Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (11)

Единадесета глава

— Тя съ събуждъ, началство.

— Слава Богу, олекна ми. Не знаех колко да сложа от онова нещо. Проклетият аптекар беше толкова пиян, че дори не разбра какво точно купих. Можех да я убия, но от това нямаше ла спечеля нищо.

— Тя й сладко парче.

— Ами, много е висока, гърдите й не са достатъчно големи, устата й е като на кучка, но предполагам, че когато я затвори, не изглежда толкова зле.

— Чух я като диша, началство, и устните й м’съ сториха съвсем нормални. А лицето й! Боже, тя й истинскъ прелест и м’съ струва много нежна. Погледнети й само веждите, хубави, и извити, и черни като миглите й. Да, началство, тя й сладко малко парче.

— Млъкни! Искам да стигнем до тази къща, преди да се е стъмнило.

Развлеченият млад мъж, който се наричаше Тримър, мигом затвори устата си поради простата причина, че богатият старец, който го бе наел, разполагаше с парите и следователно — с властта. Горкото момиче! Какво ли щеше да му стори? Всъщност Тримър знаеше много добре. Питаше се дали, след като я обладае, началството щеше да му разреши да й се наслади на свой ред. Но имаше ли смисъл човек да си създава всичките тези неприятности само за да може да обработи някаква женска? На Тримър това му се струваше повече от странно. Един мъж можеше да има доста евтино много жени, така че защо бе нужна цялата тази кървава драма?

Каролайн погледна нагоре, към брадичката на Роланд Фолкс. От мустака му бяха останали няколко проскубани косъма, които не бе успял да избръсне. Тя усещаше плавните движения на коня под себе си. Беше загубила. И отново усети пристъпа на страх, завладял я, когато настойникът й се бе появил в трапезарията.

Много бавно, все още замаяна от изпаренията на влажната носна кърпа, младата жена произнесе:

— Къде ме водите?

— О, събуди ли се? Здравей, Каролайн. Вече нямаш никакъв защитник, скъпа. Само твоят бъдещ съпруг и един много суров млад субект, който ще бъде мил с теб, както и аз, стига да не бъде предизвикан. Така че, ако обичаш, не забравяй добрите си маниери.

— Докато се възхищавате от звука на собствения си глас, бихте ли ми отговорил къде ме водите?

— Все си си такава устата и наперена. Така и не разбрах откъде си наследила тази твоя словоохотливост. Баща ти беше спокоен мъж, макар и човек на настроенията. Единственото, което му трябваше, за да бъде доволен, бе някаква кауза: например да се бори срещу депортирането на нещастен хулиган, откраднал самун хляб. Обичаше да тръгва с главата напред срещу това, то никога няма да се промени. И все в името на справедливостта, която всъщност никога нищо не е постигнала. Що се отнася до майка ти… Май че от нея наследила енергичната си уста. За разлика от теб обаче, тя никога не се подиграваше. Обиждаше хората, като им надрънкваше това, което мисли. Веднъж дори отиде прекалено далеч, а аз само се опитвах да й кажа колко й се възхищавам… А теб, Каролайн? Стараех се да те държа изолирана, след като така хитро се измъкна от девическия пансион. Мисис Тейлстроп беше най-глупавата особа, която можах да открия и която пак отговаряше на определени изисквания. Исках именно такава загубенячка да живее с теб и да бъде твоя компаньонка. Мислех, че ще се привържеш към Оуен просто защото нямаш възможност да виждаш никои друг. Но не би. Колкото до патетичната ти страст към подигравките, Каролайн, ще трябва завинаги да оставиш този неприятен навик, щом станеш моя жена. Предлагам да опиташ още сега, така че отношенията ни да не бъдат толкова обтегнати. Съгласен съм да се оженя та теб, преди да легнем заедно и да ти отнема безценната девственост. Какво ще кажеш?

— Къде ме водите?

Той я удари по бузата с облечената си в ръкавица ръка.

