Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (19)

Деветнадесета глава

Сепната от пронизителния писък, Каролайн се изправи рязко в леглото си. Отметна завивките, грабна пеньоара си и след миг вече беше в коридора.

Чу още един вик, само че този път приглушен, едва чут. Божичко, идваше от стаята на Алис! Тя пресече бежешком широкия коридор и отвори вратата.

В стаята имаше само една запалена свещ на нощната масичка до леглото на Алис и тя отразяваше върху стените сенките от истински кошмар. Бенет се беше проснал върху момичето, а то се бореше с него отчаяно.

Насилникът отметна глава и я зашлеви с всичка сила.

— Млъкни, малка развратнице! Ако не искаше това, сега в корема ти нямаше да има хлапе. Млъкни и си разтвори краката!

— Не — проплака момичето и продължи да се съпротивлява.

— Бенет!

Той замръзна на място. После бавно обърна лице към Каролайн. Тя беше наметнала пеньоара си, а гъстите и коси висяха в безпорядък. Той поклати глава, без да може да разбере.

— Каролайн? Какво правиш тук?

— Ти си пиян, мръсна свиня такава! Махни се от нея!

— Този път не позна. Тя е тук и е моя. Трябваше да видиш погледите, които ми хвърляше цял ден.

На Каролайн й се искаше да има пистолет, но тъй като не разполагаше с такъв, трябваше да се задоволи с това, което й беше подръка.

Тя грабна една солидна дъбова табуретка за крака, вдигна я високо и каза спокойно:

— Втори път те предупреждавам. Излез веднага оттук.

— Махай се, Каролайн, освен ако не искаш ти да бъдеш следващата.

Още не беше довършил последната си дума, и замръзна ужасен.

— Не! — възкликна той и се отдръпна от Алис, но не беше достатъчно бърз. — Не, Каролайн…

Тя стовари табуретката върху главата му с всичката сила, на която бе способна. После се отдръпна и видя как Алис го блъсна, за да не се срине отгоре й.

— Мис Каролайн, кълна ви се, не съм го молила да идва тук. О, мис…

— Тихо, Алис. Чакай да видя дали проклетникът не е умрял.

Тя коленичи и притисна длан към сърцето му.

— Не е, колко жалко — обяви тя и вдигна поглед към момичето, което изглеждаше точно като дете, каквото всъщност си и беше — пребледняло, измъчено и треперещо. — Насили ли те, мила?

Тя поклати глава и кичурчетата светлокестенява коса, измъкнали се от плитките й, затрептяха покрай лицето й.

— Не, само ме удари и легна отгоре ми.

— Дойдох веднага, щом те чух да викаш.

— Той не мислеше, че ще имам нещо против. Не вярваше, че ще викам, а аз го направих, но той беше прекалено разгорещен, за да може да се спре. Непрекъснато ме обиждаше с онези ужасни имена, с които ни наричаше и викарият.

— Знам, знам — отвърна Каролайн.

Внезапно я обзе такъв пристъп на гняв, че тя срита Бенет в ребрата. Искаше й се мистър Бъмбъри също да бъде тук. Щеше да си го получи и той.

— Така — каза тя. — Сега вече се чувствам по-добре. Прекрачи безчувственото тяло на Бенет, седна на ръба на леглото и прегърна Алис.

— Ето, всичко е наред, милото ми. Кълна се, че това няма да се повтори. Кълна ти се. Искаш ли да го ритнеш и ти, Алис?

Малката спря да плаче. Известно време не помръдваше, носле се отдръпна от Каролайн.

— Да го ритна ли?

— Да, заради това, което се опита да ти стори.

Алис като че се разтревожи не на шега, но изведнъж се усмихна.

— О, да — отвърна тя. — Да!

Стана от леглото, изправи се до Бенет и го ритна с всичка сила.

— Направи го отново, Алис. Той го заслужава.

Тя го ритна отново и този път каза:

— Почувствах се чудес… ъ-ъ, чудесно, мис Каролайн. Ритнах този мръсник така силно, че ме заболя кракът.

— Боже мой, какво става тук?

Оуен беше тичал насам толкова бързо, че халатът му все още се мяташе около голите му крака.

— Бенет! Ах, това мръсно копеле, ще му…

— Не можеш да му направиш нищо засега, Оуен, така че се успокой. Благодаря ти, че дотича толкова бързо. Охо, ето и Евелин, и Мери Патриша.

