Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (15)

Петнадесета глава

Когато Каролайн остана сама, докато Мери Патриша даваше уроци на Алис и Евелин в дълго неизползваната класна стая на най-горния етаж на Скрилейдн Хол; тя изпрати Оуен в Тревелъс, за да купи един малък пистолет и два ножа, подобни на Евелининия.

— Но защо им е оръжие, Каролайн? — попита поразен той. — И аз съм тук, и ти си тук, няма да позволим никой да им стори нещо лошо.

— Не става дума за това, Оуен — отвърна търпеливо тя. — Те са много наплашени. Ето, това са направили с тях мъжете. Ако ножът или пистолетът са в състояние да им помогнат да се чувстват по-сигурни, тогава не трябва да им ги отказваме. Между другото, единият от ножовете е за мен. Ако имах такъв последния път, когато ме отвлече баща ти, може би нямаше да стане нужда да се изправяш срещу него. Можех дори да му прережа гръкляна.

— Той все пак ми е баща, Каролайн.

— Знам, Оуен, и съжалявам за това — въздъхна тя. — Ще измислим нещо.

Очите на младия мъж светнаха.

— Може да застрелят Бенет по погрешка.

— В такъв случай купи три пистолета. Каква приятна мисъл! Впрочем къде е той?

— В Гунбел, вероятно в кръчмата на мисис Фрийли, за да се налива с бира, докато започне да изтича от ушите му.

— Добре. Божичко, колко неща трябва да свърша! Знаеш ли, Оуен, би могъл да отидеш до мините и да намериш мистър Пийтрий, техния управител. Опитай се да разбереш какво е положението там и после ще го обсъдим. Попитай го какво мисли за наводняването на една от мините на Норт — Хуийл Дейвид. Знам, че в нашата Хуийл Кити всичко е наред. А двете мини са съвсем близо една до друга. Попитай го защо това се случва с неговата, а не с нашата мина. Другите две мини на леля ми са Хуийл Дафел и Хуийл Бийл. Разбери колкото може повече за това как вървят, каква е продукцията им, оборудването.

— Но аз нямам представа от калаени мини, Каролайн. Не знам какво да му кажа, баща ми винаги…

— Оуен, престани да се вайкаш и да се държиш като малоумен! Ти спаси двама ни с Норт. Доказа, че струваш нещо. Слушай ме внимателно, ще се представиш, ще обясниш, че си ми съдружник и тъй като сме новодошли в района и нямаме представа от калаени мини, искаш да понаучиш нещо повече по този въпрос. Разбери дали има нужда от някакви реконструкции. Както вече ти казах, попитай каква продукция дават. Поинтересувай се и какви са заплатите на работниците. Оуен, просто използвай мозъка си! Запиши това, което ти се каже. И се дръж скромно. Не е нужно да се представяме за по-знаещи, отколкото сме.

Той излезе, а Каролайн бе готова да се закълне, че го чу да си говори сам:

— Мистър Пийтрий, бихте ли имали нещо против да ми кажете каква е годишната продукция на мините?

Тя се усмихна след братовчед си, надявайки се постепенно той да придобие по-голямо самочувствие, и се запъти към конюшнята. Трябваше да отиде при шивачката в Тревелъс, и то преди да се е срещнала с управителя на имението мистър Дъмбъртън. В земите на Пенроуз имаше пет ферми и беше крайно време да разбере от какво се нуждаеха те. Искаше да се срещне с арендаторите. На всичкото отгоре бременните й момичета нямаха други дрехи освен тези, които носеха на гърба си. Мери Патриша й бе казала, че съпругата на викария продала роклите, подарени им от леля й Елинор.

Тя потърка носа на Реджайна, която вече се беше върнала в конюшнята въпреки очевидната си привързаност към Норт. Докато наблюдаваше как Робин, единственият коняр, я оседлава, й даде морков. Питаше се как да постъпи с викария, за да го накаже.

— Чудесно — каза Каролайн, докато Робин й помагаше да се качи на коня си. — Кажи на мисис Трибо, че ще си бъда вкъщи след няколко часа и, надявам се, заедно с шивачката.

— Ъ-ъ, мис Каролайн.

— Какво има, Робин?

— Малките момичета, с надутите кореми…

— Да?

Той се беше изчервил силно.