— Ей, началство, няма защо да пердашите малкъта!

— Затвори си човката. Тримър! А сега, Каролайн, нали ще се омъжиш за мен или първо ще трябва те изнасилвам, докато забременееш?

— Никога няма да се омъжа за вас! Вие сте стар, грозен и невероятно проклет.

Без да се замисля за последствията, тя вдигна ръка и удари по гърлото с всичка сила, надявайки се да го събори от седлото. Той започна да се бори отчаяно, за да възпре коня си и да не я изпусне, като в същото време се мъчеше да си поеме въздух. Всичко това беше ужасяващо. Каролайн не се отказа от борбата. Удари го жестоко отново — този път по ухото, но той все така не изпускаше нито нея, нито коня. Настойникът й все още не можеше да говори, само издаваше някакви гъргорещи звуци.

— Ей, госпоице! Не може де правите това, не, не можете!

Сега пък трябваше да се оправя с Тримър. Каролайн извика:

— Ще ви платя повече от този нещастен старец! В действителност той не притежава нищо и по-скоро би ви убил, отколкото да ви плати. Точно заради това иска да се ожени за мен, той…

Роланд Фолкс я удари с дръжката на пистолета по лявото слепоочие и тя се отпусна безжизнено.

— Убихте ли я, началство?

— Естествено, че не. Исусе, боли ме, като говоря. Отвратителна кучка! Ще ми плати за това. Вече е почти тъмно. Трябва да я заведа до тази къща. Остава да пресечем горичката, и сме там.

— Тя е дама по рождение — обади се Тримър. — Чудъ съ къде ли се е научила да прави това. За малко ръката й щеш’ да мине през гърлото ви, началство.

Ненадейно някакъв дълбок и много спокоен глас се обади зад тях:

— Мисля, че ще имам удоволствието да довърша започнатото от Каролайн. Господа, горещо ви препоръчвам да не мърдате дори малкия си пръст. Мистър Фолкс, вие ще слезете от коня мно-о-го бавно и ще поставите Каролайн ей там, върху тревата. А вие, Тримър, хвърлете пистолета и ножа на земята — не се съмнявам, че човек от вашия калибър носи нож. Ето, разбира се, че съм прав.

— Чуйте, началство, има нещо, за което трябва да поговорим. Ни мислите л’чи…

Норт стреля хладнокръвно, улучвайки дясната китка на Тримър, докато мъжът насочваше към него пистолета си.

— Прави каквото ти казвам или следващият куршум ще пробие дебелата ти глава. Така е много по-добре. И престани да виеш, Тримър. Ще останеш жив, ако не се държиш като глупак. Така, Фолкс, сега е твой ред. По-бавно, човече, или ще те накарам горчиво да се каеш.

Норт чувстваше безсилния гняв на Фолкс, които слизаше тромаво от коня си, държейки Каролайн, намираща се все още в безсъзнание. Беше насочил пистолета си за дуели право срещу главата му.

— Постави я внимателно, Фолкс.

— Ще те убия заради това, Чилтън.

— Надявам се да опиташ, непочтено копеле. Все още си представям как стискам с двете си ръце сбръчкания ти врат.

— Врагът ми не е сбръчкан.

Норт се усмихна студено.

След като пленницата беше положена внимателно върху тревата, младият лорд каза:

— Сега, Фолкс, двамата с теб ще отидем до едно много малко, много смрадливо и бъкащо от гризачи местенце.

— Чилтън, чуй ме. Не можеш да ми сториш подобно нещо.

— Така ли мислиш? Май забравих да спомена, че аз съм местният мирови съдия. Струва ми се по-скоро, че най-подходящо за теб би било едно хубавичко депортиране до Ботъни Бей. Това би могло малко да пооправи характера ти, но май вече си прекалено стар за превъзпитание.