Те бяха пристигнали по-късно, тъй като натежалите им кореми не им позволяваха да се движат бързо.

— Божичко! — възкликна Евелин, от един поглед разбрала какво се е случило. — Милото ми дете…

— Всичко е наред — обади се Каролайн. — Няма й нищо. Само дето срита Бенет здраво в нещастните ребра. Да, Алис, няма ти нищо. Все пак би било добре Мери Патриша да ти донесе малко топло мляко, за да се поуспокоиш, иначе има опасност да сриташ всички ни.

Алис се разсмя. Този, който за малко не я беше поругал, лежеше на пода в стаята й, а тя се смееше.

— Идеята е добра, мис Каролайн — рече Мери Патриша.

— Оуен, би ли издърпал Бенет оттук, за да го замъкнеш в стаята му? Х-м, по главата му има кръв. Мислиш ли, че трябва да извикаме доктор Трийт?

Според Оуен единственият, когото трябваше да викат, бе палачът, но Каролайн, видяла струйката кръв, стичаща се от раната, поклати глава.

— Непременно иди да доведеш доктор Трийт. Последното, което искаме, е Бенет да пукне тук, в Скрилейди Хол. В крайна сметка, Оуен, аз съм тази, която го удари, и следователно — тази, която ще отиде на бесилото.

— Остави го да изгние тук, братовчедке.

— Нека да го ритна още веднъж, мис Каролайн — каза Алис.

— Недей. Нека все пак имаме малко милост.

Двамата с Оуен замъкнаха Бенет в неговата стая и го вдигнаха на леглото му. Младата жена сложи чиста навлажнена кърпа върху раната на главата му. През това време Оуен се облече набързо.

— Ще се върна колкото може по-бързо. Ако проклетото копеле дойде на себе си, цапни го пак.

След като Оуен излезе, тя се върна при Алис. И Евелин, и Мери Патриша я успокояваха и утешаваха, даваха й мляко, галеха я по косите и й обясняваха колко силна се е показала и как му е дала да се разбере.

— Мъртъв ли е, мис Каролайн? — попита Евелин.

— Не. По-скоро е жалък и пиян. Горещо се надявам да изпитва възможно най-силни болки, когато се събуди. Не се съмнявам, че ребрата ще го мъчат страшно. Няма нужда да се тревожите повече за това, момичета.

Каролайн обаче съвсем не беше спокойна. Ако Бенет останеше тук, в тази къща, винаги би се опитал отново да стори същото. Трябваше нещо да се направи.

— Радвам се, че те чух да пищиш, Алис. И добре, че беше толкова силно.

— Но аз не пищях, успях само да извикам, преди той да ми запуши устата.

Каролайн я изгледа смаяна.

— Чух те така ясно, като че беше в стаята ми. Чух те, Алис. Викът ти беше много силен.

— О, мис, наистина се радвам, че ме чухте, но мисля, че успях да изцвърча не по-силно от мишка.

Докато доктор Трийт шиеше главата на Бенет, Бес Трийт обясни как се беше получил този ефект.

— Елинор ми беше разказала за това — започна да обяснява тя и лекичко попиваше кръвта, докато брат и вкарваше и вадеше иглата от скална на пациента си.

— Разбирате ли, зад спалните има няколко взаимно преплетени прохода. Най-големият от тях свързва вашата спалня с тази на Алис. Коминът действа като тунел, който преувеличава всеки звук.

— Значи ужасният писък, който чух, е бил не особено силният вик на Алис?

— Точно така. Казват, че причината тези две спални да бъдат свързани, е следната: дядото на бившия мистър Пенроуз имал и съпруга, и любовница. Когато изпратил жена си в Лондон да поднови гардероба си — така поне се говори, — по време на отсъствието и накарал да построят този коридор, а любовницата му се настанила тук като господарка. Когато съпругата се завърнала, тя не разбрала нищо. По онова време нейната спалня била тази, която е в най-далечния край в източния коридор.

— Това е направо смайващо!

Бес Трийт се засмя, все така без да спира да почиства кръвта от главата и лицето на Бенет.

— Моето мнение обаче е, че съпругата все пак е разбрала какво точно е положението, тъй като след това всяка година отивала в Лондон и пръскала все повече пари за нови дрехи. Скъпият й съпруг, естествено не се възпротивил с нито една думичка.