— Ако има нещо, което могъ дъ сторя за вас, само ми кажете.

— Благодаря ти. Не сваляй поглед от тях, когато са навън, особено от най-малката, Алис. Тя е много уплашена. Просто бъди мил с тях, Роби.

И тя пришпори кобилата си, като се обърна веднъж да види през рамо красивата фасада на Скрилейди Хол, блестяща от чистота на обедното слънце. Особено й харесваха петте фронтона и четирите групи комини, които се издигаха на цели шест метра от покрива. Това сега бе нейният дом. Растителността около къщата обаче бе оскъдна. Ето още едно нещо, с което трябваше да се заеме — да говори с градинаря, чието име обаче не знаеше. Помисли си, че може би трябваше да наеме градинарка, може би трябваше да направи едно напълно женско домакинство в Скрилейди Хол.

„А какво ще правят Хънимийд Манър и мисис Тейлстроп?“ — сети се внезапно тя. Трябваше да поговори по този въпрос с Норт евентуално да изпрати там някой, който да поеме нещата с свои ръце. Ако не беше край нея, Норт бе неизменно в главата й — или заемаше цялото й съзнание, или се криеше някъде в дълбините му. „Божичко, Реджайна, започвам да свиквам с мисълта, че Норт Найтингейл ще бъде винаги до мен. А ти, мързеливке, ти май го обожаваш, нали? И то само защото смени името ти. Реджайна! Ха, ако имах поне малко разум, щях да те нарека отново Петуния.“

Норт. Да, той винаги беше край нея. Спомни си за вечерята предишната вечер. Бяха само тримата с Оуен, Бенет отново бе отишъл да се напие в Гунбел. Беше готова да даде новите си чорапи, стига само Оуен да можеше да се намери поне на двайсет мили от Скрилейди Хол.

Уви, той си стоеше при тях, но въпреки това вечерта премина в добро настроение и шеги, докато заговориха за мистър Фолкс.

Норт опита от бадемовото желе, наслади се на приятния му вкус, и каза:

— Баща ти, Оуен, не е щастлив човек. Поговорих с него днес следобед. Когато се насити да проклина и мен, и прадедите ми, и Каролайн, ведно с всички приятели, които бе имала някога и сега, миряса. Тогава го попитах какво да правя с него, щом не се отказва от намеренията си към Каролайн. Той отвърна, че вече нямал никакви претенции към нея. Бил се убедил, че няма да може да я има, или по-точно — че никога няма да може да разполага с парите й.

— Моля те, Норт, не говори така, като че мен ме няма — обади се Каролайн. — Вярваш ли му?

— Аз не му вярвам — намеси се Оуен и се наведе напред, с чаша порто в ръка. — Баща ми е по-хитър от лихварите на улица „Беър Али“ в Лондон. Чувал съм, че успявали да отмъкнат дори златните коронки на бабите си. Не, Норт, той не се е предал.

— Слушай какво ще ти кажа, Оуен. Защо не отидеш в Лондон и не поговориш със съдружниците на баща си? Разбери какво е финансовото му състояние. Вече инструктирах моите хора в Лондон как да прехвърлят наследството на Каролайн извън контрола на баща ти. Помогна ми мистър Броугън.

Когато Оуен най-после излезе, след като, глупаво усмихнат, ги изгледа многозначително, Каролайн рече:

— Братовчед ми е прав. Той няма да се откаже, Норт. По-упорит е от магаре и е изпълнен с повече решимост от епископ, намиращ се в стая, пълна с неверници.

Внезапно спря да говори и го погледна изпод притворените си клепачи. Преглътна с усилие.

— Може би ще трябва да се омъжа. Както ти сам каза, това е най-сигурният начин да не се опитва да ме отвлича повече.

— Така ли съм казал?

— Ще се ожениш ли за мен, Норт?

Той я изгледа — блед, безмълвен, неподвижен.

— Вероятно съм много богата.

Младият мъж продължаваше да мълчи, без да откъсва поглед от нея.

— Толкова неприемлива ли ти се струвам?

Той се наведе и я целуна. В следващия миг тя се притисна до него, обгърна врата му с ръце, вдигна се на пръсти и с някакъв неистов бяс потърси устните му.

— Не спирай — промълви, без да се отделя от него тя, — моля те, Норт, не спирай! Толкова е приятно…

— Приятно ли? Само „приятно“?