— Дявол да те вземе, не съм стар! И ще я имам! Ако мислиш, че някой ще й повярва, ти си луд. Тя е само една жена, а никой не вярва на жените. Ще обясня, че е изпаднала в истерия, че ме е помолила да избягаме и че…

Норт го прекъсна все така невъзмутимо. Гласът му звучеше още по-дълбоко и мрачно, с добре овладени гневни нотки.

— Тримър, връщай се сега у дома си и се постарай сутринта да се събудиш в собственото си легло, само с една превръзка на мършавата си китка. Не искам никога повече да виждам физиономията ти.

Тримър обаче не се помръдна. Държеше окървавената си ръка и стоеше неподвижно като уличен стълб.

— Не мисля тъка, началство — каза най-после той, като се взираше в мрака зад Норт.

— Без глупости, милорд. А сега оставете пукалото си на земята. Дубре ли сте, мистър Фолкс?

Още едни мъж, третият. Беше разбрал за него по оставените следи. Доядя го за собствената му глупост. Не беше проявил нужното внимание. Беше подценил Фолкс. Когато чу гласовете им, беше потърсил дирите на третия, но не ги откри. Дявол да го вземе!

— Много ми е приятно да те видя, Трефек — обади се Фолкс, потривайки ръце. — А сега, милорд, направете както ви каза той. Оставете оръжието на земята. Прекрасно. Сега да видим какво прави малката ми гълъбица.

В този миг Каролайн изохка. Само след миг Норт бе скочил от гърба на Трийтоп и бе коленичил пред нея. Нежно повдигна горната част на тялото й и я взе в обятията си. Наведе глава, докато челата им се допряха, и рече:

— Каролайн… Толкова съжалявам, толкова много съжалявам…

Тя го погледна безмълвно, опитвайки се да си спомни какво се бе случило. После му се усмихна, вдигна ръка и докосна устните му, носа, брадичката. Младия мъж се отдръпна рязко.

— Норт — прошепна тя и притисна лице в гърдите му.

— Благодаря ви, милорд — обади се Фолкс. — Току-що ми дадохте ключа в ръцете. Все забравям какъв инат е тя, но сега вече това ще бъде без значение. Трефек, завържи ръцете на Негово височество. Тримър, спри да охкаш. След като се оправим с Чилтън, ще се погрижим за китката ти. Престани с проклетия си вой, мекушав страхливец такъв!

Норт нямаше избор. Пусна Каролайн, наблюдавайки отчаяните й усилия да се владее. Знаеше, че удареното място я боли много.

— Чудите се, нали, милорд? — попита Фолкс, докато Трефек завързваше китките на Норт. — Чудите се къде е бил? Е, той пазеше къщата, а тя е съвсем наблизо. Звукът от изстрела го е довел тук. Браво, Трефек! Ще бъдеш възнаграден за това, щом само тази кучка се омъжи за мен. А сега да вървим към къщата. Викарият пристигна ли, Трефек?

— Да, сър. Старият мистър Бароулд дойде на гърба на най-кльощавото магаре, коет’съм виждал, кат’хриптеше и се оплакваше по-силно от белка, на коят’съ прерязали гърлото. Но гвинеите, коит’ пуснахте в излъскания му джоб, ще му помогнат да произнесе там квот трябва от брачния обред.

— Няма да се омъжа за теб — обади се немощно Каролайн. — Нищо не може да ме накара да го направя.

Настойникът й се изсмя, изправи я и я метна на рамото си. От болката в главата си младата жена отново и съзнание.

* * *

Каролайн отвори очи и видя, че вече не лежи на земята, нито в обятията на Норт, а в някаква малка стая, върху не особено чисто легло. Непознат възрастен мъж с писклив глас говореше с Фолкс, или по-скоро се опитваше да стори това, тъй като непрекъснато заекваше. Норт беше вързан на един стол в тъмния ъгъл отсреща й. Двамата негодници стояха край вратата, насочили пистолетите си срещу него.