Каролайн се присъедини към смеха на събеседничката си.

— Бес, сигурна ли си, че всичко това е напълно вярно?

Доктор Трийт приключи с шевовете, потупа главата на Бенет и започна да го превързва.

— Това е една от онези истории, за които се говори отново и отново, в продължение на години, по време на студените зимни вечери. О, героят идва на себе си. Искаше ми се да страда поне малко, докато го шиех.

— Бенджи, що за думи? Ти си лекар! — смъмри го сестра му.

— Този пияница заслужава някакво наказание за това, което се е опитал да направи. Не мислиш ли така?

Бенет изохка и се опита да се измести.

— Не мърдай — каза доктор Трийт. — Почти свърших. Ако искаш, охкай, но не мърдай.

Когато всичко свърши, Бенет се огледа и видя седящата до леглото Каролайн.

— Ти — рече той, като докосна леко с върховете на пръстите бодящата го глава, — ти ме удари с тази табуретка.

— Ако имах пистолет, щях да те застрелям. Какво жалко подобие на мъж си ти…

— Чуй ме, Каролайн, малката мръсница си го искаше. Тя ми беше навита, тя…

Младата жена вдигна табуретката, която стоеше до големия стол край камината, и се обърна към него.

— Още нещо, Бенет?

Той погледна към табуретката и вдигна рамене.

— Мисли каквото си искаш. А сега ме остави на мира. И без това ребрата ми изгарят от болка.

Доктор Трийт не предложи на пациента си никакъв лауданум. Посъветва го да остане на легло в продължение на няколко дни.

— Никакво пиене и никакви жени — предупреди го й. — В противен случай може да получиш инфекция, мозъчната инфекция най-често завършва със смърт.

— Добре му го казахте — каза Каролайн на доктор Трийт, когато излязоха в коридора.

Той се подсмихна.

— А сега, Каролайн, искам да прегледам и вас, за да бъда сигурен, че всичко е наред.

— Мен ли? Чувствам се отлично, доктор Трийт. По-добре вижте Алис.

— Ще го сторя, след като свърша с вас. Бес ще отиде при нея още сега и ще започне прегледа.

Сестра му се усмихна, кимна и пое но коридора към стаята на момичето.

— Е, скъпа, елате, — когато влязоха в спалнята й, доктор Трийт й каза да легне на леглото. Преслуша сърцето й и с това прегледът приключи. Той се изпъна като струна и започна без предисловия:

— Това ме притеснява ужасно, Каролайн, както съм сигурен, че притеснява и вас. Двамата с Норт ще се ожените утре. Не мисля…

Тя го прекъсна с категоричен жест на ръката си.

— Не се притеснявайте, доктор Трийт, знам какво правя. Сам ще се убедите в това. По една случайност и двете с Алис сритахме Бенет здраво по ребрата. Искрено се радвам, че го боли.

После се разсмя, прегърна го и спонтанно го целуна по бузата.

— Не се притеснявайте, моля ви.

Бес Трийт се обади от вратата:

— Алис се чувства прекрасно. Няма спазми, само е нервна, но след случилото се това е съвсем нормално Ще й даваш ли нещо подсилващо?

— Не, само капка лауданум в млякото. Така ще заспи веднага.

След като Бес и Бенджамин Трийт си тръгнаха, Каролайн, заедно с напълно разсънената мисис Трибо, следваща я по петите, провери дали входната врата и прозорците на първия етаж бяха добре затворени и заключени.

— Разбира се, щом Бенет Пенроуз живее тук и има ключове за всякъде, това е излишно — каза младата жена. — Но все пак се чувствам по-добре след тези охранителни мерки.

После Каролайн изпрати мисис Трибо да си ляга, зави грижливо Алис и пожела лека нощ на Евелин и Мери Патриша. Когато се озова отново в стаята си, въздъхна с облекчение и бързо затвори вратата след себе си. Протегна се и потърка тила си. Чувстваше се толкова изтощена… Започна да развързва колана на пеньоара си, когато чу тих мъжки глас зад гърба си:

— Моля ви, не се събличайте, мис Каролайн.

Тя мигом се завъртя, ококорила очи и притиснала ръка до сърцето си.

— Едва не изскочих от кожата си! Флаш Сейвъри, как се озовахте тук?

