — възкликна Флаш. — А сравнението на прадядо ви за бащата, носещ синчето си? Това звучи доста странно, милорд. Въпреки това ми се иска да видя тази златна гривна. Чудя се за колко ли бих могъл да я продам в Лондон?

Каролайн се разсмя.

— За солидна сумичка, предполагам. А сега пък в имението има нов домашен прислужник, наречен Тими. Това е дом само за мъже и очевидно е бил такъв в продължение на стотици години. Вие сте застрахован, Флаш, няма опасност да бъдете отровен или да ви изкарат акъла през някоя тъмна нощ. Вие просто сте от добрия, от правилния пол.

Тя се обърна към Норт, който гледаше намръщено огромната книга, в която прадядо му беше изписал ужасяващо голям брой страници. После каза:

— Ако това те интересува, ще ти докладвам.

— Сега си спомням — произнесе бавно Норт, без да откъсва очи от дебелия том. — Баща ми споменаваше за това, когато бях малко момче. За да ме приспи, ми разказваше истории за крал Марк, за това как, ако мъжете не могат да вярват на любимите си племенници, на най-добрите си приятели и на братята си, тогава цивилизацията ще загине.

После разлисти книгата докрай.

— Изглежда баща ми е написал само десетина страници. Кажи ми, ако там пише нещо разтърсващо, Каролайн.

Тя кимна.

— Предпочитам тук да е погребан крал Артур — рече Флаш, който надничаше през рамото на Норт в дебелия том. — Той е бил определено по-жизнерадостна личност, по-известна, пък и е бил в обкръжението на стария Мерлин и рицарите от Кръглата маса. Помислете си само — Свещеният Граал да е заровен в земите на рода Найтингейл!

— Прав сте — отвърна младата жена. — Крал Артур е много по-романтичен. А за бедния крал Марк знаят доста малко хора. Защо гледаш така скептично, Норт? Достатъчно си млад, за да можеш да промениш мнението си. Може би като започнеш да даваш фира, ти също ще започнеш да пишеш за бедния Марк, който бил погребан на шест метра дълбочина под ябълковите дървета на източния склон.

Каролайн беше успяла да прегледа набързо доста от дневника, беше се запознала с философските му криволици, с нарисуваните тук-там карти и доказателства за присъствието на крал Марк по тези земи. Беше й направило, впечатление, че нито една представителка на нежния пол не беше оставила дори дума за Артур или когото и да било другиго. Разбира се, рядко се случваше някой да реши, че една жена също би могла да има свое собствено мнение по даден въпрос. В случая обаче със семейство Найтингейл женомразството явно бе придобило много по-големи размери, поне ако се съдеше по отвращението, което изпитваха към нея Кум, Триджийгъл и Полгрейн. Никъде в Маунт Хок нямаше и женски портрети. Защо? Какво, по дяволите, бе станало? Това сигурно бе свързано с някакво предателство. Може би на прабабата на Норт? Божичко, ако това бе така, тогава мъжете от семейство Найтингейл наистина имаха изключително дълга и злобна памет.

Каролайн вдигна поглед и видя, че Флаш я наблюдава внимателно.

— Да не би върху брадичката ми все още да се вижда сянката на някоя рибешка глава?

— О, не, мис Каролайн. Всъщност си мислех, че на съпругата на Капитана, лейди Виктория, би й било приятно да се запознае с вас. Тя непрекъснато предизвиква Капитана, ъ-ъ, сър Рафаел, да изпада в пристъпи на ярост и това изключително я забавлява.

— Аз също бих искала да се запозная с нея — отвърна без особен ентусиазъм Каролайн, имаща на главата си повече проблеми от пастор, чиято църква е препълнена с новопокръстени.

— Каролайн — каза Норт, — Флаш ще се заеме с работата си, а аз ще се погрижа стомахът ти да не се разпадне на прах. Няма да се бавя.

* * *

Вечерята й не беше донесена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито от Полгрейн. С това се бе заел лично Норт, който очевидно бе присъствал и по време на приготовлението й. Печеното свинско беше достатъчно поне за десетина сътрапезници. Освен него имаше и няколко блюда, покрити с излъскани като огледала сребърни капаци.