— В-вижте — казваше в този момент дребният възрастен човечец, — това е повече от и-изключително н-нередно, сър. Това е не-невъзможно. Младата дама е в бе-бе-безсъзнанне! Не може дори да произнесе ду-думите си. Това с-специално р-разрешение е разбира се, в ред и за него сте платили добра сума на кентърбърийския арх-арх-архиепископ. Н-но жената т-трябва да отговаря, т-тя…

— Тя ще отговаря — рече Фолкс и се запъти към тънкия миризлив матрак, на който младата жена лежеше по гръб, затворила очи. — Каролайн?

Потупа я леко по бузите.

— Хайде, скъпа, събуди се. Не искаш да пропуснеш венчавката ни, нали?

Тя отвори очи, чувствайки съзнанието си доста по-избистрено отпреди малко. С ясната мисъл, че ще може да понесе болката, отвърна:

— Няма да се омъжа за вас, Роланд Фолкс. Пуснете ме да си отида.

— Т-това про-про-просто н-няма да с-стане — обади се дребният старец.

— Ш-ш-т, Каролайн. Това е викарият, мистър Бароулд. Не бих искал той да остане с погрешно впечатление.

Преди младата жена да успее да извика и да обясни положението на свещеника, Фолкс леко сложи пръст на устните й.

— Погледни към онзи ъгъл, скъпа. Там седи лорд Чилтън и не изглежда особено щастлив, нали? Ето каква сделка ти предлагам. Ако се омъжиш за мен, няма да го убия. Ако обаче продължаваш да ми отказваш, ще кажа на Трефек да му пусне един куршум в гърлото. И той ще го направи, Каролайн. Той е най-големият негодник, когото познавам, а, повярвай ми, срещал съм немалко от тях в живота си. Само погледни черните му очи. Мъртви са, празни и студени, като зимата в шотландските планини. Да, готов е да стори всичко за пари.

Норт произнесе отчетливо:

— Каквото и да ти казва, Каролайн, то е без значение. Заплюй го в лицето.

Без колебание тя заплю настойника си.

Фолкс отстъпи крачка назад, вбесен и изненадан. От очите му лумнаха искри. Вдигна юмрук, но после бавно свали ръка.

— Няма да те оставя да ме предизвикаш. Не точно сега, когато почти постигнах целта си.

След това се усмихна и стана от тясното легло.

— Тримър, изведи мистър Бароулд за момент. Луната блести така романтично… Ще ви повикам, когато бъдем готови за церемонията.

— Мистър Ф-Фолкс, н-не с-съм сигурен…

— Вървете, мистър Бароулд. Моята годеница все още не е разбрала какъв късмет има. Съвсем скоро обаче ще го разбере.

Фолкс изчака, докато Тримър и свещеникът затвориха зад себе си прогнилата врата на къщата.

Докато бършеше бузата си с една носна кърпа, той премести погледа си от Норт към Каролайн.

— Слушай, скъпа, ако склониш ла се омъжиш за мен, лорд Чилтън ще се върне в Маунт Хок при своите занимания. Ако обаче не се съгласиш, Трефек ще го убие и ние ще го закопаем тук, така че никой никога няма да го намери. Нали някой вече уби леля ти? В случая с лорд Чилтън няма да открият дори трупа му. И за миг не се съмнявай в думите ми, Каролайн. Страшно се нуждая от парите ти. Готов съм на всичко, за да ги получа. Така, сега ще ме вземеш ли за съпруг, за да живее лорд Чилтън?

Младата жена погледна към Норт и очите й се напълниха със сълзи. След това произнесе ясно, без никакво колебание:

— Ще се омъжа за вас, но първо искам да видя лорд Чилтън свободен и далеч оттук.

— О, не, не ти вярвам чак дотолкова, скъпото ми момиче. Няма как, ще трябва просто да ми се довериш.

Тогава Каролайн се усмихна зловещо.