— О, тук съм вече от доста време. Не исках да се показвам, за което имам съображения. Дойдох, за да претърся стаята на Бенет. Била сте го цапардосала, Каролайн. Правилно ли съм разбрал?

— Съвсем. Опита се да изнасили Алис. Тя е само на четиринайсет години, Флаш, само на четиринайсет. И вече е бременна. Казах и да го ритне здраво в ребрата. Това я накара да се почувства по-добре, даде й известни усещане за сила.

— Много добре е направила. А къде е Оуен?

— Оуен? Изпратих го да повика доктор Трийт и съвсем го забравих. Не е ли тук?

— Не съм го видял.

Каролайн се усмихна дяволито.

— Знам къде е. Би трябвало вече да чуваме… — Тя млъкна и се усмихна при звука на мъжките гласове.

— Довел е Негова светлост — каза Флаш. — Умен мъж е този Оуен. Годеникът ви, изглежда, е вбесен.

Норт беше повече от вбесен. Той отвори рязко вратата на стаята, видя облечената с пеньоар и с пръсната край лицето и по гърба коса Каролайн, и извика:

— Какви, в името на ада, ги вършиш, Каролайн Дъруент-Джоунс? Проклятие! Не мога да те оставя за един час, без ла се забъркаш в някоя каша! Искаш косите ми да посивеят, преди да навърша трийсет години ли? Флаш? Какво, но дяволите, правиш в спалнята на Каролайн. Копеленце, ако си я докоснал…

Младата жена се разсмя и тръгна към него. Обви ръце около врата му и само след миг той последва примера й, притискайки я силно.

— Всичко е наред, Норт. Всичко е наред. Иска ми се Оуен да ми беше казал, че ще те води. Щях да го разубедя. Въпреки това, радвам се, че дойде. Божичко, все още дишаш тежко.

Тя го целуна, тук, пред Флаш и Оуен. Беше нежна, целомъдрена целувка, която обаче премина като светкавица през тялото му.

Той взе ръцете й в своите и я отдели от себе си.

— Кажи ми какво, по дяволите, става тук? И какво прави точи усмихнат негодник в спалнята ти?

— Защо не слезем долу и да ви налея по чашка бренди?

След две чаши бренди и много въпроси Норт се успокои. Той остана известно време мълчалив, мръщейки се на ботушите си, а носле каза:

— Да вървим, Флаш. Ще претърсим заедно стаята на този мухльо. Ако открием нещо, направо ще го изхвърлим през прозореца.

— Планът ми се струва много добър — съгласи се Флаш. — Мръсникът му с мръсник, да се опита да стори подобно нещо на толкова малко момиче!

— Аз ще ви помогна — обади се Оуен.

— Съгласен съм. А ти, Каролайн, си лягай. Та ние ще се женим само след шест часа! Не бих бил много радостен, ако булката ми захърка по време на церемонията. Или пък след това, всъщност, преди да сме…

— Норт!

Флаш Сейвъри се ухили до уши.

— Капитана винаги се опитва да накара лейди Виктория да се изчерви, а тя му крещи и понякога го удря с юмруци по корема.

— Чу ли това, Норт? Затова е по-добре да внимаваш със скандалния си език.

— А ти, Каролайн…

— Норт, замълчи.

В продължение на цели трийсет минути тримата мъже претърсваха спалнята на Бенет. Единственият звук в стаята бе похъркването на обитателя й. Флаш откри малка правоъгълна кутия, върху която се мъдреха чифт вечерни обувки на Бенет.

— Охо, питам се какво ли има вътре. Норт взе кутията и я отвори.

— Писма — рече той. — Тук има поне десетина писма.

Извади едно от тях и разгъна листа.

— Ама че дяволска работа! — възкликна той. — Няма да повярвате.

Флаш взе на свой ред писмото, прочете го и въздъхна разочарован:

— Е, това писмо повече или по-малко оневинява нашия човек, нали?

— Да — отвърна Норт. — Проклятие! Излиза, че в дните около смъртта на Елинор Пенроуз той е бил в Лондон, ако се вярва на написаното. А според мен няма причина да не му вярваме.

— Жалко, той беше обещаващ заподозрян — въздъхна отново Флаш. — Възлагах му големи надежди.

— Сега къде отиваме, милорд?

— Вкъщи, по леглата, Флаш. Днес ще се женя.