Въпреки нежеланието му ръцете му като че сами я галеха по гърба, като слизаха все по-надолу, докато обхванаха задните й части и я повдигнаха. В първия миг Каролайн замръзна. След това той разбра, че бе заинтригувана, усещайки нещо непознато и искаща то да продължи. Мили Боже, тя беше изпълнена със страст, но бе толкова невинна! А ето че той я прелъстяваше в собствения й дом и не можеше да откъсне ръцете си от задника й. Не искаше да се жени, дори за това момиче, което желаеше повече от която и да е друга жена на света. Сега това беше чисто сладострастие и с него можеше да се справи. Не и с един брак обаче! Не още, вероятно никога, поне не по начина, но който бяха го правили неговите предци, като се започне с прадядо му. Прекалено много бяха спомените за яростта на баща му, прекалено живи бяха в съзнанието му. Гневните пристъпи бяха започнали още когато Норт беше малко момче и бяха ставали все по-силни и по-грозни с течение на годините; разпалвани от дядо му, който заслужаваше да умре години преди действителната си смърт, това гадно старо копеле…

Тогава усети докосването на топлия й език до неговия и помисли, че ще свърши в същия миг.

Грабна ръцете й и ги дръпна зад гърба й.

— Не, дявол да го вземе! Трябва да сложим край на това, Каролайн. Не искам да се женя за теб. Единственото, което желая, е да легна с теб, но това е невъзможно. Ти си дама, а аз, понякога успявам да си го припомня, съм джентълмен. Ще се погрижа да освободя страстта си с някоя друга, но не с теб. Няма да те посрамя, въпреки че само като те докосна, изгарям от желание да те съборя на пода, да вдигна полите ти и… Господи, ти си толкова дяволски невинна, че нямаш никаква представа за какво говоря. Но така искам да те докосвам и целувам! Всеки сантиметър от тялото ти — нежната извивка зад коляното ти, мекотата от вътрешната страна на бедрата ти. И да целувам корема ти и по-надолу, да те вкусвам и да усещам как се извиваш под устните ми, как бедрата ти се стягат и сами се повдигат под ръцете ми… Да, желая всичко това, докато започнеш да викаш от страст. Но ти дори не разбираш какво чувствам, нали? Самата ти изпитваш желание, Каролайн, но не знаеш, не можеш да знаеш какво значи за един мъж да желае една жена; какво е за него да знае, че тя е нежна и го иска, и с радост ще го приеме в себе си. Ти дори нямаш представа как изглежда един мъж, нали? Ние не сме нито красиви, нито бели, нито гладки като теб. Ние сме космати и твърди, и дяволски страшни, когато желаем една жена, защото полът ни… По дяволите! Забрави какво казах. Не, няма да те целувам повече, така че затвори проклетата си уста и дръж езика си зад зъбите! Ех, жени… Дори неопитните като теб знаят инстинктивно как да подлудят от сладострастие един мъж. Само се погледни как си разтворила устни, мога да видя езика ти. Не ме гледай така и стой по-далеч от мен! Накрая на издръжливостта си съм, съвсем накрая.

Норт я изгледа вбесен и почти тичешком излезе от трапезарията, като отново тръшна вратата след себе си.

— Е? — обърна се към празната стая тя. — Това, което той усеща, изглежда никак не е слабо. Никога досега не съм го чувала да изнаприказва наведнъж толкова много думи. Да, Норт е страстен мъж. А това е хубаво, струва ми се…

Не спа добре, защото той бе в мислите и, вкусът на устните му беше все още в устата й, топлината на тялото му все още я сгряваше, думите му не излизаха от главата й. Опитваше се да си представи всяко действие и знаеше, че това нямаше да бъде така странно и смущаващо, както звучеше. Не, с него това щеше да бъде истинско вълшебство. Какво имаше предвид, като каза, че ще я уплаши? Беше нещо за пола му. Искрено се надяваше, че скоро ще разбере.

Каролайн пришпори Реджайна и тръсна глава. Чудеше се дали Норт щеше да продължи да упорства с непоносимостта си към брака. Но баща му се беше женил, както преди него и дядо му, и прапрадядо му.

Къде беше майка му? Дали не бе умряла при неговото раждане?