— Добре, мистър Фолкс. Ще се омъжа за вас. Но ако лорд Чилтън не бъде пуснат на свобода невредим, може да бъдете сигурен, че ще ви убия. Не ме интересува дали ще ме обесят заради това. Това няма да бъде от значение и за вас, защото ще бъдете мъртъв, а плътта — окапала от старите ви кости. Не си въобразявайте, че Оуен ще пролее сълзи над ненужната ви обвивка, защото не държи на вас.

На Фолкс му се прииска да я смачка с унищожителна ирония, да я увери, че не й вярва за миг, защото в крайна сметка тя беше само едно момиче. Но си спомни за ужасната болка, която му беше причинила със силната си ръка, за удара, който преди му бе нанесла в слабините, дали щеше да го убие, ако направи нещо на любовника й? Да. Бе разбрал, че щеше да го направи, както и, че Чилтън й беше любовник. Що се отнася до Оуен — беше сигурен, че синът му щеше да го оплаква, но не чак толкова дълго, не чак до далечното бъдеще.

— Успял сте да напреднете много бързо, лорд Чилтън — каза той. — Срещнахте годеницата ми само преди няколко седмици и тя вече ви е любовница. Не вярвам, че е станала ваша още в онази странноприемница в Дорчестър, въпреки че за известно време ме накарахте да се съмнявам в това. Но след пристигането й тук нещата са се развили и вие сте се наместил между краката й, нали? И очевидно сте го направил добре, защото предаността й към вас е направо затрогваща. За мен обаче, трябва да призная, това е истинска изненада. Тя е стопроцентова измамница, пълна с гордост, с отвратителна арогантност и независимост, които не са ни най-малко благоприлични. В същото време обаче е готова да ви даде всичко. Наистина трогателно…

Норт не можеше да повярва на ушите си. Той не отговори, прекалено смаян както от думите на Каролайн, така и от заключението на настойника й. Фолкс се обърна към пленницата си.

— Като че Негово височество не споделя нежните ти чувства, скъпа моя. Но по принцип само жените бръщолевят подобни романтични безсмислици. Те не засягат мъжете, слава на мъдрия Господ. Мъжете просто правят нужното, за да накарат една жена да разтвори краката си, но след като се облекчат, се връщат към онова, което е от значение за тях. А сега нека да извършим церемонията.

Тримър отново въведе мистър Бароулд, който този път беше със сведена глава и много спокоен.

— И вие се наричате „Божи човек“? — възкликна Каролайн. — Вие не сте нищо друго освен един сополив, патетичен, хленчещ червей! При това измамник!

Усмихнат, Фолкс я удари светкавично с опакото на ръката си.

— Достатъчно, скъпа. Достатъчно. Трефек, приближи се още малко към Негова светлост. Покажи на любимата ми годеница колко близо до своя Създател е лордът, в случай че тя не ни съдейства и не си държи устата затворена.

— Ще платиш скъпо за това, Фолкс — обади се Норт. Гласът му беше тих и дълбок.

Вледеняващ страх стисна Каролайн за гърлото Страх за живота му. Не, на Норт нищо нямаше да му се случи! Тя бе убедена, че Фолкс е повярвал на заплахата й. Ако посмееше да стори нещо на Норт, наистина щеше да го убие.

— Добре — каза младата жена, спусна краката си към пода и се изправи.

— Хей, началство! — провикна се иззад вратата Тримър. — Вижте кой е тук! Скъпото ви момче не съ чувстваши добре, но сега й пълно с…

Тримър се прекъсна насред думите си и се строполи на прага на къщата. Оуен се показа зад него с пистолет в ръка.

— Татко, не започвай пак да ми крещиш. Няма повече да насилваш Каролайн. Край на цялата тази гадост Няма да позволя това да продължи.

— Оуен? — Фолкс започна да се приближава към сина си.

Младежът обаче познаваше добре баща си. Той пъргаво отскочи зад гърба на викария.

— Не се и опитвай, татко, или ще го застрелям и тогава няма да има кой да насили Каролайн да се омъжи за теб.