Норт се настани до леглото й, изчака я да сложи в устата си няколко хапки от крехкото месо, и каза:

— Рафаел Карстеър е бил капитан на кораб и по точно — шпионин за нашето военно министерство. Причинил е невъобразимо количество злини на Наполеон по море. Когато се завърна у дома, след като се разбра какъв е бил в действителност и с какво се е занимавал, го помолиха да унищожи един възобновен клуб на крайни атеисти. Чувала си за този род клубове, нали? Млади хора, отдаващи се до насита на грях и разврат. Той се справи и с тази задача, и тогава му бе дадено кавалерско звание. Има брат близнак, барон Драгоу, и по този повод се разказва някаква история за една дълга зимна нощ. Колкото до Рафаел, Флаш все още го нарича Капитана. Помага ми в управлението на калаените ми мини в Маунт Хок. Те отчаяно се нуждаят от солидна реконструкция. Наводняват се Бог знае откъде. Нямам представа нито какво трябва да купя и направя, за да спра наводняването, нито пък откъде идва тази вода. Всичко това е много странно. Хуийл Дейвид е близо до една от твоите мини, Хуийл Кити, в която всичко е наред като при файтон с нови колела.

— Говорила съм с моя управител само веднъж, но той ми се стори доста компетентен. Казва се мистър Пийтрий. Защо не се видиш с него, за да разбереш какво мисли той за това?

Младият мъж кимна, а Каролайн забоде на вилицата си поредното парче от вкусните варени и подправени с масло картофи. Всъщност не беше чак толкова сигурна за собствените си мини. Мистър Пийтрий й беше казал, че всичко е тип топ, но тя беше жена и той може би мислеше, че не е способна да разбере, каквито й затруднения да възникваха с мините. Тя се намръщи, решила да поговори отново с управителя.

Каролайн? Да не те заболя главата?

— Не, просто си припомних, че съм жена.

— Това определено не е чак толкова трудно за запомняне.

Тя се разсмя кокетно.

— Ще бъдеш изненадан. Наистина. Питах се обаче дали в действителност около мините ми няма някакви проблеми, които мистър Пийтрий е решил да ми спести.

— Ако има поне малко мозък в главата, не ще де е постъпил така глупаво.

— Благодаря ти — отвърна тя и протегна към него ръка, но като видя, че той се намръщи, я дръпна назад.

Лорд Чилтън стоеше все така навъсен, вече загледан в ботушите си.

— Рафаел Карстеърс изглежда обича съпругата си. Чух ги да се смеят, преди да вляза при тях. После го видях да я целува.

Младата жена преглътна хапката си и наклони глава на една страна.

— Какво чудно има в това? Защо да не обича съпругата си?

Норт само вдигна рамене, като че сам изненадан от думите си.

— Нищо. Тя е една жена, при това хубава, но нищо повече.

— Е, добре, Норт, Капитана мисли, че е нещо повече от другите.

Тя натрупа грах върху картофите и започна да ги мачка.

— Мислил ли си някога за някоя жена, че е нещо повече от нормалното, от обикновеното, Норт? — попита тя.

— Не.

— Все още си твърде млад, при това си мъж. На мъжете им е нужно доста повече време, за да узреят и станат способни да се привържат истински към една дама.

— Може и да си права, но се съмнявам. Това ли, мислиш, е направил Рафаел Карстеърс? Привързал се е?

— Така изглежда, поне ако вярвам на думите на Флаш Сейвъри. От тях излиза, че двамата са много влюбени един в друг.

Норт изсумтя:

— Може би просто не са женени чак от толкова отдавна.

— Ти си и циник, Норт. Това не ти подхожда.

Лорд Чилтън повдигна нехайно рамене.

— Твоите бременни момичета пристигат в Скрилейди Хол утре.

— Страхливец — измърмори под носа си Каролайн, но очевидно не достатъчно тихо.

Така или иначе, той не каза нищо.

— О, Боже! — възкликна тя, като се задави с хапката фазаново месо в устата си. — Моите бременни момичета? Боже Господи…

Отпи от чашата с вода, пое си въздух и изхриптя:

— Непременно трябва да бъда там, за да ги посрещна, Норт. Чувствам се чудесно. Още една нощ в това прекрасно легло, и ще бъда здрава като Люси, мопса на мисис Тейлстроп. Едно отвратително, но изключително здраво животно.

Утре сутринта ще повикам доктор Трийт, за да те прегледа.

— Не е необходимо, наистина се чувствам чудесно.

И тя се усмихна дяволито.

— Освен това хората ти ще бъдат толкова щастливи да видят гърба ми, че може да затанцуват валс във вестибюла. Не бих искала да пропусна подобна гледка.

— Възможно е. Много добре тогава. Утре сутринта ще те придружа до дома ти.

— Норт?

Той се обърна, вдигнал едната си вежда. Лъскавата му черна коса се извиваше около челото и бузите му. Стори и се опасен, мрачен и… изключително обаятелен. Типичен готически герой.

Изглеждаше превъзходно.

— Може би желаеш да ме целунеш за лека нощ?