— А-аз съм е-енорийски па-пастор — успя да изфъфли мистър Бароулд, — н-не викарий. Епископът ре-реши, че не мога да бъда ви-викарий за-заради ле-лекото ми за-заекване.

— Слушай, момче, ей сегинка шъ насоча туй пушкало срещу Негово височество и…

— Млъкни, проклет глупак такъв! — извика Каролайн.

Тя се изправи и леко се олюля, но след миг забързано се отправи към Норт, вперила поглед в Трефек.

— Да не си посмял да му сториш нещо, хапльо с хапльо! Всичко свърши. Ако имаш поне малко мозък в грозната си глава, ще вземеш Тримър и двамата изчезвате!

— Ама началството ми обеща пет гвинеи! Пет гвинеи са ми предостатъчни да пия всяка вечер по четири пинти бира в продължение на шест месена!

— Ще ти дам шест гвинеи, които ще свършат работа поне за осем месеца. Можеш да ме придружиш до Скрилейди Хол и ще ти ги дам още тази нощ, без да има нужда нито да чакаш, нито да убиваш който и да било.

— Ще получиш седем от мен, Трефек! Продължавай да държиш пистолета и ред устата на Негово височество, чуваш ли ме? Не слушай това глупаво момиче, не слушай загубения ми син, не…

— Много добре — охлади страстите Норт.

Това бяха първите му думи от началото на този фарс.

— Слушай, Трефек, ако не свалиш оръжието си, кълна ти се, че повече нито една пинта от най-доброто гунбелско пиво на мисис Фрийли няма да мине през гърлото ти.

Трефек погледна внимателно Норт. После въздъхна, отпусна пистолета и унило измънка към Фолкс:

— Съжалявам, началство, но ми съ струва, че всичко й срещу нас. Дори синът ви, а Господ знай, че синът е последният, който шъ предаде баща си. Може би вий не сте много любящ родител, може би проблемът е в теби. Може дори да сте лош човек, както казва малката.

— Млъкни, подъл страхливецо!

— Слушай, началство, не ща да ма наричаш с разни имена! Негова светлост тук не е от хората, които шъ повтарят два пъти едно и също нещо. Той е военен и е корав от старите ботуши на Тримър. Добре, мис, шъ отведа Тримър до Скрилейди Хол. Осем гвинеи ли казахте?

— Не, крадецо, шест гвинеи! С една повече от това, което щеше да ти даде Фолкс.

— Трудно парче сте — отвърна Трефек, поклащайки глава, но все пак остави Норт и закрачи към другаря си, строполил се на земята — Допадат ми трудните женички.

Той вдигна Тримър от пода и го преметна през рамото си. Погледна за последен път към Фолкс и излезе от къщата.

Каролайн припряно развърза Норт. Той потърка китките си, за да раздвижи кръвта в тях, и каза:

— Оуен, справихте се много добре. Благодаря ви, че ми казахте това, което знаете. Благодаря ви и че ни спасихте. Жестът, който сторихте, е неоценим за нас.

— Не можех да не го направя — каза Оуен. — Просто не можех да постъпя другояче. Двамата с Каролайн се грижехте за мен и… е…

Той се обърна към братовчедка си.

— Няма да ме взимаш отново за заложник, нали?

— Не, Оуен, ще ти дам всичко, което пожелаеш. А сега, Норт, какво ще правим с кандидата за венчило?

— Ето с какво ще започнем…

Норт спокойно се приближи до настойника на младата жена и го халоса силно по челюстта. Той изохка и се свлече върху парцаливото легло. После, замаян, се изправи и Норт стовари отново юмрука си върху му, този път много по-силно. Роланд Фолкс се срина по гръб и загуби съзнание.

— Съжалявам, Оуен, но той удари два пъти Каролайн. В действителност заслужава много повече от това. Ще поговорим по този въпрос. А сега, къде е енорийският пастор?

— Той е само един жалък червей, Норт, но…

Тя го погледна сякаш учудено, после се олюля, хвана с длани главата си и се строполи върху мръсния под на къщата.